Представителност на представителните синдикати

Автор: доц. Михаела Варнева, д.м

Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов“-Варна

Резюме: Исторически данни сочат, че професионалните съюзи възникват през XIX век. Тяхна родина е Англия. В България профсъюзното движение възниква след Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. Следват обществено-политически промени, които водят до промяна в дейностите на професионалните съюзи. След 9 септември 1944 г., когато Отечественият фронт завзема властта в България промените са радикални. На 16 септември е взето решение да се учреди Общ работнически професионален съюз (ОРПС), който обединява съществуващите и новосъздадените професионални съюзи. В периода 1962 – 1989 г. ролята на профсъюзите постепенно се обезличава. С рухването на Берлинската стена (ноември 1989 г.) настъпва ентусиазъм за големи политически промени. Това се отразява на всички сфери на обществения живот. На 8 февруари 1989 г. е учреден Независимия профсъюз “Подкрепа”, а в началото на следващата година на 12 февруари 1990 г., БПС се преименува в Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Постепенно се увеличава частното производство и се възраждат много съсловни организации, които са премахнати в периода 1944-1947 г.. Всичко това води до намаляване на членовете на КНСБ и КТ „Подкрепа“. Според различни данни синдикатите в България, които имат право да участват в преговорите с правителството при обсъждане на социалната политика, все повече се стопяват. Към настоящия момент (юни 2020 г.) не намираме данни за брой членове на официалните им сайтове. Възниква въпросът, наистина ли те трябва да са национално представителните и признати организации от правителството, и чии интереси защитават? 

Ключови думи: исторически данни, Конфедерация на независимите синдикати, Конфедерация на  труда „Подкрепа“, членове, представителност 

Въведение: Професионалният съюз (съкратено профсъюз или професионални (работнически) синдикати) е доброволно обединение на хора, свързани с общи интереси в дадена професионална сфера – обслужване, производство, образование, култура. Обединението се създава преди всичко с цел защита на правата на работниците и служителите, като представлява техните интереси пред работодатели и правителство (9).


РЕКЛАМА:

***

Класическата дефиниция за професионален съюз е дадена от съпрузите Сидни и Беатрис Уеб още през 1896г.: „Дълготрайно сдружаване на наемни работници с цел запазване и усъвършенстване на условията на техния трудов живот.“ (6,9).

Исторически данни сочат, че професионалните съюзи възникват през XIX век. Тяхна родина е Англия. Оттам те получават широко международно разпространение (9). В България профсъюзното движение възниква след Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. То се създава и развива по-късно (от останалите европейски страни) и е повлияно от техния опит и традиции, но в него се проявяват и редица национални белези и специфики (4).

След Първата световна война Българското синдикално движение се оказва идеологически разделено и неспособно за единодействие. Превратът на 9 май 1934 г. оказва влияние и върху синдикалното движение. Забранени и разтурени са съществуващите професионални обединения на работниците и служителите и на тяхно място са създадени „казионни“ синдикати (7).

На 9 септември 1944 г. Отечественият фронт завзема властта в България. Още на 16 септември същата година е взето решение да се учреди Общ работнически професионален съюз (ОРПС), който обединява съществуващите и новосъздадените професионални съюзи. Извършва се основно прегрупиране на класово прогресивна основа, но не е възможно да се избегне напълно тясно професионалния облик на съществуващите профсъюзи. Създават се 33 отделни профсъюза, обединени в ОРПС (1). 

След национализацията на частната собственост, ликвидиране на многопартийната политическа система се създават условия за механично пренасяне на модела на съветските профсъюзи. Започва внедряване на съветската система във всички сфери на обществения живот, включително и в здравеопазването. Профсъюзните организации започват да играят все по-голяма роля в управлението на предприятието – в т. нар. “тройки”, директорът на предприятието, партийният секретар и председателят на профкомитета участват наравно в управлението на предприятието. Постепенно на профсъюзите в България се налага ролята на трансмисия между партията и трудещите се (2, 4).

Профсъюзите започват да отделят много място на „мобилизацията на масите“ за повишаване производителността на труда, подобряване на квалификацията и т.н. Те ръководят и т.нар. социалистическо съревнование. От друга страна профсъюзите се занимават и с безопасността на труда, здравословната среда, отдиха и почивката на трудовите колективи, организирането на евтини столови, културни и спортни изяви и т.н. (8). 

В периода 1962 – 1989 г. ролята на профсъюзите почти напълно се обезличава. Те все повече се превръщат в мълчалив сателит и изпълнител на волята на партията (4,8). 

На 8 февруари 1989 г. е учреден Независимия профсъюз “Подкрепа”, който в своята Програмна декларация издига, като основни принципи “свободата на сдружаване” и “независимостта” на профсъюзите. Няколко месеца по-късно, в края на годината (25 ноември 1989 г.) на Петия разширен пленум Централния съвет на Българските професионални съюзи (БПС) се приема Резолюция, обявяваща независимостта на българските профсъюзи от политическите партии, държавата, бизнеса и административните органи и организации. В началото на следващата година, на XI извънреден конгрес на БПС, проведен на 12 февруари 1990 г., БПС се преименува в Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), която преотстъпва част от имуществото си на опозиционния синдикат „Подкрепа“ (4,8). Подкрепа е наричан опозиционен синдикат, защото в него се включват по-демократично настроените, недоволните (от управлението след 9.09.1944 г.), инакомислещите, представители от различни професии и съсловия.

На 6 март 1990 г. е подписано първото общо споразумение между КНСБ и КТ „Подкрепа“, а на 20 април 1992 г. КНСБ и КТ „Подкрепа“ излизат с общ Меморандум за социална защита на доходите. В първите години на демокрацията се създават множество други структури като: Народен профсъюз „Единство“, Национален профсъюз „Бизнес“, Асоциация на демократичните синдикати (АДС) и други. Признати за национално представителни са КНСБ и КТ „Подкрепа“ (4). 

Двете конфедерации обединяват усилията си. Освен тях се ситуират още няколко по-малки и всички те си поделят членовете на БПС.

През 1991 г. КТ „Подкрепа“ става член на Международната конфедерация на свободните профсъюзи. През 1995 г. КНСБ и КТ „Подкрепа“ са приети за членове на Европейската конфедерация на профсъюзите. През същата година КНСБ става член и на Международната конфедерация на свободните профсъюзи (4,11,12).

Цел: Да поставим за пореден път въпроса за представителността на определените за национално представителни организации КНСБ и КТ „Подкрепа“ и изразим лично мнение.

Материали и методи: за постигане на целта проведохме проучване на литературни и интернет източници по темата.

Резултати и обсъждане: Много от съвременниците на събитията помним, че след рухването на Берлинската стена (ноември 1989 г.) настъпи ентусиазъм за големи политически промени, както в световен мащаб, така и в страната. Това се отрази на всички сфери на обществения живот. В обществото се усещаше всеобща надежда и подем. Приеха се редица закони и нормативни актове в съзвучие с новата политическа обстановка. Отмениха се Закони, Наредби и постановления на МС, които загубиха своята актуалност.

В първите години на демокрацията се ситуираха най-големите синдикални организации в България, които по настоящем все още се изявяват, като представители и защитници на интересите на голяма част от трудещите се. Дали обаче сега, тези организации наистина имат национално представителство?

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в Брой 134 на списание Българска наука. 


Европейска нощ на учените 2022 г.: