Източник:
Лундский Университет

Резюме:
Вродените вируси, които са на милиони години, играят важна роля в изграждането на сложните мрежи, които характеризират човешкия мозък, казват изследователи. Те откриха, че “ретровирусите” изглежда играят основна роля в основните функции на мозъка, по-точно в регулацията на кои гени и кога да бъдат изразявани.

Ново изследване от Лундския Университет в Швеция индикира, че вродените вируси, които са на милиони години, играят важна роля в изграждането на сложните мрежи, които характеризират човешкия мозък.

Изследователите отдавна знаят, че ендогенните “ретровируси” съставят около 5% от нашето ДНК. В продължение на много години, те бяха смятани за ненужен материал в нашето ДНК, страничен ефект на нашето еволюционно пътуване.
В изследването, Йохан Якобсън и неговите колеги показват, че ретровирусите изглежда играят централна роля в основните функции на мозъка, по-точно в регулирането на кои гени да бъдат изразени и кога. Тези открития индикират, че с течение на еволюцията, вирусите са поели контрол над нашия клетъчен механизъм. Причината вирусите да биват активирани точно в мозъка най-вероятно се дължи на факта, че туморите не могат да се формират в нервни клетки, за разлика от други тъкани.
“Успяваме да наблюдаваме как тези вируси са активирани специфично в мозъчните клетки и имат важна регулаторна роля. Вярваме, че ролята на ретровирусите може да допринесе за обяснениято, на въпроса – Защо точно мозъчните клетки са толкова динамични и многостранни в своите функции? Може също нещата да стоят така, че малко или много сложните функции на вирусите в различни видове, може да ни помогне да разберем защо сме толкова различни” – каза Йохан Йакобсон, началник на изследователския екип по молекуларна неврогенетика в Лундския Университет.
Статията, базирана на проучвания на нервните стволови клетки, показва, че тези клетки използват определен молекуларен механизъм, с помощта на когото управляват активационните процеси на ретровирусите. Откритията ни дават сложен поглед в най-важните механизми на най-основните функции на нервните клетки. В същото време, резултатите показват потенциал за нови изследвания, засягащи мозъчни заболявания свързани с генетични фактори.
“Вярвам, че това може да доведе до нови, вълнуващи изследвания на мозъчните заболявания. В момента, когато търсим за генетични фактори свързани с различни заболявания, обикновенно търсим за гени, които познаваме, а те изграждат едва 2% от генома. Сега откриваме възможността да наблюдаваме много по-голяма част от генетични материал, който преди не беше смятан за важен. Визията ни за мозъка става по-сложна, но областта, в коята да търсим грешки, свързани със заболявания с генетичен компонент, като невродегенеративните заболявания, психиатрична болест и мозъчен тумор, също се увеличава.”