След милиони години, палеонтолозите може да копаят в земята и да откриват фосили от нашето време. Както правят учените днес, те може да конструират хронологията на видовете, които се появявали и изчезвали. Днес, човекът непрекъснато притискат различни видове до ръба на оцеляването – изчислено е, че почти 500 вида гръбначни животни са изчезнали за последните 100 години — но дали учените от бъдещето ще могат да установят това? Според ново изследване, това може да се окаже трудно – само малка част от тези видове ще оставят следа.

Историята на живота на Земята е белязана от това, което учените наричат „Петте големи“ масови измирания, включващи изчезването на динозаврите през креда и терциер, както и няколко други, още по-мащабни събития. Много учени сега искат да добавят и шесто измиране: това, което хората причиняват днес по целия свят. Но е трудно да се прецени колко тежка е настоящата криза, в сравнение с другите. Съвременните измирания са документирани, понякога в реално време. Но Петте големи се оценяват само с помощта на фосилния запис – историята на тези видове, които са били погребани и консервирани от наносите с течение на времето.
Ето защо, палеонтологът Рой Плотник от Университета на Илинойс, Чикаго, и главен автор на проучването, създава сценарии за бъдещите палеонтолози. „Трябва да мислим за днешните измирания, сякаш вече са част от фосилния запис, за да можем да направим сравнение“ – казва той. Ето защо, заедно с колегите си, той проучил фосилните бази данни на съвременните бозайници – както вече изчезналите, така и тези, които все още не са – за да види колко от изчезналите е възможно да бъдат открити, разчитайки само на вкаменелостите.

Екипът съобщава в Ecology Letters, че под формата на фосили са открити само 9% от съвременните застрашени видове бозайници. Незастрашените бозайници се появяват с 20% по-често във фосилните бази данни. Този факт може да нарушава представата ни за измиранията в миналото, казва Плотник – видовете, които са май-застрашени от изчезване, изглежда също са и тези, които най-рядко оставят следа след себе си. Учените установили, че една от възможните причини за това е, че по-дребните видове по-рядко се срещат под формата на вкаменелости, както и тези, които са заемали малки по размер местообитания. Дребните видове по-рядко успяват да преминат през процеса на вкаменяване, а тези с малки местообитания рядко живеят на местата, в които протича този процес. Така, тези видове не се озовават във фосилния запис и бъдещите палеонтолози биха подценили броя на изчезналите съвременни видове.
“Това ни доближава до възможността да направим равнопоставено сравнение“ между миналото и настоящето, каза Антъни Барноски, който е палеобиолог от Калифорнийския университет Бъркли. Той също така похвали фокуса на екипа върху бозайниците. Като се има предвид, че голяма част от знанията ни за Петте големи измирания идва от черупкови морски безгръбначни, бозайниците може да изглеждат като странен избор. Повечето изследвания засягат именно бозайниците и така учените придобиват яснота кои от тези видове са застрашени. Берноски предупреждава, че резултатите на авторите могат да варират, в зависимост от това къде избират да се тегли чертата между „застрашени“ и „незастрашени“ бозайници, въз основа на категориите в Червения списък на застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата.

И така, ако в историята на Земята има много незабелязани измирания, означава ли това, че ефектът, който човечеството оказва върху биоразнообразието, не е чак толкова голям? Не точно, Берноски казва: „Това по никакъв начин не означава, че не се намираме в криза.“ Плотник също се съгласява с това. Измирането, което се случва днес е много различно от онова, което се е случвало в миналото – не просто според броя на изчезващите видове, но и заради начина, по който този процес протича: той е причинен от един-единствен биологичен вид.

Превод: Росица Ташкова
Източник: http://www.sciencemag.org/

Разбери повече за БГ Наука:

***