Полша (ХVI-ХVIII в.)

1501 — 1506 г.
Управление на Александър Ягелончик (син на Казимеж Ягелончик) в Полша и Литва.

1501 г. — 23. X
Унията в Мелник (край р. Бут). Пад натиска на магнатите, (висша прослойка на аристократите), които използуват трудното положение на краля във Великото литовско княжество (война с Русия, застрашена от татарите), Александър Ягелончик утвърждава унията от Мелник. Тя засилва влиянието на магнатите. Предоставя правото за избор на крал само на полските и литовските магнати, а управлението на държавата се поверява на магнатеката олигархия, т. е. на сената, начело с краля. Унията от Мелник се посреща с остра съпротива от шляхтата, предвиждана от Ян Ласки.       
                      
1504  г.
Сеймът в Пьотрков приема два закона, насочени срещу магнатите: кралят може да залага владенията на короната само със съгласието на Сейма; магнатите не могат да заемат едновременно повече от един висок пост. Премахнати са мелнишките привилегии от 1501 г.

1505   г.  —  30.   III   —   14.  VI
Радомски сейм. Конституция „нихил нови“ (нищо ново): кралят и неговите наследници не могат да издават закони без съгласието на сената, под заплаха от отнемане на шляхетството на шляхтата се забранява да се занимава с търговия и занаятчийство. Конституцията е израз на надмощието на шляхтата в държавата.

1505—1569 г.
Миколай Рей от Нагловице. Първият Изтъкнат полски писател („Огледало“‘, „Епиграми“, „Животът на Юзеф“ и др.).

1506—1548 г.
Управление на Сигизмунд I Стари (син на Казимеж Ягелончик).


РЕКЛАМА:

***

1512—1522 г.
Литовско-руска воина. Руските войски превземат Смоленск.

1515 г.
Конгрес във Виена с участието на Сигизмунд I Стари, краля па Чехия и Унгария — Владислав Ягелончик и император Максимилиан Хабсбург. Сключен е договор, според който, ако династията на Ягелоните отмре, чешкият и унгарски трон се предоставят на Хабсбургнте. Максимилиан се задължава да не подкрепя Русия и Ордена на кръстоносците и признава условията, създадени в Прусия през 1466  г.

1518 г.
Кралят признава пълна юрисдикция на шляхтата пад крепостните. Оттогава селянинът е подчинен изключително на съдопроизводството на своя пан (натримониално   съдопроизводство).

1519—1521 г.
Война с Ордена на кръстоносците, който претърпява поражение. През 1521 г. е сключен четиригодишен мир.

1520 г.
Статутите от Торун и Бидгошч въвеждат един ден в седмицата принудителен безплатен труд в полза на държавата.

1520, 1522, 1525 г.
Кралски едикти против ширещата се реформация.

1525  г. – 8. IV
Краковски договор между Полша и Ордена. Отчуждаване на имотите на Ордена. Държавата на кръстоносците става светска държава във васална зависимост от Полша. Дотогавашният велик майстор Адбрехт Хохенцолерн става наследствен владетел на държавата.

1526  г.
В битката с турците край Мохач загива Людовик Ягелончик. Чехия и Унгария преминават под властта на Хабсбургиге.

1529 г.
Мазовше е присъединено към короната.

1530—1584 г.
Ян Кохановски. Изтъкнат полски поет от времето на Ренесанса („Отпращане на гръцките посланици“, „Трепи“ и др.)

1543 г.
Появява се съчинението на Николай Коперник „За въртенето на небесните сфери“.

1548—1572 г.
Управление на Сигизмхнд II Август (син на Сигизмунд I Стари), последният от династията та Ягелоните.

1549—1564 г.
Връхна точка в движението На Реформацията в Полша.

1558—1582 г.
Ливонска война.

1561 г.
Секуларизация на Ливонския орден. Голяма част от Ливония е присъединена към Полша и Литва; създава се Курландското княжество. Местната аристокрация в Прибалтика запазва предишните си привилегии, както и свободата да изповядва евангелистка религия.

1562—1563 г.
Пьотрковският сейм  постановява да се изземат именията на големите магнати, незаконно получени от краля. Всички те трябва да се върнат на държавата (този постулат не е изпълнен изцяло). Премахната е юрисдикцията на духовенството над шляхтата.

1569 г. — 5. III
В съответствие с решението на люблинския сейм, Сигизмунд II Август издава акт за присъединяване към короната на подляското, волинското и брацлавското воеводства.

1569 г. — 28. VI
Люблинска уния. Най-важни решения: Полша и Великото литовско княжество стават една държава; двете страни имат общ крал, коронован в Краков; общи сеймове; единна монетна система; обща външна политика; свобода за заселване на поляци и литовци в двете страни; самостоятелни, по еднакви институции, хазна и армия.

1573 г.
Избирателен сейм. За крал на Полша е избран Анри Валоа, брат па френския крал Шарл IX. Научавайки за смъртта па брат си, кралят избягва във Франция.

1575 г.
Избор на Анна Ягелопска, сестра на Зигмунд Август, за кралица на Полша и определяне на седмоградския княз Стефан Батори за неин съпруг.

1576—1586 г.
Управление на Стефан Батори.

1579—1582 г.
Стефан Батори воюва с Русия.

1582 г. — 15. I
Десетгодишно примирие между Полша и Русия, сключено в Ям Запотска. Полша получава Полоцк и Велиж, както и почти цяла Лифландия, без Естония и островите Сарема (Евел) и Даго (Хиума).

http://image.nauka.bg/history/world/poland1582.gif

1587—1632 г.
Управление  на  Сигизмунд  III  Ваза.

1594—1596 г.
Казашко въстание, начело със Семьон Наливайко. То има класов и национален характер. В него участвуват както селяни, така и граждани, подтискани от магнатите и шляхтата. Освен значителна част от Украйна, въстанието обхваща и Белорусия.

1595 г.
Основава се Замойската академия (съществувала до 1784 г.).

1600—1605 г.
Война с Швеция; която се води в Лифландия. В 1601 г. шведите достигат до Двпна. След победата на полските войски, предвожданп от Ходкевич, над шведите, Полша получава цяла Лифландня.

1604—1618 г.
Полско-шведска интервенция в Русия.

1619 г. — 3. 1
В Деулин е сключено примирие с Русия за срок от 14,5 години. Смоленските, черниговските и северските земл остават в Полша. Примирието на практика означава, че Полша се отказва от стремежа си да завоюва Русия.

1620—1621 г.
Полско-турска война. Турският поход среща героичната съпротива на полските и казашки войски и завършва с неуспех. Границата минава пад р. Днестър, но не разрешава основните полско-турски противоречия.

1629  г. — 16. IX
Примирие с Швеция. Тя задържа всички прибалтийски пристанища, освен Гданск и Кьонигсберг (Крулевец), както и значителна част от Лифландия на север от Двина. Шведите получават право да събират част от митата на полската търговия.

http://image.nauka.bg/history/world/poland1629.gif

1630  г.
Селско-казашко въстание в Украйна, предвождано от Тарас Фьодорович (Трясило), подкрепено от угнетените украински селяни. Хетманът Станислав Конецполски потушава въстанието, като признава някои дребни привилегии на казаците.

1632—1634 г.
Война с Русия. Завършва с мирен договор в Полянов (27. V. 1634 г.), който потвърждава условията на договора от Деулин. Полша запазва смоленските, черниговските и северските земи. Владислав IV се отказва от претенциите си за руския трон.

1635 г. – 12. IX
Шумсдорфски мирен договор с Швеция. Шведите изтеглят войските си от крепостите по пруското крайбрежие и спират да вземат мита от полската търговия.

1637 г.
Умира Богуслав XIV, последният западнопоморски княз. Швеция завзема Западното Поморие.

Селско-казашко въстание, начело с Панлюк (Павел Бут).

1648 г.
Западното Поморие е поделено между Швеция и Бранденбург. Бранденбург получава източната част.

1648 г.
В Украйна избухва въстание, предвождано от Богдан Хмелницки. Това въстание, което има широка обществена база, бързо се превръща в борба на угнетения народ за политическо освобождение. В битката при Жълти води (16—17. V) полските войски, командувани от Стефан Потоцки, са разбити.

1648 г.
Битка при Корсун. Хмелницки атакува главните полски сили, предвождани от хетманите Мариан Калиновски и Николай Потоцки и им нанася поражение. Двамата хетмани попадат в плен. Казашко-селското въстание се разширява в цяла Украйна.

1648  г.
Редовната полска армия и силите на магнатите са разбити край Пилавци.

1648—1668 г.
Управление на Ян Казимеж (син на Зигмунд III), последният крал от династията Ваза.

1649  г.
Война в Украйна. Казашко-татарските войски обсаждат Збараж (от 10. VII). Край Зборуб са обкръжени кралските войски, които отиват да помогнат на Збараж (15—16. VIII). Споразумение в Зборув: Хмелницки получава титлата хетман; броят на регистрираните казаци се увеличава до 40 хиляди души; казашките войски се дислоцират във воеводствата (брацлавско, черниговско и киевско); от тези воеводства се изселват йедуитите и евреите; създадена е православна киевска митрополия към сената. Спогодбата от Зборув не задоволява нито една от страните.

1650  г.
Кшищтоф Опалински издава своите „Сатири“.

1651  г.
Селско въстание в Подгалието, предвождано от Александър Костка Наперски. В подготовката на въстанието участват пратеници на Хмелницки.

1651 г.
Битка при Берестечко. Полската армия под командването на Ян Казимеж нанася поражение на казашките войски.

1651 г. – 28. IX
Споразумение в Бяла Църква. Намаляване на регистрираните казаци до 20 хил. души. Казашката територия се ограничава и обхваща само киевското воеводство.

1654  г.
Съветът на казашките старейшини в Переяславл единодушно решава Украйна (т. нар. лявобрежна) да се присъедини към Русия.

1654—1656 г.
Полско-руска война. Руските войски завземат Смоленск, Белорусия и част от Литва  (с Вили Вилнюс)  — 1654—1655   г.). Казашките войски, поддържани от руската армия, обкръжават Лвов, превземат Люблин и стигат до Висла (1655 г.). Но поради шведското нашествие в Полша (1655—1660 г.) Русла, която се страхува от могъществото на Швеция, сключва (3. XI. 1656 г.) мир без териториални промени е Полша. Обещава на Полша помощ срещу Швеция.

1655—1660 г.
Полско-шведска война. Около 40-хилядна шведска армия настъпва във Великополша и Литва. Великополекото народно опълчение се предава при Уйшча (25. VII). Вилненският воевода Януш Радживил предава на шведите Литва. Капитулират Варшава (1655 г. — IX) и Краков (1655 г. – X). След поражението си при Жарновеч и Войнич, кралските войски преминават на страната на шведите. Ян Казимеж се скрива в Шльонск (Силезия) и с призива си от Ополе (20. XI. 1655 г.) призовава целия народ на борба с шведите. Селските партизански отряди отнемат от шведите Нови Сонч (1655 г. – XII). Защитата на Ченстохова (19. XI — 27. XII. 1655 г.) е един от многобройните примери за антишведска   съпротива.

1655  г.
Хетманите Николай Потоцки и Станислав Ланцкоронски основават в Тишовци конфедерация срещу шведите.

1656  г.
Бранденбургският електор Фридрих Вилхелм Хохенцолерн се признава за васал на Швеция.

1656  г.
Битка край Варшава. След тридневни боеве, в които освен полската армия участвуват селяни и граждани, Ян Казимеж превзема Варшава (30. VI). Шведите получават помощ от бранденбургския електор (срещу отстъпването на част от Великополша) и след нова тридневна битка (28—30. VII) отново завземат столицата. Новата окупация продължава само няколко седмици и не оказва влияние върху военното положение.

1657  г.
Нашествие на седмоградския княз Георг Ракоци — съюзник на шведите в Полша. Въз основа на полско-австрийски договор Полша получава императорски подкрепления. На 22. VII Ракоци капитулира. За поражението на неговите войски съществена заслуга имат селските партизански отряди. Велявско-Бигдошки трактати. Полша се отказва от ленната васална зависимост на Прусия. Бранденбургският електор Фридрих Вилхелм I става независим управител на Прусия и получава във васална зависимост Ленборк и Битув (тези градове са върнати на Полша едва след II св. война).

1660 г. — 3. V
Оливски мир с Швеция. Ян Казимеж се отказва от правата си върху шведския трон. Полша отстъпва на Швеция голяма част от Лифландия, задържайки само т. нар. Полска Лифландия (югоизточната й част).

1660—1661 г.
Подновяване на полско-руската война. След няколко победи на полските войски, руската армия се оттегля от Литва и отстъпва превзетия през 1655 г. Вилно (Вилнюс) (1661  г.).

1661  г.
Основана е академия в Лвов. Първото списание в Полша — „Меркуриуш Полски“ (в Краков).

1662  г.
Във варшавския кралски замък се поставя „Сид“ на Корней, в превод на Анджей Морщин.

1665—1666 г.
Метеж на Йежи Любомироки, хетман и маршал, противник на политиката на двора и на профренските кръгове по въпроса за избора на наследник на Ян Казимеж приживе. Побеждава кралските войски край Ченстохова — 1665 г. и край Монтви — 1666 г. Ян Казимеж се отказва от плана си да определи свой наследник докато е жив. Метежът понижава авторитета на краля, за дълго ликвидира възможностите за обществени и политически реформи.

1667  г. — 30. I
Андрусовско примирие с Русия. Полша й отстъпва Смоленск, черниговските и северските земи, част от витебското воеводство, Украйна лявобрежна и за две години (фактически завинаги) — Киев.

1668  г.
Абдикация на Ян Казимеж (умира в Париж през 1672 г.).

1669—1673 г.
Управление на Михаил Вишньовецки (син на княз Йереми Вишньовецки).

1672  г.
Война с Турция — поход на султан Мехмед IV срещу Полша. Турците завземат Каманец Подолски. Полша отстъпва Подолието с Каменец на турците и се задължава да им плаща годишен данък от 22 хиляди дуката. Съвременниците считат този договор за петно върху честта на страната.

1673  г.
Край Хотим Хетман Ян Собески побеждава турците. В битката се отличават драгунските подразделения, съставени предимно от селяни и дребни шляхтичи.

1674—1696 г.
Управление на Ян III Собески.

1675  г. – 11. VI
Таен съюзнически договор на Ян III с Франция, сигнализиращ обрат в полската политика. Полша трябва да подкрепи Франция срещу Бранденбург, а по-късно срещу Австрия. В замяна получава подкрепата на Франция по въпроса за възвръщането на Източна Прусия и Шльонск (Силезия).

1676  г.
Битка край Журавно. Ян III успешно се противопоставя на превъзхождащите го турски и татарски сили. С Журавненския договор (17. XI. 1676 г.) Полша получава по-голямата част от Украйна, останалата част остава във владение на казаците, които са васали на турците. Въпросът за Подолието трябвало да се реши в други преговори.

1681 г.
Полоко-австрийски нападателно-отбранителен съюз срещу Турция.

1683  г.
Турска обсада на Виена. Голяма победа на полските и императорските войски, под командуването на Ян III Собески Упадък на турското могъщество в Европа.

1684  г.
Свещената лига — съюз на Полша, Австрия, Венеция и папата срещу Турция, Полша и Австрия продължават войната с Турция.

1686 г. — 1. V
„Вечен“ мир с Русия. Полша окончателно се отказва от Смоленск, Киев, Дорогобуж, Чернигов и Стародуб, гарантира свободата на вероизповедание на православното население в Полша, признава на Русия правото на опека над него.

http://image.nauka.bg/history/world/poland1686.gif

1690 г.
Станислав Солски — „Архитект полски“ (творба от областта на теория на архитектурата).

1697—1733 г.
Управление на Август II (от саксонската династия).

http://image.nauka.bg/history/world/poland18c.gif

1700—1721 г.
Северната война, в която коалиция от Русия, Полша и Дания, воюва срещу Швеция. Цар Петър I се стреми да ликвидира могъществото на Швеция в Балтика и да издигне значението на Русия. Август II планира да отнеме Лифландия от Швеция.

1702 г.
Шведите завземат Варшава.

1704 г.
Карл XII побеждава Август II край Пултуск. Шведските войски превземат Краков а Торун.
Създадената срещу Август II Варшавска конфедерация обявява, че Август II е свален от престола.

1704 г. — 20. V
Сандомежката конфедерация се застъпва за Август II. Полската аристокрация се разделя на два лагера.

1704 г. — 12. VII
На електорски събор във Варшава, под натиска на Карл XII, за крал на Полша е избран Станислав Лешчинскн.

1704 г. — 30. VIII
В Нарва е сключен нападателно-отбранителен съюз между Август II и Петър I. Август позволява на цар Петър да води войната с Швеция на полска територия. Царят обещава на Полша Ли-фландия (след войната) и парична субсидия за войната с Швеция.

1706 г. — 2. IX
Карл XII навлиза в Саксония — мир в Алтранщад. Август II се отказва от полската корона.

1709 г.
След победата на Петър I над шведите край Полтава Август II се връща в Полша. Станислав Лешчински напуща страната.

1715—1717 г.
Тарногродска конфедерация под патронажа на Станислав Лешчински, насочена срещу опитите на Август II да установи абсолютна власт с помощта на саксонските войски. Петър I посредничи между краля и аристокрацията.

1717 г.
„Немият“ сейм  (в този сейм представителите не могат да вземат думата, иначе се прекъсват заседанията). Сеймът с помощта на посредничеството на Русия слага край на борбата между организираната в тарногродската конфедерация аристокрация и краля. Постановленията на сейма ограничават до минимум броя на саксонските войски в Полша и отстраняват саксонските чиновници от Полша. На краля се забранява да започва война без съгласието на сейма, да арестува шляхтичи без съдебна присъда. За издържане на войската, чийто брой е ограничен само до 24 хил. души, са въведени постоянни данъци. Цар Петър I бил считан за гарант на тези решения.

1720г. – 17. II
В Потсдам се сключва пруско-руски договор, който задължава двете страни да поддържат „златната свобода в Полша“, особено „лнберум вето“ и свободния избор, както и недопущането на никакви реформи.

1721  г.
Нищадски мир (Нищад — пристанищен град във Финландия), с който завършва Северната война. Русия става най-силната държава в Балтика. Между другото получава и Лифландия, обещала преди това от Петър I на Полша.

1732  г.
Договор („трите черни орли“) между Русия, Прусия и Австрия по въпроса за наследяването на трона в Полша (кандидатурата на Лешчински е изключена).

1733  г.
Двоен избор: на Станислав Лешчински (12. IX) и на Август III (5. X) — с поддръжката на Русия и Австрия. Руските войски навлизат в Полша. Лешчински избягва в Гданск.

1733—1763 г.
Управление на Август III (син на Август II).

1733—1735 г.
Война за полския трон. Завършва с виенския мир, който принуждава Станислав Лешчински да абдикира.

1733—1796 г.
Адам Нарушевич, полски историк и поет. Автор на оди, лирични стихове, идилии,  сатира (напр. „Мършавият литератор“). Автор на „История иа полския народ“ (до 1386 г).

1734 г.
Руските  войски  превземат Гданск.

1735—1801 г.
Игнаци Крашицки. изтъкнат полски поет на Просвещението, създател на невата полска повест.

1739—1812 г.
Станислав Трсмбецки, придворен поет на крал Станислав Август. Автор на оди, сатири  и описателни поеми.

1749 г
Станислав Конарски основава Колегиум нобилиум (Колегиум на знатните) — училище, в което се работи по принципите на Просвещението.

1747 г.
Във Варшава се открива библиотеката на Залуоки.

1750—191? г.
Хуго Колонтай, философ, писател, политически и обществен деец.

1755—1826 г.
Станислав Стащиц, философ, природо-изследовател, писател и политически деец.

1757—1841 г.
Юлиан Уроин Немцевич, писател, политически деец, автор на приказки, политически драми (напр. комедията „Връщането на посланика“), произведения с историческа   тематика   („Ян от Тенчин“).

1764—1795 г.
Управление на Станислав Август Понятовски.

1764—1780 г.
Ранно просвещение в Полша. Културна дейност на Станислав Август. Полски класицизъм (станиславовски) в архитектурата и вътрешната декорация: архитект Мерлини, създател на двореца в Лаженки (работил в Полша октомври 1764 г., починал в 1797 г.); художници: италианецът Бачиарели (в Полша от 1765 г., починал в 1818 г.), французинът Норблин (в Полша през 1774—1804 г.), италианецът Каналето (в Полша през 1767—1780 г.), Шмугдевич (починал в 1807 г.).

1765 г.
Създаден е Националният театър във Варшава.

1768—1772 г.
Барска конфедерация, основана в гр. Бар в Подолието, насочена срещу краля и Русия (29. II. 1768 г.), за защита на свободата и независимостта на Полша. Конфедерацията възниква и е ръководена от група консервативни магнати-католици, които се противопоставят на всякакви реформи на държавния строй. Конфедерацията е насочена и срещу интервенцията на Русия, защото посланикът на Русия, въпреки дадените обещания пред шляхтата, подкрепил категорично прогресивните стремежи на „дисидантите“ (т. е. на лютераните, калвинистите и други некатолици) за изравняване правата им с католиците. Движението на конфедерацията съсипва страната и завършва с поражение; за съседните страни това е повод за подялба на Полша.

1772 г. — 5. VIII
Първа подялба на Полша. В Петербург се подписват три конвенции за подялба. Като причина за подялбата се посочва „цялостното разпадане на държавата“ и „политически, борби, които поддържат анархия в Полша“. Първата подялба довежда до следните териториални промени: Австрия получава южната част на Краковското воеводство до Висла, полската част от Шльонск (Силезия), Червена Рус (Галиция) и част от Подолието до р. Збруч (83 хил. кв. км с население от 2650 хил. души) Прусия получава Поморието (без Гданск и Торун), част от Великополша и Куява (36 хил. кв. км и население 580 хил. души); Русия получава Лифландия, както и част от Белорусия до Двина и Днепър (92 хил. кв. км и население 1300 хил. души).

http://image.nauka.bg/history/world/polpart.gif

1773 г.
В Полша е създадена Комисия за народно образование (първото в Европа министерство на просветата).

1777—1778 г.
Излиза от печат работата на Юзеф Вибицки „Писма до ексканцлера Замойски“ (проект за премахване на крепостничеството).

1788 г. — 6. X  — 1792 г.— 29. V
Т. нар. четиригодишен или Велик сейм. Той извършва прогресивни държавни промени в Полша: приема закон за градовете (18. IV. 1791 г.), нова конституция (3. V. 1791 г.), реорганизира армията. Тези реформи имат за цел да направят Полша независима от околните държави  и да й възвърнат суверенитета.

1789—1790 г.
Военна реформа на Великия сейм: закон за увеличаване на армията (приет още през 1788 г.) до 100 хил. войници и създаване на Военна комисия, зависима от сейма; налагане на данък върху шляхтата и духовенството (1789 г.) за реализиране на военната реформа (за първи път се налага данък върху шляхтата, а не само върху селячеството).

1791 г.
Приет е „закон за кралските градове“. Главни моменти в него: лична неприкосновеност за гражданите; право да придобиват и наследяват поземлени имоти, Да заемат висши духовни и светски длъжности; право на достъп до офицерските звания; широко самоуправление, правно представителство на гражданите в сейма.

1791 г. – 3. V
Приемаме  на  конституция.  Главни  моменти:  господстваща е католическата религия, но се гарантира свобода и правна опека на другите вероизповедания; шляхтата  запазва  някогашните си привилегии, но едновременно се утвърждават правата на кралските градове: селяните са  поставени  под правна опека, но само в смисъл, че всякакви договори и споразумения между  селяните и земевладелците (става дума за  наемите) не могат да  бъдат произволно променяни; властта  в държавата се разделя на  законодателна,  изпълнителна  и съдебна; законодателната власт се упражнява  от сейма,  съставен  от  камара на представителите и сенат;  законите  се  приемат с болшинство на гласовете, премахват се „либерум  вето“  и  конфедерациите;  изпълнителната  власт  се изпълнява съвместно от краля  и  от Стражата  на  закона, т. е. съвета на министрите, назначаван от краля и отговарящ пред сейма; съдебната власт се упражнява от съдилищата  от първа  инстанция;  кралският трон е наследствен; премахва се свободният избор. В сравнение с предмайския държавен строй в Полша, тази конституция е прогресивен акт.

1792 г. — 27. IV
Конфедерация от Тарговица. Основана е в Петербург от магнатите, верни на Екатерина II, противници на майските реформи (конфедерацията е провъзгласена официално в Тарговица на 14. V). Цели премахване конституцията от 3 май и да се върне старото държавно управление, под гаранцията на Русия. Рьководителите на конфедерацията се обръщат към Екатерина II за въоръжена помощ.

1792  г.
Полско-руска война в защита на конституцията от 3 май — завършва с окончателна победа на Русия.

1793  г. — 23. I
Втора подялба на Полша. Руско-пруска конвенция за подялбата. Прусия взема общо 51 хил. кв. км територия и население от 1 млн. души. Русия взема общо 250 хил. кв. км и население от 3 млн. души.

Извънредният сейм в Гродно утвърждава договорите за подялбата и възстановява старото държавно управление на Полша.

1794 г.
Въстание начело с Тадеуш Косцюшко за възстановяване на независимостта и демокрацията на Полша.

1794 г.
Победоносна битка на Косцюшко с руските войски край Рацлавице, в която особено се проявяват селяните, под командването на Войчех Гловацки (Бартош) от Жендовице.

1794 г. — 17-18. IV
Варшавското въстание — народно революционно въстаническо движение. Въстаниците освобождават столицата от царските войски. Значителна роля в уличните градски боеве изиграва опълчението, мобилизирано от обущаря Ян Килински, по-късно полковник.

1794 г. — 24. IV
Полковник Якуб Яшински, поет и рево люционер е якобински възгледи, разбива царския гарнизон във Вилно (Вилнюс) и вдига въстание. Във Варшава е основан клуб на якобинците, издигнал радикална програма за   обществени   и  държавни  промени.

1794 г. — 7. V
Поланецки универсал (манифест) — правен акт, издаден от Косцюшко в лагера край Поланце; първи опит за облекчаване на селяните по отношение на крепостничеството. Премахва се закрепостяването им към земята. Манифестът не е изпълнен поради съпротива па шляхтата; той не осъществява и стремежите на селячеството.

1794 г. — VII — IX
Пруските войски обсаждат Варшава. Въстанието във Великополша застрашава тила на пруската армия. Прусаците свалят обсадата.

1794 г. – 10. X
Битка при Мочейовице. Поражение на полските войски. Косцюшко попада в руски плен.

1794  г. — 9. XI
Руските войски, под командуването на генерал Суворов, влизат във Варшава.

1795  г.
Трета подялба на Полша — ликвидиране на нейната независимост. Австрия завзема земите между Буг, Висла и Пилица заедно с Краков — общо 47 хил. кв. км и население от 500 хил. души; Прусия — земите северно от Долна Пилица и Долен Буг, с Варшава, както и ивицата между Източна Прусия и Неман – общо 48 хил. кв. км и население от 1 млн. души; Русия завзема земите отвъд Буг и Иеман — общо 120 хил. кв.  км   и  население  от   1200  хил.  души.

1795 г. — 25. XI
Абдикация на крал Станислав Август, последният крал на Полша (умира през 1798 г. в Петербург).

1797 г.
Кшиштоф Клук, полски природоизследовател, автор на „Изкопаеми предмети“.


Европейска нощ на учените 2022 г.: