Поглед към живота отпреди милиони и милиарди години

 

Този материал е обобщителен обзор на три статии, публикувани в новия Брой 153 на списание Българска Наука.

Доскоро се считаше, че в България не могат да бъдат открити останки от динозаври, тъй като по тяхното време нашата територия е била дъно на праисторическо море. Изглежда обаче е имало някои островчета, които все пак са били над водата през мезозойската ера и на тях са живеели сухоземни динозаври. Едва преди няколко години беше установено, че част от намерени през 80-те години у нас фосили, всъщност са на динозаври. 

Проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей към БАН е един от учените, изследващи това и други фосилни находища в страната. Той сподели пред екипа на Българска Наука за своята работа в тази насока, както и за интересните си открития от една друга не чак толкова популярна епоха – времето отпреди около 2 милиона години, когато вече бозайниците са владеели планетата. 


РЕКЛАМА:

***

Тогавашната бозайна фауна по нашите земи обаче се е различавала от съвременната, като много от видовете са били значително по-едри от сегашните. Проф. Спасов и неговият екип от БАН разкопават едно уникално палеонтологическо находище на фосили от древни животни край град Вършец, което ни разкрива каква е била фауната на България в началото на Кватернера, или преди около 2.5 милиона години. Благодарение на тяхната работа, в това иначе съвсем малко по размери находище, са намерени цели 160 вида безгръбначни и най-вече гръбначни животни, както и някои растения, включително нови видове за науката.

Едно от най-изненадващите открития в находището е това на пумата. Всеки знае, че днес тя се среща само в Америките. Но малко известен факт е, че преди 2-3 млн г., когато този род котки е възникнал, той все още е бил обитател на Евразия и впоследствие се е разселил през Берингия към Северна Америка, а оттам и към Южна.

Друга голяма котка, чиито кости излизат от същото находище, е гигантският плейстоценски гепард. Животно, което е било почти два пъти по-голямо от съвременния гепард, с размери почти колкото на лъв. Разбира се той едва ли е бил такъв бърз бегач, като днешния гепард, който достига скорост до 120 км/ч. Но затова пък се е хранел с по-едри и бавни животни и неговото предимство е било не бързината, а силата му.

Сред останалите открити край Вършец животни са вкаменелости от плейстоценски вълци, които тогава са били по-различни и по-едри; както и дребни хищници от вида Baranogale – древен вид, който днес не съществува; а също и изкопаемият пъстър пор.

Артефакти и възстановки на много от тези изчезнали животни могат да се видят в новооткритият през март тази година Палеонтологичен парк във Вършец.

Проф. Николай Спасов с отливка на бедрената кост от грекопитек, открита в местността Азмака край Чирпан.

Друго още по-вълнуващо откритие направено наскоро от екипа на проф. Спасов е, че човешката еволюция изглежда е започнала тук от Балканите, а не от Африка, както се смяташе досега. Уникалната находка, която накланя везните в тази посока е намерена в местността Азмака край Чирпан и е на бедрена кост от грекопитек (Graecopithecus) – хоминид живял по нашите земи преди около 7 милиона години. Това име му е дадено, тъй като за първи път останки от него са били намерени от немците през Втората световна война в Южна Гърция.

Докато тогавашната находка е била част от челюст, то сега въпросната бедрена кост от Азмака показва, че начинът на придвижване на това същество е бил включително и бипедален. Тоест грекопитекът вече е започнал да се движи на два крака и е направил тези свои първи стъпки тук по нашите земи.

Към момента науката все още счита, че изправянето на човека се е случило в равнините и саваните на Източна Африка, тъй като там хоминидите са попаднали в открита, равна среда без дървета и с висока трева, което е наложило изправянето им. Но изглежда през Неогена климатът и средата на Балканите са били доста подобни на тези в Източна Африка и поради подобни причини нашите преки предци са започнали да ходят изправени още докато са живели тук, макар все пак през този период да са продължили да се придвижват и по двата начина – на два и на четири крака.

Ключовото географско положение на нашите земи и древните миграции са оставили изключително богато разнообразие от изкопаеми фосили, много от които все още чакат да бъдат открити и анализирани. Така че тепърва предстои бъдещите изследвания в тази насока да покажат още много изненади и да затвърдят становището, че Балканите са също толкова важни за човешката еволюция колкото и Африка.


През септември 2021 г., в ОИЯИ в Дубна (Русия), екипът на Българска Наука се срещна с част от учените, участвали в изследванията на микрофосили от метеорита Оргей и издали книга-албум с всички резултати, анализи и изображения, получени от сканиращите електронни микроскопи.

Във връзка с посещението на екипа на Българска Наука в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна (Русия) и срещата ни със забележителни учени, направили забележителни проучвания относно наличието на извънземен живот, се пренасяме далеч назад във времето до неясния момент, когато животът е възникнал. 

Произходът на живота е един от най-фундаменталните неразрешени въпроси, стоящ пред човешкото познание, който винаги е бил във фокуса на нашето внимание, но така и не е намерил все още своя отговор. Сред различните хипотези за неговото възникване отдавна е и тази за панспермията, според която зародишът на живота е бил случайно пренесен от неизвестно място в космоса, върху космическо тяло, като комета, астероид или метеорит, паднало преди милиарди години на Земята.

През 2004 г. учените от ОИЯИ (Дубна) започват изследвания върху метеорита Оргей (Orgueil CI1), паднал през ХІХ век във Франция, по нов метод и с нови технологии. Те правят хиляди изображения на пробите от метеорита с помощта на сканиращи електронни микроскопи с висока разделителна способност. Също така е проведена и енергодисперсионна рентгенова спектроскопия на минерални зърна и микрофосили, включително и от много други въглеродни метеорити, чрез която да се разкрие елементния състав на много от тези микробни останки.

Оказва се, че този метеорит носи вътре в себе си разпознаваеми и често изключително добре запазени останки от неизвестни микроорганизми. Откритите вкаменелости включват различни остатъци от вкаменени прокариоти (нишковидни цианобактерии и актиномицети); водни еукариотни микроводорасли (напр. диатомеи, празинофити и акритархи); протисти (напр. хоанофлагелати, алвеолати и тестатни амеби); и вероятно дори спори на гъбички.

Открита е вкаменена форма в един от фрагментите на Оргей, идентифицирана като магнитотактична бактерия, която показва, че част от родителското тяло на метеорита преди натрупването му е принадлежала на космическо тяло, притежаващо магнитосфера, хидросфера и вероятно атмосфера. 

Оргей се явява един от най-древните от всички известни метеорити. Въглеродните хондрити, от неговия тип, са остатъци от процесите, възникнали, когато облакът от междузвезден газ и прах от протослънчевата мъглявина се разпада и постепенно образува нашата Слънчева система. Според изследванията зърната, които са останали замразени в първичното вътрешно ядро на метеорита, вероятно са древен предслънчев междузвезден и междугалактически прах, на възраст между 4,567 до 13 милиарда години, който се е кондензирал заедно със замръзнала вода и други летливи вещества в родителското тяло на Оргей.

Всичко това дава ясен отговор на въпроса за произхода на живота извън Земята, което е напълно в съответствие с хипотезата за панспермията. Изглежда напълно възможно тези ясни биологични останки да са възникнали в резултат на унищожаване на планети, ледени луни, комети или други малки тела, върху които са се развили в условия, подобни на земните. Това повдига въпроса за възможността за равномерно развитие на биосферите на различни планети, както и транспланетарно пренасяне на жизнеспособна микробиота заедно с органични съединения и скалисти/ледени отломки. По този начин изследването на микровкаменелостите на метеорита Оргей не само показва, че животът не е възникнал (само) на Земята, но и поставя редица въпроси, а вероятно и нестандартни решения относно произхода и разпространението на живота и биосферите във Вселената.

Този материал е обобщителен обзор на три статии, публикувани в новия Брой 153 на списание Българска Наука.

Текст: Радослав Тодоров


Европейска нощ на учените 2022 г.: