Пластмасовият боклук в морето – спасителен сал за патогени


Сп. Българска Наука, брой 161:

***

 

Проучванията показват, че човешки патогени се прикрепват към микропластмасите в морската вода. Дали пластмасите носят популации от патогени, достатъчно плътни, за да бъдат действително опасни, и дали ги пренасят в нови области?

Пластмасовите отпадъци са били потопени в океана край Фалмут, Англия, само за една седмица, но през това време тънък слой биофилм – слузеста смес от слуз и микроби – вече е покрил повърхността им. Микиел Вос, микробиолог от Университета в Ексетър в Англия, е потопил пет различни вида пластмаса като част от експеримента. Той и колегите му поискали да узнаят кои от безбройните микроби, живеещи в океана, ще се насочат към тези въведени материали.

Главен обект на изучаване за Вос и колегите му са патогенните бактерии. За да разберат до каква степен пластмасата може да бъде колонизирана от потенциално смъртоносни бактерии, учените инжектират ларвите на восъчния молец с биофилма. След една седмица четири процента от ларвите умират. Но четири седмици по-късно, след като Вос и неговият екип са оставили пластмасата да се задържи в океана за малко по-дълго, те повтарят теста. Този път 65% от восъчните молци загиват.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Учените анализираха биофилма: пластмасата се оказва покрита с бактерии, включително някои, за които е известно, че ни разболяват. Те открили патогенни бактерии, отговорни за причиняване на инфекции на пикочните пътища, кожата и стомаха, пневмония и други заболявания. И нещо по-лошо: тези бактерии носят широк спектър от гени за антимикробна резистентност. „Пластмасите, които се намират във водата, бързо се колонизират от бактерии, включително патогени“, казва Вос. „Няма значение каква е пластмасата.”

Не само бактериите се ,,возят’’ на пластмасата. Биофилмите върху морските пластмаси могат да приютят също и паразити, вируси и токсични водорасли. С високото ниво на пластмасово замърсяване в моретата и океаните- от дъното на Марианската падина до арктическите плажове-учените са загрижени за това, че пластмасите пренасят тези човешки патогени през океана.

Но дали пластмасите носят популации от патогени, достатъчно плътни, за да бъдат действително опасни, и дали ги пренасят в нови области, са трудни въпроси, които тепърва ще намерят своите отговори.

Има основателни причини да се смята, че пластмасите натрупват и разпространяват патогени по целия свят. Линда Амарал-Зетлер, микробиолог от Кралския Холандски институт за морски изследвания, която измисли термина пластисфера за новата екосистема, която пластмасите създават, казва, че пластмасата е различна от другите твърди повърхности, които често се намират в океана—като трупи, черупки и скали—защото пластмасата е издръжлива, дълготрайна и голяма част от нея изплува на повърхността. „Това ѝ дава мобилност“, казва Линда.

Пластмасата може да измине дълги разстояния. След земетресението и цунамито през 2011 г.в Япония например,  много идентифицирани японски обекти са били изхвърлени на западния бряг на Северна Америка. ,,Тези отпадъци , казва Амарал Цетлер,  “ имат потенциала да транспортират всичко, прикрепено към тях.”

Последните лабораторни изследвания показват също, че някои типично сухоземни паразити, причиняващи болести, могат да оцелеят в морската вода и да заразят морските бозайници. Карен Шапиро, експерт по инфекциозни болести в Калифорнийския университет, Дейвис, показа, че тези протозойни паразити– по-специално Toxoplasma gondiiCryptosporidium parvum, и Giardia enterica -могат да се прикрепят към микропластмасите в морската вода. Това може да промени къде, кога и как тези паразити се натрупват в океана.

„Ако те се возят на пластмаса, която се намира в същия канализационен отвор или река, или в оттичащ се на сушата канализационен канал, тогава ще се озоват там, където и пластмасата е достигнала“, обяснява Шапиро. ,,Например в миди на морското дъно или плаващи по течения в средата на океана.’’

Това замърсяване с микропластмаса , освен че е среда за размножаване на патогени, поражда и дългосрочна загриженост-че пластмасите могат да насърчават развитието на антибиотична резистентност. Бактериите могат да обменят гени и тъй като са в близък контакт върху повърхността на малки микропластмаси, нивото на хоризонтален генен трансфер между тях е високо, казва той. Пластмасите също могат да поставят бактериите в близък контакт с пестициди и други замърсители, които се прилепват към биофилмите. Това насърчава развитието на антибиотична резистентност.

„Все още не знаем толкова много за това“, казва Вос, „но има интересни потенциални начини, по които бактериите могат да бъдат подложени по-силна селекция [за антибиотична резистентност] върху пластмасите, но също така и повече възможности да обменят гени, които биха могли да им дадат резистентност.”

Освен че представляват потенциален риск за човешкото здраве, пренасяните с пластмасата патогени могат да застрашат морските екосистеми и веригите за снабдяване с храни, казва Амарал-Зетлер. Милиони хора разчитат на морските дарове като източник на протеин,а има много патогени, които заразяват рибата и мидите, които консумираме. Възможно е, казва Амарал-Зетлер, микропластмасите да разпространяват болести между различни аквакултури и риболовни райони.

,,Въпреки че не разбираме напълно рисковете, тези проучвания са още един добър аргумент за ограничаване на пластмасовото замърсяване’’, казва Вос. „Не може да има нищо добро в пластмасите с патогени, плаващи наоколо.”

 

ИЗТОЧНИК: Plastic garbage in the sea is a life raft for pathogens

ПРЕВОД: Елиа Тилева


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.