Пасаж на Венера – 06.06.2012

v1.jpg

 

         Преминаването на Венера пред диска на Слънцето (пасаж) е интересно явление – в продължение на няколко часа Венера, чийто видим размер е около 1 дъгова минута, се плъзга” като черна капка по Слънцето.

1.jpg (467×471)

 

  
          Наблюдения от Земята на преминавания на планети пред диска на Слънцето са възможни само за Венера и Меркурий – единствените „вътрешни” планети, чиито орбити са разположени между нас и Слънцето. За Меркурий в течение на един век се наблюдават 13 пасажа, но за  Венера явлението е рядко – за 243 години се случват четири пасажа, които се повтарят в следната последователност през 8; 105.5; 8; 121.5 години. Следващият пасаж на Венера ще бъде на 11 декември 2117 г. (но няма да може да се наблюдава от нашата страна – явлението ще е приключило при изгрева на Слънцето). Сравнителната рядкост на явлението се дължи на това, че орбитата на Венера е наклонена на около 3.4 градуса спрямо земната и когато Венера се намира между Земята и Слънцето, видимо тя е на юг или север от Слънчевия диск. За да настъпи Пасаж на Венера трябва самата планета да бъде в долно съединение (тоест между Земята и Слънцето) и освен това да се намира и близо до онези точки от орбитата си, в които тя пресича равнината на земната орбита – т. нар. възли (възходящ и низходящ).

            Пасажът на Венера може да се използва за определяне на астрономическата единица             (разстоянието Слънце – Земя ). Наблюдавайки явлението едновременно от 2 точки на Земята (виждаме планетата проектирана на различни места върху слънчевия диск), можем да определим разстоянието до Венера, а използвайки и третия закон на Кеплер, може да се определи и разстоянието Слънце – Земя. Необходими са и някои допълнителни данни – например разстоянието между наблюдателите и периодите на обикаляне на Земята и Венера около Слънцето . Знаейки стойността на астрономическата единица, могат да се измерват и разстоянията до близките звезди.


РЕКЛАМА:

***

            Първото пресмятане за това кога ще се случи пасаж на Венера, се дължи на Кеплер – през 1629 г. той пресмята (умишлено избягвам думата предсказва), че ще настъпи преминаване на Венера пред диска на Слънцето през декември 1631 година, като един месец по-рано ще има и пасаж на Меркурий. За съжаление той умира през 1630 година. По време на пасаж на Венера през 1761 г.   Ломоносов забелязва ореол около планетата, който той интерпретира като наличие на атмосфера. Пасажите на Венера са отбелязвани и с множество експедиции по света; може би най-интересната е тази на Джеймс Кук, който наблюдава пасажа на Венера през 1769 г. от Таити. Повече за самото явление и експедициите, които са правени за наблюденията му може да научите от : http://www.transitofvenus.org/ .

            В наши дни това явление буди любопитство и с рядкостта си. Чувствам се щастлив, че успях да наблюдавам 2 пасажа – този през 2004 от астрономическата обсерватория на СУ и последния на 6 юни 2012.           

  През декември  2011 г. част от кръжока по астрономия към астрономическата обсерватория на СУ (който е основан от акад. Кирил Попов и има вековна традиция) решихме да отидем на интересно място, за да наблюдаваме явлението. Спряхме се на планината Олимп в Гърция поради близостта и до нас. Но по-важната причина за избора беше, че в древногръцката митология Олимп е домът на боговете, а голяма част от митовете за съзвездията са свързани с гръцките богове.

 

2.jpg (477×366)

 

Олимп е стръмна планина, пътеките се вият в серпентини и почти няма равно място. Ако ходите през лятото, си пригответе и много вода за носене. Първоначалната идея беше да наблюдаваме явлението от най-високия връх, но бяхме много зависими от времето. На 5-ти юни атмосферен фронт с много гръмотевици премина над нас. Знаейки кой е главния бог на планината и кое е оръжието му, ни се наложи да изчакаме да отмине фронта. Затова тръгнахме в 23:30 –  прогнозите за времето показваха, че ще се разчисти към 4 часа сутринта и по време на пасажа ще бъде ясно. Замисълът ни беше да се качим възможно най – високо и да имаме изглед към мястото, откъдето ще изгрее Слънцето – азимут 59 градуса.  

            Към 3:30 сутринта пристигнахме в заслон Spilios Agapitos – 2100 м.н.в. (там е последното място, откъдето човек може да се снабди с вода), хареса ни терасата на заслона и по-важното: даваше ни добър изглед на североизток. Решихме да изчакаме изгрева на това място. Половин час преди изгрева все още над нас имаше плътни облаци и перспективите за наблюдение не бяха никак добри, все още не идваше желаното разчистване.  Десетина минути след изгрева късметът ни се усмихна и се видя Слънцето, а облаците започнаха бързо да се разчистват. Струваше си качването и усмивките отново се появиха на лицата ни.

 

3.jpg (471×480)

 

4.jpg (472×443)

 

5.jpg (457×356)

 

 

Серия от снимки направени с фотоапарат Olimpus E-500 и телескоп Телементор с D=63mm и F=840mm.

v1.jpg (445×334)

v2.jpg (446×335)

v3.jpg (451×338)

v4.jpg (431×323)

v5.jpg (427×320)

v6.jpg (431×323)

v7.jpg (428×321)

v8.jpg (428×321)

v9.jpg (427×320)



6.jpg (408×308) Успяхме да наблюдаваме пасажа до края. След това оставихме част от багажа в хижата и се качихме до 2866 метра на съседния връх на Митикас – Скала. Оттам до първенеца на планината се стига с катерене. Самата планина не предложи много гледки при изкачването ни – скоро след изгрева на Слънцето се образуваха плътни мъгли, които само от време на време вятърът раздухваше. Близостта на планината до морето позволява след като си се изкачил на нея, слизайки вечерта да се изкъпеш в морето. Така завърши и нашата експедиция. До следващата, може би съвсем скоро – на 15 юли сутринта Луната преминава пред Юпитер J     

 

 

 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: