За първи път учени наблюдаваха „звезден танц“ между комета и звезда

Звездите и кометите могат да си партнират като в сюрреалистичен танц. Астрономите отдавна подозират за това гравитационно взаимодействие, но никога не бяха имали възможност да го видят – до този момент. За първи път група изследователи от Полша идентифицираха две близки звезди, които сякаш подхвърлят ледените си партньори, завъртайки ги в орбита около нашето Слънце.

Credit: Getty Images

Астрономите откриват звездното дуо след изучаване на движенията на над 600 звезди, отдалечени  на 13 светлинни години от Слънцето. Новите открития потвърждават теория, появила се преди повече от половин век, но и показват колко рядко се случват подобни звездни „танци”.

В далечния край на Слънчевата система, подобно цветен гердан около планетарния дансинг, е разположен Облакът на Оорт. Тази ледена група обекти,  останали след формирането на Слънчевата система, създават гигантска обвивка, обгръщаща нашата система и според астрономите се явяват резервоар за дългопериодични комети – тези с  орбитален период около Слънцето от порядъка на 200 и повече години. Една от най-известните от тях е Хейл-Боп с  орбита от 2500 години.


РЕКЛАМА:

***

Откакто става известна теорията за Облака на Оорт на холандския астроном Ян Оорт през 50-те години на миналия век, астрономите подозират, че всяка от често преминаващите звезди може да запрати някой обект през нашата Слънчева система, а следователно това може да стане причина да наблюдаваме на нощното ни небе удивителната гледка на някоя плъзгаща се комета. Дългогодишните опити на астрономите да намерят категорично доказателство за тези звездни танци досега обаче не се увенчаваха с успех.

Нов доклад публикуван в списание Monthly Notices на Кралското астрономическо общество описва как астрономите изчисляват пътищата на близо 650 звезди, които те сравняват с орбитите на над 270 дългопериодични комети. Проучването използва каталог от космическия телескоп Гая, който съдържа измервания на около 1,7 милиарда астрономически обекти, и проучвания като Pan-STARRS с наблюдения на астероиди, комети и други малки тела в нашата Слънчева система.

Учените създават модели за двойките звезда-комета, за да проиграят възможните варианти на взаимодействия. Целта им е разберат дали при „премахването“ на звезда от модела се променя значително орбитата на партниращата комета.

„В нашето проучване открихме само два случая, в които това действително се е случило, а наблюдаваме десетки комети всяка година“, твърди водещата авторка на изследването Rita Wysoczańska от Астрономическата обсерватория към университета „Адам Мицкевич“ в Полша пред Live Science. „В този момент можем да кажем, че механизмът, предложен от Оорт, не е достатъчен, за да генерира всички комети, които наблюдаваме.“

Вероятно колективната гравитационна сила на по-далечни звезди може да засили кометите в дългопериодична орбита. И след като кометата навлезе в Слънчевата система, тя може да бъде допълнително разтърсена от планетите в нея.

„Мисля, че като цяло е трудно да се свърже определена комета с определена звезда“, казва Корин Бейлър-Джоунс, астроном от Института за астрономия „Макс Планк“ в Германия, който не е участвал в новото изследване. И добавя: „Трябва също така да вземем предвид приноса на галактическия фонов потенциал, който по същество е влиянието на всички останали много по-далечни, но и много по-многобройни звезди в галактиката.“

Създаването на компютърни модели, за да се анализират всички тези влияния, наречени и  многоетажен модел, е много по-сложна задача.

Освен това, все още няма информация за всяка звезда. Астрономите е трябвало да разчитат на приблизителни оценки за някои звездни маси и движения. Те се надяват, че данните от звездното им проучване, могат да помогнат да се хвърли повече светлина върху взаимодействието между кометите и звездите.

 

Превод: Елена Страхилова

Източник: Live Science

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: