Направи дарение на училище!
За първи път астрономи изработват карта на триизмерната форма на облак междузвезден газ. Картата обяснява защо облакът не успява да формира звезди и ще провери теориите за образуването на звездите.
Астрофизиците Арис Трицис (Aris Tritsis) – понастоящем част от екипа на Австралийския държавен университет в Канбера, и Константинос Тасис (Konstantinos Tassis) от Критския университет в Хераклион, Гърция, изследват тесен газов облак в съзвездието Муха, който се простира на разстояние между 490 и 650 светлинни години от Земята. На пръв поглед това е тясна ивица газ, който би трябвало да се е сгъстил достатъчно, за да образува звезди. Но всъщност се разширява на разстояние до 20 светлинни години от Земята, съобщават двамата учени в броя на Science от 11 май.
Подобни междузвездни облаци са родните места на звездите и се срещат най-често във формата на петно. Облакът Муха обаче прилича на тънка змия с дължина приблизително 26 светлинни години. Това е „нагледен пример за нишковиден или цилиндричен облак“, казва Трицис, който изучава небесното образувание още докато работи в Критския университет.
Различната форма на този облак обаче представлява загадка. Ако обектът е наистина цилиндричен, масата му би трябвало да се свие достатъчно, за да образува звезди. Но тук не се наблюдават следи от формирането им. От друга страна, астрономическите обекти могат да бъдат наблюдавани в небето единствено в двуизмерен вид. Предишни изследвания на посоката на светлината около Муха предполагат, че обектът може би се разширява в пространството, но не могат да определят доколко единствено чрез наблюдение.
Затова изследователите решават вместо да гледат, да слушат облака. Анализират данни от космическата обсерватория Хершел за неговото магнитно поле. Тънките ивици се образуват от магнитни вълни, които оказват налягане. Подобно на звукови вълни, те се разпространяват през облака и отскачат от ръбовете му. Сякаш целият облак пее, казва Трицис.
Честотите на тези вълни могат да предоставят информация за големината и формата на обекта, през който „звънят”. Вълните на Муха разкриват структура с форма на квадратeн лист, простираща се в космоса на разстояние от около 20 светлинни години от Земята.
„Те откриха начин да го измерят“, казва астрономът Антонио Магалес (Antonio Magalhães) от Университета на Сао Пауло, който взима участие при по-ранните наблюдения на обекта. „Интересен подход за разкриването на тази листоподобна структура.“
Структурата обяснява защо Муха не формира звезди – газът се простира много по-надалеч, отколкото се смяташе преди. Облакът може да започне да образува звезди някъде след около 10 милиона години, казва Трицис.
Много физични процеси, свързани с това кога и как се формират звездите – като магнитните полета, турбуленцията, гравитацията – са кодирани във формата на един междузвезден облак. Затова определянето на точната форма на Муха ще допълни теориите на учените за зараждането на звездите.
„Облакът Муха може да бъде използван като лаборатория, за да открием всичко това“, казва Трицис.
Превод: Десислава Потоцка
Източник: Science News