Текст: Антоан Тонев

    Потушаването на Априлското въстание е едновременно един от най – героичните, но и от най – трагичните моменти в нашата история. Често когато се връщаме назад към пролетта и лятото на 1876 година си припомняме не само хилядите избити българи, но и всички останали наши предци, чието оцеляване е било поставено на карта. В този толкова тежък за българския народ момент получаваме помощ от множество филантропи и съвестни хора не само от цяла Европа, а и от целия цивилизован свят. Българската кауза си проправя път през пепелищата и кървищата останали след зверското потушаване на Априлското въстание и много чужденци застават на страната на изстрадалия ни народ.

    Една от тези чужденки е лейди Емили Странгфорд, чийто паметник можем да видим днес в пешеходната зона на град Батак в близост до болницата, която е построена с нейната финансова помощ. Самият паметник представлява бюст поставен на колона с надпис: „Лейди Странгфорд, благодетелката на Батак, 1826 – 1887”. Днес този монумент може да бъде посетен при обиколка на Батак и неговите светини и пред него ние можем да отдадем заслужена почит на една англичанка, която полага толкова много усилия за спасението на хиляди българи и за популяризирането на българския въпрос.

    Амалия (Емили) е родена през 1826 година в семейството на английския адмирал сър Франсис Бюфърт. Тя успява да завърши висше образование и предприема редица пътувания в Ориента (Египет, Сирия, Палестина, Цариград и т.н.). Пише книга посветена на египетските гробници и сирийските светилища и благодарение на това се запознава с лорд Пърси Уилям Странгфорд, секретар на английското посолство в Цариград, който се заел с редактирането на нейното произведение. Скоро Емили се омъжва за лорд Странгфорд, който освен всичко друго е и убеден българофил. Като английски дипломат в Цариград се опитвал да подпомогне борбата на българите за постигане на църковна независимост. През януари 1869 година лорд Странгфорд умира, като завещава любовта си към българите и справедливата им кауза на своята съпруга.

    След зверските кланета в Батак, Перущица, Брацигово и други селища в обхвата на Четвърти революционен окръг лейди Странгфорд започва да събира пари, които се наема лично да отнесе и разпредели сред нуждаещите се българи. Събира сериозната за времето си сума от 30 000 лири и през септември 1876 година се отправя към пострадалите български селища. След като обикаля много български градове и села и навсякъде раздава помощи през декември лейди Странгфорд пристига в Перущица и е потресена от това, което заварва. От 2000-те жители на селото след потушаването на въстанието остават само около 150 и всички са били в много тежко, направо окаяно състояние. Английската благородничка веднага се заема със своята човеколюбива мисия и организира създаването на болница. Освен болницата в Перущица лейди Странгфорд подпомага организирането на здравни заведения в Батак и в още 4 български селища. След това се заема с грижи за сираците и хората, които не могат сами да преживеят зимата. Благодарение на цялостната й дейност са спасени хиляди българи, в чиито сърца името на англичанката остава завинаги.
През пролетта на 1877 година лейди Странгфорд се отправя към Лондон, но не забравя българската кауза. Завръща се за втори път в България в навечерието на Съединението през 1884 година, като отново предприема обиколка в Южна България, която тогава е отделена в автономната провинция Източна Румелия. Лейди Странгфорд се изказва в подкрепа на идеята за Съединението, като по този начин още веднъж доказва любовта си към българите и отдадеността си на нашата кауза. През 1887 година напуска този свят след като е показала на практика какво означават понятията човеколюбие и състрадание. Именно заради тези свои качества лейди Емили Странгфорд завинаги ще остане в сърцата на българите и днес множество населени места в Родопите я тачат като своя благодетелка.

Разбери повече за БГ Наука:

***