Фотография: Благой Анев
Текст: Антоан Тонев
bgmonuments@gmail.com
www.monuments.bg

Душо Хаджидеков е роден в Чирпан около 1836 година. Любовта му към учението проличава още докато се обучава в родния си град и заради проявените качества е изпратен след завършване на чирпанското училище да учи в един от големите центрове на българската просвета в периода на Възраждането – Пловдив. Там младият Душо попада в една среда на открита конфронтация между българи и гърци, която е породена от една страна от желанието за изграждане на модерна мрежа от училища, в които да се преподава на български език, а от друга от все по – изострящите се религиозни разпри между българи и гърци. Душо завършва училище в Пловдив и се захваща с търговия като през цялото време стои твърдо на позициите на българското родолюбие и чистия, искрен патриотизъм. След като всячески да подпомага народното дело, най – вече като спонсорира училища и други образователни или културни институции.

По време на ескалацията на разприте между българи и гърци след Българския Великден Душо Хаджидеков начело на група българи успява да прогони гърците от съградената с български средства черква „Света Петка”. Именно в близост до тази черква живее скромно през почти целия си живот иначе богатия търговец, който дарява огромната част от своите средства за откриването и поддръжката на цели четири пловдивски училища.

Когато идва времето за въоръжена борба за извоюване на българската свобода Душо Хаджидеков не се поколебава и за миг дали си. Включва се в основания от Левски революционен комитет, а след смъртта на Апостола не се отказва и продължава да търси съратници в борбата. Няколко години по- късно ги намира в лицето на Георги Бенковски и Тодор Каблешков. Взема дейно участие в подготовката за Априлското въстание и дава сериозни средства за закупуването на оръжия и униформи. След жестокото потушаване на въстанието Хаджидеков е арестуван от османските власти благодарение на доноси на негови гръцки съграждани. Осъден е от османците и прекарва две много тежки години на изтезания и унижение в затвора „Таш капия”. Само няколко часа преди руските войски да освободят Пловдив на 4 януари 1878 година турските башибозуци на които е поверена в този момент охраната на затвора извеждат затворените 123-ма българи и зверски ги убиват в местността Остромила. Така завършва животът на един българин, който е почти непознат за своите потомци, но който е пожертвал всичко което е имал в защита на българската кауза. Човек за когото патриотизъм и родолюбие не са били празни думи, а начин на живот, мъж пожертвал личния си живот в името на българщината и на българския народ, герой оставил ни пример как трябва да живеем и да се борим.
Паметник на Душо Хаджидеков е поставен през 1938 година в Пловдив по случай 60-тата годишнина от смъртта му по инициатива на неговите признателни съграждани от Чирпан. След като БКП взема властта в държавата и този паметник е сполетян от неприятна съдба и изчезва. През 2003 година обаче по идея на учениците от едноименното пловдивско училище паметникът на Душо Хаджидеков е възстановен от скулптора Димитър Чонов, който създава копие на оригиналния бюст, дело на Г. Киселинчев. Хвала на такива деца, които все още тачат своите велики предци и на такива скулптори, които поставят националното над материалното. Благодарение на всички тях ние днес можем да се поклоним пред паметника на Душо Хаджидеков в цар Симеоновата градина в Пловдив. Този герой дейно участва и в трите големи движения на българския народ през Възраждането и в просветното, и в църковното, и в националноосвободителното, за да докаже, че най-важно е народното дело и че интересът на българския народ трябва да стои над всичко!

Поклон пред паметта му!