Паметник на Драган Манчов в Батак

_8138397.jpg

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/DraganM/_8138395.jpg

Фотография: Благой Анев
Текст: Антоан Тонев

bgmonuments@gmail.com
www.monuments.bg

Когато мислим или пишем за българското Възраждане, няма как да не ни направи впечатление огромният духовен подем на нашия народ през тази епоха. Този духовен подем, канализиран в три големи движения – за независима българска църква, за независима българска просвета и култура и за възстановяване на независимата българска държава, се явява бурната река на българщината, която успява да разруши вековните вериги на османското иго. Този духовен подем би бил невъзможен без хора като Драган Манчов, които отдават целия си живот на службата на своя народ и макар да не стават част от пантеона на най-великите български герои, са част от хилядите българи, помогнали за възкръсването на България и за развитието й. На тези хора дължим поклон до земята и вечно признание! За да разберете по-добре причината за последните ми думи, нека Ви разкажа малко повече за Драган Василев Манчов.
Той е роден в град Батак през 1834 година. Получава образованието си при двама известни местни даскали и по тази причина още много млад се отдава на учителското поприще. Драган Манчов разбира, че не му е писано да бъде голям революционер или водещ духовник, но има талант да обучава децата и най-важното, той съзира простата истина, че именно тези деца са бъдещето на българския народ и че за образованието трябва да се полагат огромни грижи, тъй като то е гарант за добруването на народа и за постигането на неговите стремления и цели. Драган Манчов е бил известен с модерните си методи на преподаване и с постоянното си желание за самоусъвършенстване. Именно заради това той много бързо извървява пътя от учител в село Радилово до даскал в Пловдив, един от най-големите български просветни и културни центрове по времето на Възраждането.
След преместването си в Пловдив Драган Манчов решава, че наред с даскалъка може да подпомогне и по друг начин българщината и се наема с нелеката задача да издаде няколко книги. Най-напред през 1855 година, в разгара на Кримската война, успява да издаде сборника „Църковно песнопение”, а малко по-късно и няколко други книги, сред които се откроява издаденият през 1861 година сборник „Български народни стихотворения”. През 1862 година след повече от десетилетие преподавателска дейност Драган Манчов решава да напусне елитното Пловдивско епархийско училище, понеже вярва, че ще бъде далеч по-полезен на своя народ като издател, тъй като по това време такива хора почти няма. Всъщност той се нарежда веднага след пионера на българското книгоиздаване Христо Г. Данов. Според всеобщото признание на историци и литератори Манчов наред с Данов е най-големият книгоиздател и книгоразпространител през епохата на Възраждането.

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/DraganM/_8138397.jpg


РЕКЛАМА:

***

Драган Манчов открива своя книжарница в Пловдив, а малко след това и нейни клонове в други български градове, сред които Свищов и Солун. Всички издания на Драган Манчов са съобразени с нуждите на българското училище и ни разкриват блестящия педагог, който волю-неволю е станал книжар. Читанките и букварите „Бащин язик”, издавани от батачанина, стават толкова популярни, че само до Освобождението претърпяват 20 издания (Първото издание е през 1969 година. Казано с други думи, за 9 години има 20 издания, което е наистина впечатлява¬що постижение ) Макар да е разбирал, че неговото призвание е свързано с книгата, Драган Манчов не може безучастно да гледа революционния кипеж по българските земи и се включва с цялото си сърце и душа в националноосвободителното движение през 70-те години на XIX век. По тази причина османските власти го арестуват и така той прекарва известно време в затвора в Одрин. След като е освободен, емигрира в Румъния и там наследява печатницата и никому неизвестен дотогава поет Иван Вазов. След това батачанинът става един от най-големите почитатели на Вазов и негов най-доверен издател.
След Освобождението Драган Манчов се установява в Пловдив, като остава там до края на живота си. И в Пловдив продължава да полага неимоверни усилия за добруването на българския народ и за развиването на българската култура. Започва отпечатването на вестник „Народний глас”, който е един от най-популярните вестници в Източна Румелия до Съединението. Наред с това продължава изключително активната си издателска дейност, за което спомага и фактът, че вече разполага със собствена печатница. В периода от Освобождението до смъртта си през 1908 година Драган Манчов отпечатва близо 450 книги, като огромната част от тях са свързани отново с нуждите на българските училища. Общият брой на всички издадени от Манчов книги учените изчисляват на 547. Това е едно наистина впечатляващо постижение и ни кара да се замислим колко голи и боси щяхме да бъдем без хора като Драган Манчов и неговия съвременник и колега Христо Г. Данов. Неслучайно Вазов често ги споменава като два ярки образа, като два светли примера, като два стълба на българщината. Ето какво пише по този повод патриархът на българската литература: „О, добрий Манчев! Ти с Данова бяхте два просветителни факела, черпещи светлината си не от много знания, а от вътрешния огън на вашите чисти, здрави български души!”.
Паметникът на Драган Манчов, обект на настоящия очерк, се намира в родния му град – Батак. Монументът излиза извън рамките на традиционния бюст и е изключително красив и въздействащ. Изработен е от камък, като прилича на стела или дори на икона, като в горната част е изсечен лика на големия даскал, книгоиздател, книгоразпространител, общественик, патриот и родолюбец. Под изображението на Манчов са изсечени трите му имена и годините на раждането и смъртта му, както и фразата: „Виден възрожденски книгоиздател”. Като погледнем отдалеч паметника на Драган Манчов, ни се струва, че около главата му има ореол и той наистина заслужава такъв, тъй като благодарение на неуморната му дейност българските деца получават качествени учебници и училищни пособия, а техните родители се докосват до произведенията на някои от най-талантливите български автори от епохата. Нека когато посещаваме героичния Батак, да се спрем за малко и пред прекрасния паметник на Драган Манчов и да му благодарим за духовната храна, с която засити народа ни.

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/DraganM/_8138396.jpg

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/DraganM/_8138398.jpg


Европейска нощ на учените 2022 г.: