ХII в. пр. н. е.
Палестина е завладяна от номадски семитски племена — израилтяните, които постепенно асимилират местното население и приемат значителна част от неговата култура.

XIII—XI в. пр. н. е.
Борба на израилтяните със съседните народи, главно с филистимляните (несемитски народи), които заедно с другите „морски народи“ нахлуват през XII в. пр. н. е. (навярно от Крит) в страната Ханаан, но разбити от египтяните се разпръскват (от тях произлиза по-късното наименование „Палестина“). Преодолявайки съпротивата на покорените ханаанцн, израилтяните постепенно се превръщат от номади-скотовъдци в земеделци и скотовъдци със заседнал начин на живот. По това време те не създават обединено царство, а се ръководят от „началници“, които решават съдебните спорове и стоят начело на войската.

Края на XI в. пр. н. е.
Израилтянските племена, предвожданн от Саул създават самостоятелна държава.

1012—972 г. пр. н. е.
След смъртта на Саул, загинал в бой с филистимляните, Давид се провъзгласява за цар, обединява европейските племена и победоносно отблъсква филистимляните. Покорява съседните ханаански племена. Завладява Ерусалим и премества в него столицата на държавата, превръщайки го в център на политическия и религиозен живот. Разширява границите на държавата и покорява на изток арамейските племена. През този период ролята и значението на държавата Израел нараства.

Разбери повече за БГ Наука:

***

965—928 г. пр. н. е.
На власт е израелският цар Соломон, син на Давид. Разцвет на израелската държава. За поддържане разкоша в двореца са необходими големи разходи. Наложените данъци се превръщат в тежко бреме за народа. Разслоението на обществото продължава. Възниква робството, а роби се осигуряват главно, чрез войните. Соломон води оживени, приятелски контакти с арабската царица Сава и с царя на Тир — Хирам; финикийците строят за Израел кораби, и съставляват значителна част от екипажите на израелския флот. Строят се импозантни строежи. С помощта на финикийски занаятчии в Ерусалим се издигат: прекрасен храм, посветен на единния бог Яхве, огромен царски дворец, а в Мегидо — големи конюшни. Соломон полага грижи за развитие на търговията и занаятите; прочут е с необикновената си мъдрост.

Ок. 929 г. пр. н. е.
След смъртта на Соломон в северните области расте недоволството от тежките данъци и от южния произход на семейството на Давид. Това довежда страната да се раздели на северна (10 племена) — Израел (със столица в Самария), начело с Йеровоам I, и южна Юдея, със столица Ерусалим, управлявана от Соломоновия син Ровоам. Двете държави често враждуват помежду си.

721 г. пр. н. е.
Асирийският цар Саргон II превзема и разгромява Самария. Населението й е поробено. Израелската държава попада под асирийско господство.

586 г. пр. н. е.
Навуходоносор II, вавилонски цар, разрушава Ерусалим. Територията на Юдея е включена към Вавилон. Една част от населението е избита, друга — изселена във Вавилон (начало на вавилонското робство).

538 г. пр. н. е.
След завладяване на Вавилон от Кир II, цар на персите, цяла Палестина, подобно на другите страни от древния Изток, остава под персийска власт. Като провинция (сатрапия) Юдея получава известна автономия. На евреите е разрешено да се върнат в Палестина (отпада вавилонското робство) и да възстановят Ерусалимския храм.

332 Г пр. н. е.
Палестина е завоювана от Александър Македонски.

323 г. пр. н. е.
В резултат на борбите между диадохите, Палестина е присъединена към египетската държава на Птоломеите.

198 г. пр. к. е.
Антиох III, елинистически владетел на сирийската държава на Селевкидите покорява Палестина.

167 г. пр. н. е.
Срещу Селевкидите избухва еврейско въстание. Непосредствени причини: опитът на Антиох IV да въведе култа към езическите божества и да конфискува съкровищата на храма в Ерусалим. Начело на въстанието застава жреческата фамилия на Макавеите (от 140 г. пр. н. е., управляваща династия в Юдея). Въстаниците освобождават по-голяма част от страната и обявяват независимостта си, но последвалите династични борби и вътрешни междуособици (фарисеи, търговци, жреци) довеждат държавата до упадък.

63 г. пр. н. е.
Гней Помпей, забележителен римски военачалник; по време на победоносните си походи на Изток, завладява Юдея и като „съюзническа държава“ я поставя в зависимост от Рим. Палестина става територия на остри стълкновения между привържениците на еврейските традиции — фарисеите и привържениците на гръцката култура — садукеите.

40—37 г. пр. и. е.
Антигон II Мататиаш, последния от династията на Макавеите се възкачва на юдейския трон с помощта на партите (древни ирански племена).

37 г. пр. н. е.
Ирод I Велики. (В 40 г. пр. н. е. е цар на Юдея с помощта на римляните) превзема Ерусалим и сваля от власт Антиох III. Под римска зависимост управлява Палестина до 4 г. пр. н. е. Ненавиждан от евреите, като поклонник на Рим и заради култа към езическите божества; управлява деспотично, опирайки се на фарисеите.

6 г.
Юдея (заедно със Самария и Галилея) е превърната в римска провинция.

60—70 г.
Въстание на евреите срещу римляните Римската армия, командвана от Тит Флавий разгромява евреите и разрушава Ерусалим (70 г.).

132—135 г.
Въстание на евреите срещу римляните, предвождано от Шимон, наречен Бар-Кохба („син на звездата“), който завладява Ерусалим и е провъзгласен за „цар-месия“. След кърваво потушаване на въстанието, Шимон загива в крепостта Бетар. Император Адриан напълно разрушава Ерусалим и издига на негово място римски град под името Елия Капитолина.