* * *

 Как можем да разберем какъв е бил климата на територията на днешна България преди 5 милиона години? Необходими са ни само един фосил на около 3 милиона години и един палеоботаник. И неговото име е Борис Ценов от Българската академия на науките. Той грабна 4 награди – голямата, на публиката, на сп. Обекти и на Съюза на учените в България, с удивителната история, която представи на националния финал на конкурса „Лаборатория слава FameLab„. Борис показа един фосил от листо на растението жен-шен и разказа как чрез него ученият се превръща в детектив, който изследва минали епохи и прави заключения за климата и неговите промени отпреди милиони години. Жен-шенът днес вирее в топлия и влажен климат в Азия, но е растял по нашите земи до преди около 3 милиона години, когато изчезнал и се е образувал фосила, който показа Борис. Така учените разбрали, че именно тогава на територията на днешна България е настъпило застудяване.

Общо 11 претенденти се състезаваха на 11 май да станат българското лице на науката за 2012г. Те участваха в националния финал на конкурса за млади учени „Лаборатория за слава FameLab”, който Британски съвет провежда в България за шеста поредна година, в партньорство с Министерството на образованието, младежта и науката и Форум Демокрит. Конкурсът, създаден по оригинален британски формат, търси млади учени, които могат да говорят за наука по разбираем и атрактивен начин. Националните победители във всяка от 19-те държави, където се провежда конкурса, ще се състезават помежду си на международния финал в Обединеното кралство през месец юни, по време на Челтнъмския фестивал на науката.

Второ място в българския финал спечели Виолета Желязкова, която е студент по Молекулярна биология в СУ и разказа за надеждата на учените да открият алтернативен метод за борба с бакетриите. Виолета получи сребърната статуетка на FameLab и награди от Майкрософт България. Третата награда отиде при астронома Никола Каравасилев, който е Магистър по астрофизика в СУ и работи като физик в БАН. Никола разказа за инфомацията, която получаваме от звездите – тя понякога достига до нас със закъснение, със смущения или на грешен адрес, така както се случва с обикновените пощенски пратки. С тази история той спечели бронзовата статуетка.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Специалната награда на БНТ получи бъдещият метеоролог Цветан Симеонов, който ще бъде на едномесечен стаж в Дирекция „Информация“ на телевизията. Журито реши да поощри двама от участниците – компютърния специалист Ангел Николов и химика Георги Стойчев, и двамата студенти от СУ. Специални награди раздадоха още сп. Обекти и Съюзът на учените в България. 

Журито на българското издание на „Лаборатория за слава FameLab” бе съставено от учени с опит в комуникациите и журналисти с опит в отразяването на научни теми: доц. Леандър Литов – ръководител на българския екип в ЦЕРН; Вера Гоцева – журналист, креативен директор на медийна група 3Бей.БГ; Ивайло Славов – физик, синоптик в ТВ-Мет;  Георги Балджиев – финалист в Лаборатория за слава FameLab 2007, биолог от Българската агенция по безопасност на храните; Петя Тетевенска – журналист от БНТ и продуцент на предаването „Красива наука”.

* *  *

 Целта на конкурса „Лаборатория за слава FameLab” е да докаже, че за наука може да се говори разбираемо и забавно, пред неспециализирана публика, при това без компромис с научното съдържание. Кандидатите могат да бъдат от цялата страна, но трябва да са от природо-математическите науки – това могат да са например преподаватели в училище или ВУЗ, работещи в изследователски или приложни институти, или студенти със задълбочени познания и опит от своята област.

Конкурсът „Лаборатория за слава FameLab” се провежда във формат, добре познат от популярни телевизионни предавания – регистриралите се кандидати се явяват на живо на първоначален кастинг. Всеки трябва да подготви две 3-минутни представяния на научна тема, които трябва да са научно-достоверни, атрактивни и разбираемо поднесени. Явяването на кастинга е с изпълнение във формат по избор на кандидата. То може да включва песен, танц, поезия, изображения или да бъде представено по друг атрактивен начин, но без компютърни презентации. Темите трябва да са от природо-математическите и инженерни науки, но могат да разясняват както фундаментални понятия, така и съвременни научни открития.

Една от най-големите награди за всички финалисти, които бъдат избрани на първоначалните кастинги, е участието им в майсторски клас по комуникация на науката. В него ще могат да усъвършенстват своите умения за комуникация, с помощта на британски и български преподаватели.

Конкурсът „Лаборатория за слава FameLab” е създаден по оригинален формат на Челтнъмския фестивал на науката в Обединеното кралство, където се провежда и международния финал. Тази година международното участие ще е още по-голямо и в надпреварата, която много прилича на „Евровизия за учени”, ще се включат общо 19 страни. Другата новост е, че сред международните финалисти за първи път ще има участници от НАСА.

Националните издания на конкурса „Лаборатория за слава FameLab” във всяка от участващите държави се организират чрез местните офиси на Британски съвет. В България основни съорганизатори са Министерството на образованието, младежта и науката и сдружението на учени-комуникатори Форум Демокрит. Конкурсът се провежда в партньорство с Българската академия на науките, Съюзът на учените в България, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Столична община, Майкрософт България, Издателство Сиела, Издателство РОЙ Комюникейшън, сп. Обекти, в. Аз-буки и др.

Повече за Борис Ценов – http://bnt.bg/bg/news/view/75157