Направи дарение на училище!

Откриватели, внимавайте: джунглите на Южно Мексико и Централна Америка се владеят от оплетени банди от дървета и лиани. Растителността в този район расте бързо и е гъста, което прави почти невъзможно преминаването през него без мачете и компас. Дори по-изненадващо е, че самата зеленина е опасна: в Централна Америка има поне 11 вида дървета и други растения, за които се смята, че са отровни само при допир и могат да причинят тежък контактен дерматит – ужасен парещ обрив.

Но има само един случай, в който отровата и противоотровата растат рамо до рамо.

Официалното име на опасното дърво е Metopium brownei, известно още като чечем или черно отровно дърво и действието му е много неприятно. Кората и листата му съдържат голяма доза мазна субстанция, наречена урушиол – активният химически агент на отровния бръшлян и много други растения с подобни дарби.

Когато това вещество попадне в контакт с кожата, то включвасложна вътрешна алармена система. Лангерхансовите клетки – защитници на тялото ви – предупреждават имунната система за наличието на нашественици и призовават Т-клетките да се справят с инфекцията. Те правят това, като викат подкрепление, освобождавайки сигнални белтъци, наречени цитокини и хемокини, които привличат белите кръвни клетки лимфоцити, които да убият заразените клетки. Ето го и проблемът: Т-клетките и лимфоцитите също викат подкрепление, което води до възникването на порочен кръг от редуващи се атака и тревога.Обривът, който се образува е физическият симптом на естествената реакция на човешкия организъм към химическото нападение.

Типичното лечение на това възпаление в Северна Америка се ограничава до задълбочено изтъркване и локално нанасяне на каламинов лосион. Това не лекува болезнения химически процес, който протича под повърхността, а просто успокоява червенината и спира разпространението ѝ.

Разбери повече за БГ Наука:

***

За щастие, лекарството е близо. Дървото Bursera simaruba, наричано от местните чака и известно още като Gumbo-Limbo, е биоактивен вид и когато е обработено по подходящ начин, действа като антидот на чечем. Химията зад тази връзка е сложна, като няколко химични вещества в кората и дърветата на чака работят заедно. Няколко проучвания са идентифицирали химични компоненти, включващи пикрополигамаин, амирин и елемицин, които поотделно са полезни за човешкото тяло, а заедно образуват мощен антиоксидант. Това е ключът към прекратяването на реакцията на тялото към токсините на чечем. Антиоксидантите прекъсват болезнения кръг на тревога и атака, бушуващ под кожата. Активни химични агенти също работят за прекратяване на възпалението на засегнатата зона, като намаляват отока и сърбежа.

Комбинацията от дървесна отрова и противоотрова, стоящи една до друга, е впечатляваща. Дърветата дори си приличат! Но въпреки огромното биоразнообразие на джунглата, непосредствената близост на двете дървета може и да не е пълно съвпадение. Една от теориите, които обясняват защо чечем и чака растат близо едно до друго идва от устна традиция, която се предава през поколенията от юкатанските маи.

Историята разказва за двама древни братя, Кинч и Тизик, които се влюбили трагично в една и съща красива жена – Никте-Ха. Братята били пълна противоположност един на друг – единият бил спокоен и разумен, а другият бил безразсъден и зъл. Те водили ожесточена битка, подкладена от страстна ревност и накрая братята умрели в ръцете си, като никой от тях не получил любовта, която преследвал. Тяхното последно желание пред боговете било отново да видят любимата си Никте-Ха, затова били преродени в чечем и чака – две дървета, които споделят един цвят.

Легендата е неясен ключ към разкриване на загадката на дърветата. Отговорът е свързан с цветовете и плодовете, които двете дървета произвеждат. „Споделяйки един цвят” (и плод), тези дървета се оказва, че споделят и различни птици, които се хранят с плодовете и на двете дървета. След това семената попадат на едно и също място и често се вкореняват на разстояние едно от друго, което е по-малко от метър.

Някои от най-интересните примери за химични взаимоотношения на Земята могат да бъдат открити в Африка. Например, племето Баса от централен Камерун, използва отровата на дървото Strophantus gratus за своите отровни стрели, а Аlstonia boonei – друго дърво – като антидот.

Що се отнася до джунглите на Централна Америка, те продължават да бъдат безркаен източник на биологични открития… 

Превод: Росица Ташкова

Източник: www.atlasobscura.com

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!