Автори:
Йовка Сергеева Георгиева
Докторант по социална психология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“
Професор д-р Красимира Йонкова
Преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“
Резюме: Изследвано е отношението на българското общество към доброволчеството. Забелязани са тенденции за положително отношение към явлението. Българите показват готовност да се включат към доброволчески инициативи, но на практика доброволците в България все още заемат малък процент от населението.
Отношението на обществото е един от водещите фактори за развитие на доброволчеството. За изследване на нагласите на българското общество са проведени няколко изследвания в миналото, които сочат за положително отношение към явлението. Настоящото проучване изследва актуалното отношение на българските граждани към доброволчеството чрез анкета, създадена за целта на изследването и фокус групи. Проведено е в периода 2016-2017 година.
Темата е засегната в миналото от неправителствения сектор като не е била главен обект на изследване. Според проучване, проведено от Институт „Отворено общество“ („Изследване на доброволческия сектор в България”) през 2002 г., 75% от гражданите декларират позитивно отношение към явлението, 18% – неутрално, а едва 7% негативно (1). Според проведени 8 години по-късно анкета и разговори, мнение, че доброволчеството има лош имидж имат по-малко от 3% от лицата. Въпреки това същото изследване установява чрез фокус групи, че имиджът на доброволния труд и на доброволеца са проблемни, като основни негативни страни, посочени от респондентите, са отрицателно отношение на старото поколение и пренебрежително отношение на младежи и близки, посочващи, че е глупаво да се работи без да се получава възнаграждение. Допълнителни посочени пречки са липсата на разбиране и подкрепа от страна на работодателите и непопуляризиране на каузи (2).
При изследване на доброволчеството в България се установява, че важна роля играе финансовият въпрос. От една страна, влияние оказва икономическото развитие на държавата, а от друго – обезщетението на доброволческия сектор. Според изследването „Младежкото доброволчество в България“ от 2010 г. липсата на финанси в организациите е регистрирано като проблем от 60% от участниците. Посочени са и двата фактора – икономическото положение на страната и изборът на младежите през свободното си време да работят, вместо да полагат доброволен труд (липсва мотивация за помагане на другите, когато хората живеят на ръба на мизерията) и липса на средства за осигуряване на конкретната кауза и обезпечаването ѝ от доброволците. Споделя се чувството за неразбраност в доброволците от близки (както от възрастни, така и младежи), че работят без да получават заплащане за това (2).
В настоящото изследването участват общо 537 човека, като 177 от тях в миналото са били доброволци, а останалите не са били такива.
На въпроса за мнението за доброволчеството (при избор между възможни отговори и възможност за посочване на повече от един, както и добавяне на допълнителни такива) се установява като цяло положително отношение към явлението (90% дават такава оценка). Нито един респондент не избира отговор „отрицателно“, а едва 1% смятат, че то е безсмислено. 10% са заявили, че не ги интересува, около 1% заявява, че не знае какво е доброволчество (отговор, който не е от възможните избори).
Графика 1. Брой респонденти, дали разични отговори на въпроса „Какво е мнението ти за доброволчество?“
Над половината респонденти се възползват от възможността да изберат повече от един отговор, като всички направили го са посочили два или три позитивни такива. Паралелно с това, че смятат явлението за положително, анкетираните посочват, че то е полезно за обществото и/или за доброволеца.
При сравнение на мнението на участниците в проучването, които в миналото са били доброволци и тези, които никога не са били – при първите се забелязва по-високо ниво на положително отношение като единствено един от участниците показва отрицателно, като заявява, че доброволчеството е безсмислено, докато при вторите – процентът на отрицателно отношение или липса на интерес към явлението е по-висок – в тази група са отговорите „не ме интересува“, „не знам какво е“ и „безсмислено е“.
Като цяло се забелязва нисък процент на отговорите, свързани със значението на полагането на доброволен труд за самия доброволец. Едва 4% посочват този отговор, което сочи за ниска осъзнатост и недостатъчна информираност за ползата на доброволчеството за самия доброволец. Значителна разлика има в отговорите на двете групи респонденти – при хората, които не са имали опит в полагането на доброволен труд едва 3,5% посочват като значима ползата за лицето, полагащо доброволен труд, а при тези с опит в сферата – 45%. При отчитане на възможността за развиване на знания и умения чрез полагане на доброволчески труд (като отделен въпрос) голяма част от анкетираните (82%) посочват, че според тях човек може да научи много от доброволчеството, 13% посочват, че не знаят, а 5% – не смятат, че може да научи нещо при полагане на доброволен труд. По отношение на корелацията – човек, който има опит в доброволчеството и такъв, който няма, се забелязва разлика – 92% от респондентите с опит смятат, че доброволците учат много, докато, при тези, които никога не са били доброволци, процентът е 74. Логично, отговори „не знам“ са дали 19% от хората, които не са били доброволци и едва 2% – от тези с опит. Причина за това вероятно са липсата на ясна и точна представа на хората без опит и недостатъчна информираност по въпроса.
Тенденцията да се разбира ползата на полагане на доброволчески труд за обществото е висока – 49% от респондентите посочват този отговор.
По отношение на личното отношение и решителността да се занимава с доброволчество, респондентите отговарят на въпроса „Какво би посъветвал приятел, който се колебае дали да се занимава с доброволчество?“.
Графика 2. Процент на респондентите, отговорили на въпроса „Какво бихте посъветвали свой близък, който се колебае дали да се занимава с доброволчество?“
Забелязва се разлика по отношение на хората с опит в доброволчестово и тези без, като първите по-често биха подкрепили близките си да се занимават с доброволческа дейност – 89%, докато при хората, които не са се докосвали пряко до явлението, процентът е 63. Едва 10% от респондентите с опит в сферата биха останали безучастни и не биха изказали никакво мнение, докато при тези, които не са били доброволци, това са 30%. Значителна разлика има в процента на хората, които биха дали съвет на близък да не се занимава с доброволчество – 8% от респодентите без опит и по-малко от 1% при тези с опит.
Мнението на участниците в проучването за доброволците като цяло е положително (на 84% от респондентите). 78% от респондентите смятат, че хората, които са доброволци в някаква организация отделят времето си за нещо полезно, а 36% им се възхищават. Това показва признаване на значението на доброволчеството за тях и оценяване на значимостта му. Едва 1% посочва като отговор, че доброволецът чрез активността си се развива.
Пет процента смятат, че доброволците си губят времето с тази дейност. Въпреки че процентът е малък, все пак има хора, които оценяват явлението като загуба на време.
При съпоставяне на отговорите на респонденти с опит в доброволчеството и такива, които не са били доброволци, не се забелязва значителна разлика. Малка разлика се забелязва по отношение на възхищаването към човек, полагащ доброволен труд, като хората без опит дават по-често този отговор – 36% посочват, докато при тези с доброволчески опит процентът е 27.
При коментиране на явлението с участниците във фокус групи се забелязва положително отношение към явлението. По време на проведени 4 фокус групи участниците регистрират принципна готовност да се включат в доброволчески инициативи. Въпреки тази заявена готовност на 79% от участниците в групата, след 6 месеца няма нито един включил се в такава. Посочени са положителни страни на доброволците, но 24% заявяват, че за проблемите и каузите трябва да се грижи държавата, а не доброволци.
Като цяло се забелязва положително отношение на българското общество към явлението. То е по-силно изразено при хората с опит, което сочи за приятни преживявания по време на полагането на доброволен труд. Въпреки положителното отношение на обществото, все още е малък процентът на българите, участващи в доброволчески инициативи – около 8% (3). Забелязва се недостатъчно осъзнаване на смисъла на доброволчеството за индивида и предпочитане на други дейности, вместо занимаването с доброволен труд. Яснотата от ползата за доброволеца и инициативността на гражданите, желанието те да променят нещата, би се отразило положително на увеличаване на броя на доброволците.
Използвана литература:
- Институт „Отворено общество”, „Изследване на доброволческия сектор в България”, С., 2002
- Фондация „Помощ за благотворителността в България”, Младежкото доброволчество в България, С., 2010
- http://nmd.bg
