Направи дарение на училище!

През 2014 бе проведен първият глобален анализ на вариациите в генома на пчелите. Констатациите показват изненадващо високо ниво на генетично разнообразие в пчелите и загатват, че видът най-вероятно произхожда от Азия, а не от Африка, както се мислеше преди това. Медоносната пчела (Apis mellifica L.) е от решаващо значение за човечеството. Една трета от храната ни зависи от опрашването на растенията, чиито плодове и ядки използваме, което се извършва от пчели и други опрашващи насекоми. Но големите загуби на колонии от медоносни пчели през последните години са основна причина за безпокойство.

Проучването е публикувано в списание Nature Genetics от изследователи от Университета Упсала (Швеция).

Пчелите срещат заплахи от болести, климатични промени и „некачествени” практики при работа с тях (лоши ДППП). За да се противодейства на тези заплахи е важно да се разбере еволюционната история на пчелите и как те са се адаптирали към различни местообитания по света.

„Ние използвахме най-съвременната високопроизводителна машина за  геномни анализи, за да отговорим на тези въпроси и идентифицирахме високи нива на генетично разнообразие при пчелите. За разлика от други домашни видове, отглеждането на медоносните пчели изглежда води до повишени нива на генетични вариации чрез смесването на пчели (пчелни раси) от различни части на света. Констатациите може би също така показват, че високите нива на инбрийдинг не са основна причина за загуби на колонии в световен мащаб”, казва Матю Уебстър, изследовател от катедра „Медицинска биохимия и микробиология” в Университета Упсала (Швеция).

Друг неочакван резултат беше, че медоносните пчели изглежда са произлезли от древна раса, обитавала хралупите на дърветата, след което са долетели от Азия преди 300 000 години и бързо са се разпространили в Европа и Африка. Това е в противоречие с предишни изследвания, които показват, че пчелите произхождат от Африка.

Разбери повече за БГ Наука:

***

“Еволюционното дърво на медоносните пчели, което изработихме от геномните последователности, не подкрепя произхода от Африка, а това ни дава нова представа за това как медоносните пчели са се разпространили и са се адаптирали в новите си местообитания по целия свят”, казва Матю Уебстър.

В моделите на геномните вариации са скрити сигнали, които показват многочислени циклични колебания в размера на популацията, които отразяват историческите модели на заледяване. Това показва, че променящият се климат е имал силно въздействие върху популациите на медоносните пчели в исторически план.

“Пчелните популации в Европа са по-малко на брой по време на ледниковите епохи, докато африканските са се разраснали по същото време, което предполага, че условията на околната среда там са били по-благоприятни”, казва Матю Уебстър.

Учените също са установили специфични мутации в гените, важни за адаптирането към фактори като климата и патогените, както и тези, които участват в морфологията, поведението и вродения имунитет.

“Изследването осигурява нови разбирания за еволюцията и генетичната адаптация и създава рамка за проучване на биологичните механизми, които стоят зад устойчивостта на болести и адаптиране към климата; знания, които биха могли да бъдат от жизненоважно значение в защита на пчелите в бързо променящия се свят”, казва Матю Уебстър.

Превод: Димитър Долнооряхов

Източник: Science Daily

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!