Направи дарение на училище!
Илюстрация на умерена дъждовна гора, каквито са процъфтявали в Западна Антарктида преди около 90 милиона години, когато динозаврите все още бродели по Земята.
(Изображение: © J. McKay / Alfred-Wegener-Institut; лиценз Creative Commons CC-BY 4.0)
Ново проучване откри, че преди около 90 милиона години Западна Антарктида е била дом на процъфтяваща умерена тропическа гора, според наскоро откритите там вкаменелости от корени, цветен прашец и спори.
Светът тогава е бил едно много различно място спрямо съвременния. През средата на периода Креда (преди 145 милиона до 65 милиона години) динозаври бродят по Земята, а нивото на световния океан е със 170 метра по-високо, отколкото е днес. Температурата на морската повърхност в тропиците е значително по-топла – средно ок. 35 градуса по Целзий.
Този горещ климат позволява дъждовни гори – подобни на тези, които се наблюдават в Нова Зеландия днес – да се разпространят и на Антарктида.
Останките от тропически гори са открити под леда в седиментен пласт, който през 2017 г. Международен екип от учени извади от морското дъно близо до ледника Пайн Айлънд в Западна Антарктида.
Щом екипът вижда седиментите, те веднага забелязват, че в тях има нещо необичайно. Слоят, който се е образувал преди около 90 милиона години, е с различен цвят. “Той ясно се различаваше от слоевете над него“, казва в изявление водещият изследовател Йохан Клагес, геолог от Центъра за полярни и морски изследвания на института “Алфред Вегенер“ в Хелмхолц, Германия.
Операторът на кораба „Polarstern“ задвижва системата за сондиране на морското дъно MeBo. (ИСнимка: JP Klages / AWI)
В лабораторията екипът въвежда въпросния пласт в компютърна томография. Полученото цифрово изображение показва плътна мрежа от корени по целия почвен слой. Отпечатъците във вкаменената кал разкрват и древен прашец, спори и останки от цъфтящи растения от периода Креда.
Анализирайки прашеца и спорите, Улрих Залцман, палеоеколог от университета Нортумбрия в Англия, успя да реконструира 90-милиона годишната растителност и климат на Западна Антарктида. „Многобройните растителни останки показват, че по онова време крайбрежието на Западна Антарктида е било гъста умерена, блатиста гора, подобна на горите, разпространени в Нова Зеландия днес“, казва Залцман в изявлението. “За сравнение, тогавашните валежи там са сравними с тези в днешен Уелс”, допълва той.
Седиментните скали разкриват още, че по време на средната Креда Западна Антарктида е имала мек климат с годишна средна температура на въздуха около +12°C, подобна на тази в Сиатъл да кажем. Летните температури обаче са били по-топли – средно около +19°C. А в реките и блатата температурата на водата е достигала до +20°C.
Тези температури са впечатляващо високи, като се има предвид, че в тази част на Антарктида има четиримесечна полярна нощ, което означава, че една трета от всяка година липсва животворна слънчева светлина. Въпреки това климатът тогава е значително по-топъл, отчасти, защото концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата е била по-висока. Дори излиза, че е по-висока, отколкото се смяташе досега, според анализа на тези седименти.
„Преди нашето изследване, общото предположение беше, че световната концентрация на въглероден диоксид в Креда е била приблизително 1000 ppm (части на милион)“, казва в изявлението съвместният изследовател Герит Ломан, климатолог в Института Алфред Вегенер. “Но според нашите експерименти, базирани на модели, са необходими нива на концентрация от 1120 до 1680 ppm, за да достигнат средните температури в тогавашна Антарктида.“
Тези констатации показват как мощните парникови газове като въглероден диоксид могат да причинят повишаване на температурите до толкова, че днешната замръзнала Западна Антарктида някога да е била земя, покрита с гъсти дъждовни гори. Нещо повече, това показва колко важни са охлаждащите ефекти на съвременните ледени покривки, припомнят учените.
Изследването е публикувано онлайн на 1 април в списание Nature.
Източник: Live Science
Превод: Радослав Тодоров