Търсене
Close this search box.

Останки от дъждовни гори на 90 милиона години, открити под ледовете на Антарктида

Останки от дъждовни гори на 90 милиона години, открити под ледовете на Антарктида

Останки от дъждовни гори на 90 милиона години, открити под ледовете на Антарктида

Останки от дъждовни гори на 90 милиона години, открити под ледовете на Антарктида


Направи дарение на училище!



***

Илюстрация на умерена дъждовна гора, каквито са процъфтявали в Западна Антарктида преди около 90 милиона години, когато динозаврите все още бродели по Земята.

(Изображение: © J. McKay / Alfred-Wegener-Institut; лиценз Creative Commons CC-BY 4.0)

 

Ново проучване откри, че преди около 90 милиона години Западна Антарктида е била дом на процъфтяваща умерена тропическа гора, според наскоро откритите там вкаменелости от корени, цветен прашец и спори.
Светът тогава е бил едно много различно място спрямо съвременния. През средата на периода Креда (преди 145 милиона до 65 милиона години) динозаври бродят по Земята, а нивото на световния океан е със 170 метра по-високо, отколкото е днес. Температурата на морската повърхност в тропиците е значително по-топла – средно ок. 35 градуса по Целзий.


Този горещ климат позволява дъждовни гори – подобни на тези, които се наблюдават в Нова Зеландия днес – да се разпространят и на Антарктида.
Останките от тропически гори са открити под леда в седиментен пласт, който през 2017 г. Международен екип от учени извади от морското дъно близо до ледника Пайн Айлънд в Западна Антарктида.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Щом екипът вижда седиментите, те веднага забелязват, че в тях има нещо необичайно. Слоят, който се е образувал преди около 90 милиона години, е с различен цвят. “Той ясно се различаваше от слоевете над него“, казва в изявление водещият изследовател Йохан Клагес, геолог от Центъра за полярни и морски изследвания на института “Алфред Вегенер“ в Хелмхолц, Германия.

 

Операторът на кораба „Polarstern“ задвижва системата за сондиране на морското дъно MeBo. (ИСнимка: JP Klages / AWI)

 

В лабораторията екипът въвежда въпросния пласт в компютърна томография. Полученото цифрово изображение показва плътна мрежа от корени по целия почвен слой. Отпечатъците във вкаменената кал разкрват и древен прашец, спори и останки от цъфтящи растения от периода Креда.
Анализирайки прашеца и спорите, Улрих Залцман, палеоеколог от университета Нортумбрия в Англия, успя да реконструира 90-милиона годишната растителност и климат на Западна Антарктида. „Многобройните растителни останки показват, че по онова време крайбрежието на Западна Антарктида е било гъста умерена, блатиста гора, подобна на горите, разпространени в Нова Зеландия днес“, казва Залцман в изявлението. “За сравнение, тогавашните валежи там са сравними с тези в днешен Уелс”, допълва той.
Седиментните скали разкриват още, че по време на средната Креда Западна Антарктида е имала мек климат с годишна средна температура на въздуха около +12°C, подобна на тази в Сиатъл да кажем. Летните температури обаче са били по-топли – средно около +19°C. А в реките и блатата температурата на водата е достигала до +20°C.

 

Тези температури са впечатляващо високи, като се има предвид, че в тази част на Антарктида има четиримесечна полярна нощ, което означава, че една трета от всяка година липсва животворна слънчева светлина. Въпреки това климатът тогава е значително по-топъл, отчасти, защото концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата е била по-висока. Дори излиза, че е по-висока, отколкото се смяташе досега, според анализа на тези седименти.

„Преди нашето изследване, общото предположение беше, че световната концентрация на въглероден диоксид в Креда е била приблизително 1000 ppm (части на милион)“, казва в изявлението съвместният изследовател Герит Ломан, климатолог в Института Алфред Вегенер. “Но според нашите експерименти, базирани на модели, са необходими нива на концентрация от 1120 до 1680 ppm, за да достигнат средните температури в тогавашна Антарктида.“

 

Тези констатации показват как мощните парникови газове като въглероден диоксид могат да причинят повишаване на температурите до толкова, че днешната замръзнала Западна Антарктида някога да е била земя, покрита с гъсти дъждовни гори. Нещо повече, това показва колко важни са охлаждащите ефекти на съвременните ледени покривки, припомнят учените.

Изследването е публикувано онлайн на 1 април в списание Nature.

 

Източник: Live Science

Превод: Радослав Тодоров

 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.