Оръдие

Разпространението на барута на Запад през XII и XIII век означава, че оръдието възниква отделно на Изток и на Запад. Първият документиран случай, когато е използвано оръдие, бил на Запад от мюсюлманските армии. Според един документ алмохадите прилагат оръдието още през 1204 г. в Северна Африка. Дори ако този факт е съмнителен, то във всеки случай в средата на XIII век защитниците на исляма имат оръдия. Съществуват записки, че са използвани срещу християните в Севиля в Испания (1248) и в Централна Азия срещу татарите при Айн Джалут (1260). Тези ранни оръдия са описани в арабската книга „Колекция, съчетаваща различни изкуства“, написана приблизително през 1300 г. Това са доста примитивни оръжия, които изстрелват множество гюллета или стрели, вложени в барут. Подобни груби топове вероятно са правени в Китай преди 1300 г., въпреки че за това няма доказателства. Изглежда странно, че ислямските народи, които се научават да правят барут векове след китайците, са могли да бъдат първите, използвали го за големи огнестрелни оръжия. Но това може се дължи и на факта, че са познавали добре голямокалибрените огнехвъргачки, които те веднага приспособяват към барута и твърдите снаряди. Приблизително към 1300 г. е изобретено оръдието, изстрелващо снаряди с почти същия диаметър като цевта, но няма начин да се уточни дали християните, мюсюлманите или китайците първи са стигнали до него.


Европейска нощ на учените 2022 г.: