Описание на Рим

Страбон, V, 3, 7 сл. (С. 234 сл.)

7. Във вътрешността на страната над Остия Рим е първият град на Тибър. Tози град бил основан не по избор, а по необходимост. Трябва да се добави, че и онези, които строили по-късно и построили някои нови части, не могли да направят нещо по-добро, а били зависими от онова, което съществувало отпреди. Първите основоположници оградили със стени Капитолий, Палатий и Квиринекия хълм,- който откъм външната си страна бил до такава степен достъпен, че Тит Таций могъл да го превземе набързо с пристъп, когато в желанието си да отмъсти заради обидата на техните девици нападнал Рим. Когато обаче Анк Марцин прибавил още Целийския и Авентинския хълм и лежащата между тях низина, а тези [места] били разделени както помежду си, тъй и от онези части, които били оградени със стени от по-рано, той трябвало да ги включи по необходимост. Защото да остави вън от крепостната стена такива естествено укрепени хълмове, на които би могъл да се окопае всеки нападател, който пожелае, било също тъй неблагоразумно, както му било невъзможно и да изпълни строежа на крепостната стена в целия неин обхват чак до Квиринекия хълм. Сервий Тулий успял да попълни тази празнина, защото той закръглил града, като включил и неговия обхват още хълмовете Есквилин и Вимииал И тези хълмове са лекодостъпни за външни нападатели. Затова бил прокопан един дълбок ров, нахвърлили на вътрешната му страна пръст и издигнали с нея един земен вал, дълъг около шест стадни, като върху него по цялото му протежение построили стена с кули от Колинската до Есквилинската порта. По средата на земния вал обаче има една трета порта, която е едноименна с Виминалския хълм. Така е устроена укрепителната система на града, като тя се нуждае и от други укрепителни съоръжения. Защото, както ми се струва, още първите строители са се ръководели по отношение на укрепяването на града от същите основни разсъждения, които били ръководно начало и на техните потомци, а именно че на римляните подобава да градят своя сигурност и изобщо своето благоденствие в друго отношение, не върху крепостни стени, а върху силата на оръжието си и върху своята доблест. Те считали именно че не стените са, които служат за отбрана на мъже, а, обратно, че мъжете служат за отбрана на стените.
Тъй като отначало плодородната и обширна земя в околността била в чужди ръце, а територията на града била лесно достъпна за нападения, местните изгледи за някаква особено щастлива участ на града не давали основание да бъдат особено възхвалявани. След като обаче чрез мъжеството и усилията [на римляните — б. пр.] земята станала собственост на града, тогава в него започнали да се стичат такива огромни количества материални блага, че те превъзхождали всички останали изгоди, произтичащи от естественото местоположение на града. Благодарение на тези обстоятелства градът, който пораснал толкова много, смогнал да посрещне нуждите си както откъм хранителни припаси, тъй и откъм дървен материал и камък, необходими за жилищния строеж. Събарянето на сградите, пожарите, както и тяхното непрекъснато препродаване поддържа строителството на жилища в непрестанен ход. Впрочем и препродаването е също така едно произволно събаряне, при което човек, събаря едно, а построява по свое желание и разбиране друго нещо. Многобройните рудници, каменоломни и гори, както и свличащите тези материали реки доставят тези материални средства в грамадно количество. Нека споменем тук преди веич ко р. Аний, която извира при латинския град Алба, намиращ се в съседство с марсите, и тече през равнината, която се разстила надолу, чак до сливането си с Тибър; след това реките Нар и Теней, които протичат през Умбрия и се вливат също и Тибър; през Тирения и областта на Клузий тече р. Кланис. На истина император Август взе необходимите мерки срещу такива евентуални повреди и щети на града. Като мярка срещу пожарите той организира една военна команда пожарогасители, съставена от освободени роби, която да оказва помощ. Срещу срутванията на сградите пък той нареди да се ограничи височината на новите сгради и забрани да се издигат на обществените улици сгради, високи до 70 стъпки [около 21, 6 м]. Въпреки всичко това обаче възстановените строежи [в града — б. пр.] биха престанали, ако не бяха рудниците, каменоломните и горите, както и ако не беше налице улесненият транспорт на строителния материал.
8. Тези са предимствата, които предлага природата на гради. Към споменатите предимства самите римляни прибавили съзнателно ред други. Докато обаче елините смятали, че при строежа на своите градове са постигнали особено успешно своята цел, като им придадат красота и яркост, построят пристанища и се сдобият с плодородна земя, римляните, напротив, обръщали особено внимание на онова, което елините били пренебрегнали, а именно каменната настилка на улиците водопроводи те и отточните канали [клоаките], които можели да прочистнат нечистотиите на града и да ги отвеждат в Тибър. Римляните снабдили с каменна настилка и пътищата, които водят вън от града, като прокопали там, където това е необходимо, могилите и изпълнили чрез насипване на впадините, тъй, щото колите могли да товарят стоките, които пристигали в пристанищата. Иззиданите с гладки каменни блокове [квадри] подземни отточни канали са оставили място и за удобни пътища, по които се движат колите. Количеството на докарваната чрез водопроводите вода е толкова голямо, че цели реки протичат през града и през отточните канали, и почти всяка къща има свое водохранилище и чешма, и водоскок. За всички тези неща положи особено големи грижи Марк Агрипа, който разкраси града и чрез много други бляскави постройки и мероприятия. Казано най-общо обаче, предишните поколения не са полагали особено големи грижи за красотата на Рим, тъй като са били заети с по-големи и по-належащи задачи. По-младите поколения обаче, а особено нашите съвременници не изостанаха и в това отношение назад и напълниха града с множество красиви постройки. Така и Помпей, и божественият Цезар, и Август и неговите деца, и неговите приятели и приближени, и съпругата му, и сестра му надминаха всички очаквания по отношение на грижите и разноските, които те отделяха за строежите. Повечето от тези постройки се намират на Марсово поле, на което се съчетават природната красота с мъдрите грижи, полагани за неговото разкрасяване. Удивителната просторност на тази местност, която въпреки извънредно големия брой на онези, които се упражняват в игра на топка, на колело и в борба, дава все пак възможност да се намери достатъчно място както за надбягвания с колесници, тъй и за над-препускане с коне. Освен това разположените околовръст постройки и паметници, както и зелените през цялата година морави, най-сетне и венецът от хълмове, който се извива над реката и се спуска чак до нейното русло, създава у наблюдателя илюзията за една художествено декорирана сцена. Всичко представя картина, от която очите на зрителя с мъка се откъсват. Наблизо оттук се намира и едно друго поле; около него има множество колонади, горички, три театъра, един амфитеатър, блестящи храмови постройки. Всички те са свързани помежду си тъй, че ни се струва излишно да описваме още и останалия град. Затова и римляните тачат това място като светилище, заслужаващо най-висока почит, и затова те издигали именно тук паметниците на своите най-видни мъже и жени. Най-забележителен от тези паметници е т. нар. мавзолей. Той представлява един голям хълм, насипан от пръст недалеч от реката и положен върху висок фундамент, иззидан от бял мрамор. Мавзолеят чак до върха си е обрасъл с вечнозелени дървета. На върха му има статуя на Цезар Август, а в. полите им хълма се намира неговият гроб, както и гробовете на неговите роднини и приятели. Зад този хълм се намира просторна тричка с чудни алеи в нея. Посред полето се намира оградата на кладата, върху която е било положено тялото на Цезар Август. И тази ограда е иззидана от бял мрамор, като е заобиколена околовръст с желязна решетка, от вътрешната си страна тя е засята с тополи. Когато човек върви по-нататък по стария площад и наблюдава как подир този площад следва друг, сетне царските колонади и храмовете, а след това види и Капитолийг пък и изделията на изкуството, които се намират както на него, тъй и на Палатинския хълм, пък, и в колонадите на Ливия, той лесно забравя онова, което се намира вън от тези места. Такъв е Рим.


Европейска нощ на учените 2022 г.: