Търсене
Close this search box.

Окситоцинът може да превърне свирепите лъвове в кротки котенца

 

Лъвовете обикновено не желаят да създават нови приятели. Огромните котки яростно пазят територията си и могат да наранят смъртоносно враговете си само с един замах. Докато агресията е предимство за върховните хищници в дивата природа, тя поставя реални предизвикателства за лъвовете в резервати или в плен, чийто брой нараства поради загубата на местообитания.
Изследователи, работещи в резерват за диви животни в Динокенг (Южна Африка), откриха, че интраназалното приложение на окситоцина, известен като „хормона на любовта“, може да направи лъвските срещи по-малко животозастрашаващи. 

През лятото на 2018 и 2019 г. екип, ръководен от биолога Крейг Пакър и невролога Сара Хейлбронър от Университета на Минесота, в продължение на няколко дни, впръскват окситоцин в носовете на лъвове със специален инструмент, примамвайки ги с късове месо до оградата.

„Като впръскваме окситоцина директно в носа, знаем, че той може да пътува нагоре по тригеминалния нерв и обонятелния нерв направо в мозъка” казва единият от авторите Джесика Бъркхарт. „В противен случай кръвно-мозъчната бариера може да го филтрира.“

След тези експерименти Бъркхарт и нейните колеги забелязват, че 23-те лъва, на които е бил даден окситоцин, са станали по-толерантни към други лъвове в своето пространство и показат по-малко бдителност към натрапниците.
„Можете да видите как чертите им веднага омекват, те преминават от набръчкани и агресивни към напълно спокойно поведение“, казва Бъркхарт. „Те напълно се отпускат. Невероятно е.“

 

 

Тяхното поведение показва, че лъвовете – за разлика от поединично живеещите гепарди или леопарди – са биологично програмирани да бъдат социални в някои ситуации, което ги прави интересен тестов вид за интервенция с окситоцин.
Сред бозайниците окситоцинът е главната молекула, укрепваща социалните връзки.

Изследователите измерват социалната толерантност, като виждат колко близо лъв, който притежава желан обект, в този случай играчка, ще позволи на другите да се доближат до него. 

„След като лъвовете бяха третирани с окситоцин и им дадохме любимата им играчка тиква, с която да си играят, видяхме, че средното разстояние между тях спадна от около 7 метра без окситоцин на около 3,5 метра след прилагането му.”

В сценарий, при който присъства храна, обаче, големите котки не показват повишена толерантност едни към други, дори след прилагането на хормона. Важно за бъдещите въведения е, че третираните с хормони лъвове значително намаляват бдителността си към потенциални натрапници, като никога не реват в отговор на аудиозаписи на ревове от непознати лъвове, докато нетретираните лъвове винаги отговарят с рев на свой ред.

Този вид третиране може да стане особено полезно, тъй като градовете и селищата в Африка се разрастват и навлизат в територията на лъвовете. За да ги пазят в безопасност и далеч от хората, много от тях са транспортирани в частни оградени резервати, което често води до смесване на лъвове от различни прайдове един с друг. В тези територии, където непознатите прайдове биват настанени заедно, окситоцинът може да помогне за предотвратяване на конфликти между тях.

„В момента работим по въвеждането на животни, които са били спасени от циркове, отвъдморски или военни зони, които сега живеят в убежища“, казва Бъркхарт. „Надеждата е, че това ще доведе до преместване на животните в дивата природа, което ще им помогне да станат по-склонни към новата си социална среда, така че да са по-любопитни и по-малко страхливи, а това пък ще доведе до по-успешни връзки между тях.“

Съставил: Радослав Тодоров
Източници: iScience, sciencedaily.com, phys.org

Моля, не пропускайте това (1 минута четене)

БГ Наука моли за вашата подкрепа. Ние сме организация с нестопанска цел и се борим за каузата да направим науката по-близка до хората, като създаваме статии, видеа, аудио материали и други видове полезно и лесно разбираемо съдържание, безплатно в интернет.

Нямаме реклами в сайта и може да се чете приятно и лесно. Това пространство е ваше. 

Не бъдете от тези 99%, които подминават това съобщение. Бъдете от хората, които искат промяна.

Направете услуга на себе си и подкрепете БГ Наука, като се абонирате за 9 лв. на месец за сп. „Българска наука“

Ако можете да си позволите по-голяма сума може да направите Еднократен/Вечен абонамент за БГ Наука или да направите дарение към “Сдружение Форум наука” за повече безплатно полезно научно съдържание на български език. Повече тук >>

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.