Направи дарение на училище!

Щефан Мюлеман е главен изпълнителен директор, съосновател и творчески директор на Aryxe в България. Групата Aryxe е компания, специализирана в проучване, консултиране и интегриране на бизнес модули за средни предприятия.

1. Добър ден, г-н Мюлеман, имате богат опит в продажбите, бизнес решенията, развитието на индустрията и маркетинга. Според Вас кои са най-големите проблеми при намирането на квалифицирани кадри в България?

Добър ден! България претърпя бързо развитие през последните 20 години. Присъединяването на България към Европейския съюз изигра решаваща роля в допълнение към добрата стратегическа позиция между Изтока и Запада. Един от факторите обаче е от основно значение за недостига на добре обучени професионалисти: техническият прогрес и сравнително ниските разходи направиха България един от световните центрове за ниършоринг. Но с всички свързани с тях ползи (добра заетост, данъчна основа, инвестиции и др.), има и някои сериозни заплахи:

а) Големите аутсорсинг компании със седалище в България, особено в областта на центровете за обслужване и разработването на софтуер, доведоха до неравновесие на местната икономика, което рефлектира върху това, че голяма част от младите българи предпочитат да работят за чужда аутсорсинг компания заради по-високите заплати. За малките и средни български фирми, работещи с местна структура на разходите, тези служители станаха почти „недостъпни“. Нерядко, чувам от кандидатите, че не искат да работят за изцяло българска компания.

Възможно е да се възрази, че това само по себе си не е проблем, защото все пак има почти пълна заетост сред висококвалифицираните българи. Но е препоръчително да погледнете неотдавнашната история на икономиката. Първият европейски регион, засегнат от „аутсорсинг вълната“ през 80-те години на миналия век, беше Шотландия, следвана от Ирландия, части от Испания, южна Франция, а след това и Полша, Румъния и България. Шотландия и Ирландия бяха първите страни, които загубиха масивни работни места в тази област. Докато Ирландия се е възстановила и сега се надява да получи допълнителна заетост от Обединеното кралство поради „Брексит“, основният проблем е същият: вътрешната икономика е твърде слаба и твърде зависима от големите международни компании. За България трябва да се отчете по-силното отслабване, защото България, за разлика от Ирландия, няма специална близост – както културно, така и фамилно – със САЩ. Резултатът е, че решенията за работа в България се вземат не в самата България, а в корпоративните щабове в САЩ, Германия или Китай.

Разбери повече за БГ Наука:

***

b) България се фокусира твърде много върху областите на обслужване с намалена добавена стойност. Голяма част от платената над средната работна заплата не е в научноизследователска сфера, а в центрове за обслужване с ограничена добавена стойност. В резултат на това в бъдеще българската икономика ще има по-малко таланти, свързани с изследователската и научната дейност, което ще отслаби цялостното икономическо развитие. Също така трябва да се опасяваме, че ако световната икономика се забави, ще се появи второ „изтичане на мозъци“ и по-висококвалифицираните българи ще напуснат страната.

c) Икономиката на България изглежда фундаментално стабилна и успешна. В допълнение към горепосочената зависимост на българската икономика от различни форми на аутсорсинг, особено в градските центрове като София, се формира още един гигантски балон за недвижими имоти, който ще се разпадне през следващите години. Причините за това ще бъдат отслабването на локалното предимство на България в ИТ индустрията поради нарастващите разходи. Освен това съществува опасност от повишаване на лихвените проценти, обща политическа несигурност в Европа и нарастващо влияние на авторитарните режими в региона. Силната надценка на цените на недвижимите имоти ще доведе до верижна реакция в случай на спад в икономиката и увеличаване на безработицата. Въздействието ще бъде по-силно, отколкото през последната криза през 2008/2009 г., тъй като се съчетават няколко фактора.

2. Мислите ли, че е по-добре да инвестирате в университети или гимназии, за да намерите по-висококвалифицирани служители?

Вече има няколко области, в които университетите работят заедно с индустрията, Софтуни в София е добър пример. Въпреки това Софтуни е само един пример за единна, макар и доминантна индустрия. Tекстилната промишленост в България, например, се развива твърде малко, за да се противопостави на силната конкуренция от Азия или Турция (вж. Aryxe доклад за текстилната индустрия )

Въпреки, че аз съм против прекалено много държавна намеса (често се постига точно обратното на това, което има за цел), трябва да бъде създаден изчерпателен, цялостен план, който от една страна да се прилага в различните страни (България / Румъния, Гърция и т.н.), но и да позволява взаимодействие между различните индустрии, например между текстилната промишленост, логистиката и информационните технологии.

3. Смятате ли, че учените в България биха могли да помогнат на трудовия пазар и ако е така, как?

Има взаимодействие между науката и икономиката. Икономиката е най-добре подпомогната с практически обучени таланти. Подобно на повечето от страните, които някога са били в сферата на влияние на Съветския съюз, правилното предприемачество, дори и след повече от четвърт век, все още не е част от „ДНК“ на повечето българи. Устойчивото развитие и насърчаването на свързаните с тях дейности е важна част от бъдещото икономическо развитие на България.

4. Каква трябва да е нашата образователна система, за да гарантира, че завършилите в български университети разполагат с всички необходими умения и знания, за да са конкурентноспособни на пазара на труда?

Не мога да преценя образователната система на България в цялата й сложност. По принцип общото образование трябва да бъде проектирано по-практично. Не рядко срещам завършили университети, които са много зле подготвени за професионален живот – и живота като цяло. Обучението става по-практично, ако отговорните политически органи търсят активен обмен с индустрията и я включат в подготовката на съдържанието.

От изключителна важност са и езиковите квалификации. За разлика от Ирландия или Швейцария, например, България говори независим език. Свободното владеене на поне един втори език като английски, немски или дори мандарин ще стане още по-важно в бъдеще, отколкото е в момента.

5. Трябва ли нашите образователни системи да установят по-тесни връзки с регионалните, националните и международните икономически общности, с цел да се разработи ясно разбиране за настоящите и бъдещите нужди от умения в различните сектори?

Oпределено да! България може само успешно да овладее бъдещите предизвикателства, ако обществото като цяло е силно. Успешната индустрия, заедно с добре функционираща система за обучение, е един от крайъгълните камъни на тези изисквания.

6. Съществуват няколко вида практики в обучението, свързани със служителите, които компаниите могат да използват, включително обмен на работни места, мрежови събития, менторски програми, конкурси за умения, стажове и търговски изложения. Предоставянето на възможност на студентите да научат повече за фирмите е не само добрe за тях, но и за фирмите. Какво мислите за това и какво може да предложи Aryxe в тази насока?

Всички тези усилия със сигурност са добри подходи и особено подходящи за големите компании, за да открият и популяризират таланта на ранен етап. Toва обаче означава значителни допълнителни усилия за малките и средни предприятия, тъй като например изложенията и менторските програми продължават да натоварват оскъдните ресурси. Aryxe работи върху общ план за развитие в сътрудничество с голяма образователна институция. Повече за това след няколко месеца.

Автор: д-р Полина Чопаринова

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!