Постоянното местожителство на обикновената пънчушка са горите – и широколистните, и иглолистните. Плодните й тела се показват обикновено в основата на старите пънове, и то винаги по много заедно, събрани в големи кичури. В тези случаи гъбарите казват „расте на тумби“. Често ще видите кичури от плодните й тела и в основата на живите дървета, около живи храсти, и то не само в горите, а и в овощни градини, в малинови насаждения, дори в картофени ниви, засадени на мястото на изсечени наскоро гори.

Където и да срещнете обаче обикновената пънчушка, лесно ще я разпознаете, макар че някои от външните й белези са доста променливи, например размерите на гуглата й – от 4 до 10 см. Непостоянен е и цветът им. Гуглата на някои екземпляри отгоре е охрена или медночервена до ръждивокафява, на други – възкафява до възсиво-жълта или светлокестенява до охрено-кестенява, на трети – жълто-кафява. Пънчето е високо от 5 до 12, но понякога и до 20 см. То е също ту жълтеникаво, ту кафеникаво, ту саждивокафяво.

Обикновената пънчушка има обаче няколко белега, по които безпогрешно може да се отличи от всички останали гъби. Докато е млада, гуглата й е сводесто изпъкнала, но със стареенето се разтваря и става почти плоска. Само краищата й остават подвити (те са набраздени по ръба), а в средата й се запазва широко пъпче. Гуглата винаги (изключение правят само гуглите на най-старите екземпляри) е покрита с тесни и дълги люспици – саждивокафяви в основата, а към върха по-бледи. При съвсем младите, току-що показали се гъби, люспиците са изправени и гуглите изглеждат мъхнати, а на пипане меки, кадифени.

Пластинките по долната страна на гуглата – радиално разположените плочици, са белезникави при младите екземпляри. Със стареенето на гъбите пластинките постепенно променят цвета си и от белезникави стават кремави, после придобиват бледокафяв цвят с червеникав оттенък. Накрая те изглеждат бели, защото се покриват с бял брашнест налеп от узрелите спори. Сигурен отличителен белег на обикновената пънчушка е също пръстенчето на пънчето – бяло ципесто пръстенче, което се намира малко под гуглата.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Като отровен двойник на обикновената пънчушка най-често се посочва горчивата, или отровната припънка, по-известна като лъжлива пънчушка. Но само начинаещ гъбар може прибързано да обърка двете гъби. Лъжливата пънчушка също расте на големи кичури по стари пънове и гнили трупи и отдалече може да се сбърка с обикновената пънчушка. Освен това и по размери двете гъби са почти еднакви. Гуглата на горчивата припънка обаче отгоре е зеленожълта или сярно- до лимоненожълта (такива са и пластинките й), само върхът й е керемидено-червеникав. Лъжливата пънчушка е гола и гладка, няма люспици, а пънчето й (то има цвета на гуглата) не „носи“ пръстен под гуглата.

Когато все пак се усъмните дали пред вас се намира обикновена пънчушка или горчива припънка, помиришете гъбата. Ако е горчива припънка, ще ви лъхне силна неприятна миризма, а ако е обикновена пънчушка, ще усетите приятен гъбен аромат.

Поради двойствения (сапрофитен и паразитен) живот, който води обикновената пънчушка, различно се оценява и стопанското й значение. Гъбарите я смятат за добра ядивна гъба и са доволни, когато масово се появява. Учените-лесовъди и фитопатолози (специалистите, които изучават болестите по растенията) смятат обикновената пънчушка за вредна гъба, която унищожава горите, разрушава дървесината на живите дървета, причинява заболяване на някои културни растения.