Направи дарение на училище!

Вероятно има научно обяснение защо Джон Уик (герой на Киану Рийвс от едноименната филмова поредица) е толкова загрижен за кученцето си, заради което предприема жестоко отмъщение, след като екип от наемни убийци отнемат живота на невинното куче.

Или може би не? Но учените наскоро откриха, че хората, които обичат кучета, може би го правят заради своето ДНК.

Предишни изследвания показват, че връзката с кучета през детството, може да създаде траен афинитет към кучешката компания, но учените се питат дали генетичните фактори не играят също важна роля. За да разберат това, те анализират данните на повече от 85 000 близнаци от най-големия регистър на близнаците, който се намира в Швеция (SwedishTwinRegistry). Те търсят генетични маркери, които може да са свързани с притежанието на куче в зряла възраст.

Изследванията върху близнаците дават възможност на учените да сравнят генетичните и поведенческите данни от двама души, които споделят или целия геном (монозиготни, еднояйчни близнаци), или 50% от гените си (дизиготни, двуяйчни). Това може да помогне на изследователите да разберат дали определено поведение е резултат от фактори на заобикалящата среда или е дълбоко вкоренено в нашето ДНК.

В това ново проучване учените са използвали събраните данни за близнаците и са ги сравнили с регистрите за притежание на кучета през последните 15 години. (В Швеция е задължително всички кучета да бъдат регистрирани към Министерството на земеделието (Swedish Board of Agriculture), а породистите кучета да се регистрират в шведския киноложки клуб (Swedish Kennel Club). От 85 542 изследвани близнаци 8 503 от тях са притежатели на кучета.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Авторите на изследването създават компютърен модел, идентифициращ повтарящите се модели при близнаците, които биха могли да покажат дали генетичното влияние или това на околната среда оформя способността ни за доживотна привързаност към кучетата. Учените откриват, че генетиката предсказва в малко по-голяма степен притежанието на куче в зряла възраст, отколкото заобикалящата ни среда. Генетичната предразположеност за любов към кучетата е при 51 % от мъжете и при 57 % от жените.

„Тези открития са важни, защото ни показват, че предполагаемите ползи за здравето от притежанието на куче, споделени в някои предишни изследвания, може би отчасти се обясняват с различната генетика при проучваните индивиди“, споделя Кари Уестгарт (Carri Westgarth), преподавател по взаимодействието между хора и животни от Университета в Ливърпул (Великобритания) и съавтор в проучването.

През 2017 г. учени съобщават, че притежанието на куче може да намали риска от сърдечни заболявания при хората, тъй като любимците им осигуряват емоционална подкрепа и повече движение. Но ето че в новите проучвания се загатва, че генетиката също може да е отчасти обяснение за тенденциите във физическото и психическото здраве при собствениците на кучета.

Въпреки че проучването не може да идентифицира кои точно гени са отговорни за тези топли чувства към кучетата, то ни показва, че „генетиката и околната среда играят почти еднаква роля за това дали да имаме куче“, споделя Патрик Магнюсън (Patrik Magnusson), съавтор в проекта и доцент по епидемиология в катедра „Медицинска епидемиология и биостатистика“ в Каролинския институт, Швеция.

„Следващата очевидна стъпка е да се опитаме да определим кои генетични вариации играят роля в този избор и как те са свързани с личностните черти, както и с други фактори като алергиите, например“, допълва Магнюсън.

Резултатите бяха публикувани онлайн на 17-ти май в списание Scientific Reports.

Превод: Мая Александрова
Източник: Live Science

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!