Търсене
Close this search box.

Няколко бележки относно „Похвално слово за Св. Евтимий” от Григорий Цамблак

Няколко бележки относно „Похвално слово за Св. Евтимий” от Григорий Цамблак

Няколко бележки относно „Похвално слово за Св. Евтимий” от Григорий Цамблак

Няколко бележки относно „Похвално слово за Св. Евтимий” от Григорий Цамблак


Направи дарение на училище!



***

Посвещение на Григорий Цамблак за митрополит на Литва и цяла Русия

 

Автор: Екатерина Ангелова

 


Разбери повече за БГ Наука:

***

Когато става дума за късносредновековна българска литература, едно от имената, които се появяват в ума ни, е това на Григорий Цамблак, църковен деец, книжовник, исихаст, представител на Търновската книжовна школа и митрополит на Киев (1413-1420 г). Роден около 1364-1365 г., той е последовател на религиозно-мистичните тенденции и литературните традиции, които били установени от патриарх Евтимий в манастира „Св. Троица”, намиращ се близо до град Търново. Григорий Цамблак е блестящ и достоен  приемник на традициите на Търновската книжовна школа. Той притежава всички качества характерни за един късносредновековен интелектуалец, като не ограничава активността си само в една област. С дейността си в манастира Дечани, той популяризира традициите и ценностите на книжовната школа, чийто възпитаник е. Той е единственият български писател, чието творчество е повлияло върху четири литературни традиции – българската, сръбската, влахо-молдовсдката и руско-украинската.

Има различни тълкувания около името на Цамблак и съответно на неговия произход. Най-вероятно, съдейки от името му, Григорий произлиза от гръцка фамилия на издигнати военни, част от която отдавна е загубила гръцкия си характер и се е славянизирала в Търново. Има и друг представител на фамилията Цамблаковци, вписан в глава 135 в Бориловия синодик, който е изпълнявал функцията на велик примикюр” (Божилов, 1999: 85). Трагичните събития сполетели Търновското царство през 1393 г., стават причина Григорий Цамблак да прекара по-голяма част от живота си в чужбина. Той пребивава в Константинопол, Молдова, Сърбия, Литва, Киев и дори в гр. Костанц, част от Свещената римска империя. Именно там участва в Констанцкия събор (считан от Католическата църква за XVI Вселенски събор), провел се в периода от 1414 до 1418 г. Скоро след завръщането си от събора (1418 г.) Григорий Цамблак умира. Създаденият след смъртта му Никонов летописен свод съдържа красноречива оценка за живота и творчеството на Цамблак: „През тази зима умря Григорий в Киев, родом българин, много образован, тъй като беше изучен на всякаква книжовна мъдрост още от детството си и остави много творби, които [сам] създаде”. (Ангушева 2008: 591)

Книжовното наследство на Григорий Цамблак е богато. То се състои от Агиографски творби („Житие на Стефан Дечански”, „Мъчение на Иван Белиградски”, „Разказ за пренасяне мощите на св. Петка от Видин в Сърбия”, „Житие на Йоан Нови”), Тържествена ораторска проза („Надгробно слово за Киприан”, „Похвално слово на Евтимий”, „Похвално слово за Димитър Солунски”, „Похвално слово за Св. Георги”), Учителна ораторска проза, Химнографски творби („Служба за Иван Нови Сучавски”, „Служба за Стефан Дечански”, „Служба на митрополит Киприан”) и речи, послания и грамоти.

 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 154 на списанието.

Подаряваме ти първите 8 статии  от брой 154 тук>>


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.