Търсене
Close this search box.

Нужно ли е обучението по гражданското образование

Нужно ли е обучението по гражданското образование

Нужно ли е обучението по гражданското образование

Нужно ли е обучението по гражданското образование


Направи дарение на училище!



***

 

Демокрацията е система, която в нашата цивилизация се смята за най-добрата и съзвучна с правата на човека. Но демокрацията е и взискателна система. Тя работи добре, когато се прилага от интелигентни, отговорни и образовани граждани, които са в състояние да разпознаят общия интерес, разбират своя частен интерес и са в състояние да осъзнаят границите между тях, и защо гражданите имат отговорност за гарантирането и на двата вида интереси. За да бъде успешна, демокрацията се нуждае от гражданско общество.

Гражданското общество е демократично общество, активно в обществения живот, осъзнаващо предназначението си, което е в състояние да се организира за осъществяването на икономически, политически и социални цели.

Отправната точка на всяка дискусия за гражданското общество е отделния човек, способен да реализира себе си. Индивид, който участва в икономически, културни и други дейности, възникващи и развиващи се в местните общности. Обществото преживява непрекъснати и бързи промени пред очите ни. Старите форми на политическо и гражданско участие вече не са толкова значими или се видоизменят. Настоящият модел на десетилетия на представителна демокрация престава да изпълнява функцията си.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Значителен принос за кризите в системата на представителната демокрация има развитието на технологиите, което предизвиква много по-бърз обмен на идеи (Интернет, бързо действащ, премахващ ограниченията в комуникациите). Все повече и повече се набляга върху темата за демократично участие. За да участват активно в непрекъснато променящия се свят, с цел съзнателно да го променят, хората трябва да станат граждани, въоръжени с необходимите умения, не само знания.

 

  • Дефиниция на понятието

Едно ново понятие вече няколко години присъства по страниците на педагогическия печат у нас – учебната дисциплина „гражданско образование”. Гражданското образование представлява организирани, систематизирани образователни дейности, които имат за цел да предоставят на младежите и възрастните необходимото знание и умения за участие в политическия и социалния живот. То е мощно средство за демократизиране на държавата.

Гражданско образование е образование, обучение, повишаване на съзнанието, предоставяне на информация и извършване на дейности, с цел учениците да придобият не само знания и умения, но също и да оформят отношението и поведението си по отношение на основни ценности и механизми на демократичното общество и правовата държава: правата и задълженията на гражданите, уважение към различното, съпътстващи активното участие в демократичното общество, в името на демокрацията и върховенството на закона.

Гражданското образование се основава върху фундаменталните принципи за човешки права, многопартийна демокрация и върховенство на закона. По-специално се занимава с права и задължения, автономия, участие, принадлежност и уважение към многообразието. Валидно е за всички възрасти и социални прослойки и цели да подготви младежите и възрастните за активно участие в демократичното общество, посредством укрепване на демократичната култура. Гражданското образование има инструментална функция в борбата срещу насилието, ксенофобията, расизма, агресивния национализъм и липсата на толерантност. То спомага за социалното единство, социалната справедливост и общото благо. Укрепва усилията на гражданското общество гражданите да бъдат добре информирани, да получават знания и да развият демократични умения. Но то трябва да се съобразява с контекста на националното, социалното, културното и историческо наследство. 

 

  • Основни принципи

Принципите (наричани са още критерии за постигане на гражданско образование са основни, изходни начала, върху които се изгражда теорията на гражданското образование. При планиране на образованието, те трябва да се включват в подготовката на учебното съдържание, стратегиите на преподаване и институционалната организация на училището. Според Петър Балкански и Захари Захариев те са основно девет

  • насоченост към свободното личностно развитие на всеки ученик; 
  • плуралистичност на идеите, изключваща всякаква идеологизация или обслужване на политически, етнически, религиозни и пр. интереси; 
  • гражданска ангажираност и активност; 
  • интердисциплинарност; 
  • интегралност; 
  • прагматично насоченост; 
  • ценностна значимост; 
  • диалогичност и дискусионност; 
  • поливариантност и многообразие.

Гражданското образование се свързва с интегралното формиране на ценности, знания и умения, необходими за мира, спазването на човешките права и демокрацията. То не бива да се изражда в самостоятелни елементи на образование за мира, спазването на човешките права и демокрацията. Основните цели на обучението по гражданско образование е да научи подрастващите да признават и да ценят различията. При демократичното общество интеркултурният диалог усилва връзките между личната свобода,

общественото управление, чувството за колективна принадлежност. Гражданското образование трябва да включва поддържане на съответните социални и морални ориентации, изказвания и действия за оценяване на различията и в същото време да изтъква ролята на чувството за обща принадлежност. Въпросите за мира, демокрацията и гражданските права трябва да се разглеждат на няколко нива: локално, национално, регионално, глобално, като основното е локалното.

Гражданското образование е необходима част от цялостния образователен процес. То трябва да се отразява от учебните програми на социалните и хуманитарни предмети. Също така трябва да се отчита при подбора на учебни методи, организацията на отношенията в училище, извънкласната работа.

Образователните стратегии и дейности на гражданското образование трябва да отчитат голям брой фактори – демографски, политически, технологически и др. за да определят програмите, целите на обучение и социалната организация на училищната ефективност. Гражданското образование не трябва да търси временни решения на проблеми, а да ги заложи в учебните цели и програми.

 

  • Държавни образователни изисквания за учебното съдържание по Гражданско образование

В Република България дисциплината „Гражданско образование” се изучава в 11-ти и 12-ти клас на средното образование. Учебните програми по ГО се основават на:

  • Всеобщата декларация за правата на човека;
  • Конвенцията за правата на детето;
  • Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи;
  • Европейската референтна рамка за ключови компетентности;
  • Конституцията на Република България;
  • Изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет гражданско образование в Държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка. 

Учебният предмет гражданско образование в ХІ клас поставя акцент върху гражданите, политиката и демокрацията; гражданите, правата и отговорностите; идентичностите и различията в обществото. В ХІІ клас акцентът пада върху гражданите, властта и държавата; гражданите и икономиката; България, света и глобалните проблеми.

 

 

Основните компетентности, които учениците трябва да овладеят включват всички форми на поведение, за да могат да участват ефективно в социалния живот и да разрешават конфликти при необходимост. Междуличностните умения са необходими за ефективното общуване и се прилагат както в личния, така и в обществения живот. Младите хора трябва да познават общоприетите правила за поведение, етикета и протокола в различните общества. Необходимо е да имат представа от понятие за лице, група хора, общество или култура, както и познания за историята им. Обучението по тази дисциплина дава знания за поддържане на добро лично и семейно здраве, хигиена и хранене. Гражданското образование дава широка гама от познания: опознаване на културата на европейските и другите общества, познаване на гражданските права и конституцията на Република България, както и правителствената политика. Необходимо е да се знаят и ролята и задълженията на институциите, отговорни за политиката на местно, регионално, национално, европейско или международно равнище (вкл. политическата и икономическа роля на ЕС), както и международните документи, свързани с тях (вкл. Хартата на основните права в Европейския съюз и договорите за обединение и  присъединяване). Основните фигури в местните и национални власти, политическите партии и техните програми също са обект на изучаване. Съществена част в образованието по тази дисциплина са и процесите на емиграция и имиграция, както и малцинствата в Европа и света. 

Основните умения, които учениците изграждат,  изучавайки дисциплината ГО никак не са малко. Децата развиват способност за конструктивно общуване в различна социална среда, като се научават да уважават гледните точки и поведението на околните; осъзнават индивидуалната и колективна отговорност. Изграждат умения за създаване на доверие и симпатии в околните и  усъвършенстват способностите си за изразяване на позитивно и градивно отношение в случай на слабост или объркване. По този начин се научават да контролират агресията, насилието или склонността за самоунищожение – деструктивни явления, изключително характерни за съвременното общество. Научават се как да отделят професионалната от личната сфера на живота, и да не допсукат влиянието на професионалните проблеми в личния живот. Изграждат в себе с и умения за уважаване и разбиране на културната идентичност при междукултурни контакти на Европа с останалия свят, както и способност за приемане и разбиране на други гледни точки, породени от различия. Развиват способностите си за водене на преговори и изграждат добри езикови умения. Придобиват навици за участие в квартални/обществени дейности, както и вземане на решения на национално и европейско ниво; гласуване на избори. Научават се да проявява солидарност чрез интерес към решаване на проблеми на местно или по-широко равнище чрез ефективна намеса в работата на обществени институции или чрез използване възможностите, предоставяни от ЕС.

 

  • Чуждият опит

В България гражданското образование прави първите си крачки. Но има страни, в които то вече има стройна структура. Тук не става дума само за САЩ или Западноевропейските страни, а за държави, които са били в нашето състояние, но ни изпреварват по темпа и насоката на реформите.

 

  1. В Чехия работата по разработка на програми за гражданско образование от съвременен тип започва слез 1989 г. Работи се съвместно с американски партньори. Най-известна е програмата CECR (Civic Education for the Czech Republic) – насочена към преработване на съдържанието и обучението по обществени науки в горна училищна степен. Програмата включва учебно съдържание и активни стратегии за изучаване, с цел развитие на демократически навици и отношения. Съдържанието на разделите е съсредоточено в 5 ключови понятия, производни от курсовете по обществени науки: държавно устройство, конституция и частни закони, свободна пазарна икономика,  гражданство и права на човека и Чехия в глобалното общество.
  2. В  Латвия работата по организиране на системата за гражданско образование започва през 90-те след отделянето от СССР. И тук се работи в тясно сътрудничество с американски институции. Най-известният курс по гражданско образование носи името на групата, която го разработва – DAC (Democratic Advancement Center). Вместо пасивно приемане и повторение на информация, в Латвия се набляга на активно учене (придобиване и прилагане на информация и идеи). Използват се познавателни операции на по-високо ниво на организиране, интерпретация и оценка на съдържанието. Прилага се  групова работа, за да се придобият навици за демократично участие и вземане на решения, например, ролеви игри, моделиране, и решаване на казуси с политическа проблематика. Тези активни методи на обучение са най-съвместими с образователната цел – придобиване на знания и навици, необходими за ефективно и отговорно гражданство в конституционна демокрация.
  3. В Полша програмата за гражданско образование възниква като част от Американско-Полски проект озаглавен “Гражданско образование в демократичното общество” (Civic Education in a Democratic Society). Тя има за основна цел разпространяване сред полските младежи на съответните отношения и поведение, а също граждански знания и да формира практически навици, необходими за активен и отговорен живот в демократично общество със свободна пазарна икономика. Програмата започва през 1991 г., а авторите са учители, които пбаче не са от академичните среди. Рецензентите, обаче са видни университетски специалисти от Полша и САЩ като Джон Патрик, Сандра Стоцки, Роберт Уояч, Ричард Реми и др.  Възловата цел на програмата е формирането на младите хора като активни участници в демократичното общество. Оттам произтича и изискването методите на обучение да формират съответните способности, отношения и варианти на гражданско поведение. Учениците не само трябва да владеят определени граждански знания, но и да ги прилагат в конкретни ситуации.
  4. В Унгария програмата се създава през 1990 г. и се нарича “Образование за демокрация – да изградим и да живеем в гражданското общество”. Тя предлага нов подход към историята и социалните науки, който набляга на преподаването на факти, концепции и идеи за социалните явления и се базира на принципа, че овладяването на тези дисциплини ще позволи на гражданите да разбират по-добре проблемите на обществения живот. Набляга се и на превесът на правото в условията на демокрация. Унгарската програма предполага обучение да се мисли критично, което цели да се развие интелектуалната способност за преценка на качеството и на стойността на различните видове разсъждения, както и способността за правилна преценка. На учениците се преподават етика и морал и им се развиват знания и умения за изграждане на усет към глобалното. Последното набляга на факта, че овладяването на изкуството да бъдеш гражданин трябва да се базира на разумното познаване на различните начини, по които живеят хората и на начините, по които световните проблеми са свързани помежду си и се отразяват върху живота на малките и големите общности.

В западноевропейските държави принципите на гражданското образование не са много по-различни. Разликата е, че техните програми са създадени много по-рано.

  1. В Италия през последните 60-те години са предприемани различни опити за преподаване на гражданско образование в италианската училищна система. През 1958, десет години след приемането на италианската Конституция, се прави опит за въвеждане на предмета „Гражданско образование” в учебната програма на началните и средните училища. Поради сложността и деликатността на предлаганата материя първата система е много слаба. Учебната програма за средното училище през 1979 „Гражданско образование” се определя като „широко поле на културна и интердисциплинарна връзка със специфично съдържание”. Класният родителско-учителски съвет ръководи този предмет чрез определяне също и на неговата програма. През 1995 и 1996 е направена нова крачка за преосмисляне и възраждане на още неукрепналото обучение по гражданско образование. Но нещо наистина ново в областта на гражданската компетентност се появява с конституционен декрет през 2001. Тогава на местната власт се предоставя по-голяма възможност за вземане на стратегически решения. През 2003 във всяко италианско училище вече се предлага образование върху основния принцип на „гражданско съвместно съществуване”. То е структурирано около шест теми: гражданство, пътно транспортна сигурност, околна среда, здравна система, хранене, толерантност и обхваща преподавателите по всички дисциплини в координирано и интегрирано усилие за целия училищен период – най-малко 12 години – или поне до получаване на професионална квалификация.
  2. В Дания отговорното гражданство е част от общата цел на началното, първата и втора степен на средното образование. Но то не съществува като отделен предмет и за това може да се разглежда като интердисциплинарна тема. В Дания няма национална учебна програма поради децентрализираният характер на датската образователна система. Учебната програма се решава на общинско ниво. Въпреки това, съществуват две области – обществени науки и история, които съдействат за „демократичното възпитание или образование” на учениците в началното и първата степен на средно образование. Приложим интердисциплинарен предмет е здраве и сексуално образование и науки за семейството. В началното и началното средно образование целта на предмета обществени науки е да развие у учениците желание и умение да разбират всекидневния живот в обществена перспектива и активно да участват в демократичното общество; да придобият усет към историята и обществото, да имат критично отношение и умения за наблюдение, да могат да анализират и оценяват националните и международни ситуации и конфликтите в обществото. Учениците  трябва да изработят у себе си чувство на отговорност при изпълнението на общи задачи и да получат знания за обществото и неговите исторически корени.
    Заключение

Включването в учебния план на българските училища на културнообразователна област „Общестевни науки, гражданско образование и религии” (ОНГО) е важна заслуга на образователната реформа от 1999 г.  ОНГО е нова културнообразователна област. Тя разширява и фокусира знанието по основни проблеми на съвременния свят. Подходът е междупредметен. Всички предмети в учебните планове от 1-12 клас дават възможност за работа за изграждане на социални и граждански компететности у учениците. В учебните програми, по-голяма отговорност за изграждането на социални и граждански компететности у учениците е възложена на предмети като: родинознание, човекът и природата, човекът и обществото (в началното образование), литература, езици, история и цивилизация, география и икономика, психология и логика, етика и право, философия, и свят и личност (в средното образование).

В центъра на българските учебни програми по обществени науки са въпроси, свързани с демокрацията, човешките права, културата на мира и междукултурния диалог. Държавните образователни изисквания за Обществени науки и гражданско образование за всеки от етапите на обучение в училище, са официално въведени с Наредба № 2 от май 2000 г. Тези документи очертават основните характеристики на гражданското образование (съдържание, цели, подходи) и формулират специални изисквания за него в системата на училищата за общо задължително образование. Стандартите описват знания и умения, съставляващи основата на гражданското образование, които учениците трябва да усвоят в резултат на задължителната училищна подготовка. Основната цел на съвременната образователна програма е да възпита у учениците отношение на толерантност и уважение към културната идентичност и многообразие, да ги запознае с универсални ценности, да ги накара ясно да осъзнаят националната си идентичност и да ги научи да изграждат позитивни междуличностни и междуетнически контакти.

Хората в началото на 21 век са много по-свободни от предците си да осъществяват своите творчески пориви за изграждането на онова общество, в което ще се чувстват свободни. Гражданският сектор обединява доброволните усилия за подобряване на живота на човечеството, които милиони хора от всички континенти полагат – феномен, който не е съществувал преди едва половин век. Влиятелни автори в тази област имат основания да назоват третия сектор нова глобална сила и дори „новата невидима ръка“ (след самоорганизиращия се пазар). На практика гражданското общество е система от свободни, неконтролирани от държавата и пазара обединения на индивиди, които притежават качеството на граждани. Според политическата философия граждани са тези, които познават и се водят едновременно от: личния си интерес, интересите на другите и обществения интерес. Следователно гражданинът не е егоистът, познаващият своя собствен интерес и нищо повече. Той не е и страна по договор, който се самоограничава чрез признаването на правата само на другата страна. Гражданинът е индивид, който действа в пряка връзка с интереса на най-голямата общност, с която се идентифицира в конкретна ситуация.

 

Използвана литература:

  1. Иванов, И. Въпроси на гражданското образование, Шумен, 2000
  2. Препоръка (2010)7 на Комитета на министрите към страните членки върху Хартата за Образование за гражданство и Образование за човешки права, приета от Съвета на Европейския комитет на министрите на 11 май 2010 по време на 120 сесия
  3. Насърчаване на гражданската компетентност сред учениците. Наръчник за учители. Консорциум на проект Проект „ГРАЖДАНИ“
  4. Лекционен материал на доц. д-р Стоянка Георгиева
  5. НАРЕДБА № 13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Обн. – ДВ, бр. 80 от 11.10.2016 г., в сила от 11.10.2016 г., Издадена от министъра на образованието и науката

Изготвил: Илиана Дечкова Димитрова,  проверил: доц. д-р Стоянка Георгиева, Варна 2020-2021 г.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.