Ново проучване разкрива генетичния механизъм, свързващ допамина с шизофренията


Сп. Българска Наука, брой 161:

***

 

Изследователи от института ,,Лийбър’’ за развитие на мозъка смятат, че са разрешили загадка, която занимава учените повече от 70 години: как мозъчният химикал допамин е свързан с шизофренията- опустошително мозъчно заболяване, характеризиращо се с налудно мислене, халюцинации и други психотични симптоми.

 

Чрез изследване на експресията на гените в каудатното ядро- част от мозъка, свързана с вземането на емоционални решения- учените откриха доказателства, че при шизофрения невронните клетки не са в състояние да контролират точно нивата на допамин, и идентифицираха генетичния механизъм, който контролира потока на този медиатор. Техните открития бяха публикувани в списание ,,Nature Neuroscience’’.


Разбери повече за БГ Наука:

***

,,Досега учените не бяха в състояние да установят дали допаминовият фактор е причинно-следствен фактор или само начин за лечение на шизофренията“, коментира д-р Даниел Уайнбъргър, директор на института ,,Лийбър’’ и съавтор на изследването. ,,Ние разполагаме с първите доказателства, че допаминът е причинител на шизофренията.“

Допаминът е вид невротрансмитер, или химически пратеник, който изпраща сигнали между невроните (нервните клетки в мозъка), за да регулира тяхната активност. Допаминът е невротрансмитер на възнаграждението и е свързан с преживяването на удоволствие.

Според Националния институт за психично здраве шизофренията е 1 от 15-те водещи причини за инвалидност в световен мащаб с психотични симптоми като халюцинации, заблуди и разстройства на мисленето, както и редуцирана емоционалност, намалена мотивация, трудности в социалните взаимоотношения, двигателни и когнитивни нарушения.

Симптомите обикновено започват в края на юношеството или ранната зряла възраст, въпреки че когнитивните разстройства и необичайното поведение понякога се появяват в детството. Съвременните методи за лечение на шизофрения включват антипсихотични лекарства, които адресират симптомите, но не и причината.

,,Един от основните странични ефекти на лекарствата, използвани за лечение на шизофрения, е намаляване на възможността за изпитване на удоволствие и радост у лекуваните пациенти“, казва д-р Дженифър Ервин, изследовател в Института и един от авторите на доклада. ,,Ако можем да се насочим специфично към допаминовия рецептор посредством лекарства, това може да бъде нов метод за лечение, който не би ощетил толкова много способността на пациентите да изпитват радост.“

Учените знаят от десетилетия, че нарушените нива на допамин имат връзка с генезиса на психозата и са определящ фактор при шизофренията, болестта на Алцхаймер и други невропсихиатрични разстройства. Известно е, че лекарствата, които увеличават допамина в мозъка, причиняват психоза (например амфетамините), и обратно- лекарствата, които лекуват психозата, правят това чрез намаляване на допаминовата активност.

Тези наблюдения са вдъхновили поколения учени да се опитат да разберат дали- и как-дисбалансът на допамина е свързан с шизофренията. Допаминът предава информация в мозъка чрез взаимодействие със специфични белтъци в мембраната на мозъчните клетки, наречени допаминови рецептори. Изучавайки тези рецептори, учените от института Либер са открили нови доказателства, потвърждаващи, че допаминът е причинител на шизофренията.

Изследователите са изследвали стотици мозъци след смъртта- някои на лица с шизофрения, а други- на такива без психиатрично заболяване.

Те са се съсредоточили върху каудатното ядро- част от мозъка, която отговаря за автоматизирането на сложни идеи и поведения, и има най-богат запас от допамин сред всички мозъчни структури. Учените проучват и отрязък от човешкия геном, който е свързан с риска от шизофрения. Този отрязък съдържа гените за рецептори, реагиращи на допамина, и това потвърждава връзката допамин-шизофрения. Но докато генетичните данни отреждат най-голяма роля на допаминовите рецептори за риска от шизофрения, то доказателствата като цяло не са достатъчно убедителни и не показват каква точно е връзката.

Изследователите от института ,,Лийбър’’ достигнаха по-далеч в откриването на механизмите, които превръщат допаминовите рецептори в рисков фактор.

Механизмът съществува в специфичен подтип на допаминовия рецептор, наречен авторецептор, който е разположен от ,,мъжката“ страна на връзката между невроните- пресинаптичния терминал. Този авторецептор регулира колко допамин се освобождава от синапсите на пресинаптичния неврон. Ако авторецепторите са увредени, потокът на допамин в мозъка е слабо контролиран: твърде много допамин се освобождава в продължение на твърде дълъг период от време.

Изследователите установяват, че намалената експресия на този авторецептор в мозъка аргументира генетичните сведения за риска от заболяване. Това е в съответствие с преобладаващата хипотеза, че твърде високите количества допамин в мозъка играят роля в генезиса на психозата, и представлява силно доказателство, че загадката на взаимовръзката ,,допамин-шизофрения’’ най-накрая е разрешена.

Пионерският невролог д-р Сол Снайдер приветства изследването като пробив, над който се работи от много десетилетия. Д-р Снайдер е изтъкнат професор по неврология, фармакология и психиатрия и основател на катедрата по неврология в медицинското училище на университета ,,Джон Хопкинс’’, което носи неговото име. Той е ученият, открил, че антипсихотичните лекарства действат чрез намаляване на нивата на допамин в мозъка.

,,Има много объркващи данни, представящи ролята на допамина и допаминовите рецептори при развитието на шизофренията“, казва д-р Снайдер. ,,Ключовото нещо, което изследователите са постигнали, е да съберат данни, доказващи убедително, че допаминовите системи са увредени при шизофрения и това е причината за болестта.“

„В продължение на десетилетия хората дискутират връзката на допамина с шизофренията“, каза д-р Снайдер. ,,Чувахме: ,,С това е интересно да се спекулира, но няма солидни доказателства.’’ Сега, когато разполагаме с много по-точни данни, се връщаме към същата хипотеза. И вече не е нужно да я наричаме (само) хипотеза.“

 

ПРЕВОД: Елиа Тилева
Източник: medicalxpress.com

 


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.