Нов метод за създаване на изкуствени яйчници

Накратко: Изследователи разработиха нов метод за създаване на изкуствени яйчници чрез техниката електроспининг, която използва биоразградими полимери за имитиране на естествената структура на яйчниковия кортекс. Тази иновация цели да помогне на пациентки с рак да запазят способността си за забременеване след химиотерапия. Първоначалните тестове показват висока жизнеспособност на фоликулите върху създаденото скеле, което е важна стъпка към клиничното приложение на метода.

Интердисциплинарен екип от изследователи към Университета „Фридрих-Александър“ в Ерланген, Нюрнберг (FAU), ръководен от проф. Алдо Бокачини и проф. д-р Ралф Дитрих, е предприел важна стъпка към разработването на изкуствени яйчници за пациентки, страдащи от рак. Заедно, те са търсили иновативни техники за възстановяване на фертилитета на пациентки с рак и са публикували резултатите си в Scientific Reports.

Изкуствените яйчници може да помогнат на жените да забременеят, въпреки рака и силните медикаменти от химиотерапията, които могат да засегнат тежко фертилитета на пациентките. Учените отдавна търсят начин за реконструкция на яйчниците в лабораторни условия, както и кои биха били най-подходящите материали. Екипът, който е взел участие в настоящото проучване, се състои от инженери, специалисти по материали, гинеколози, и сега предлага нови подходи към решаването на този проблем.

Учените използвали метод, наречен електроспининг, който се използва в материалознанието. Техниката се основава на прилагането на висок електрически потенциал между два електрода с различна полярност. Този висок волтаж може да превъзмогне повърхностното напрежение на полимерен разтвор и по този начин да му позволи да се изпари напълно от фиброзна структура. „Електроспинингът е изключително гъвкав метод, тъй като можем да използваме разнообразни природни и синтетични полимери“, обяснява д-р Лиляна Ливерани, координатор на научния проект. „В настоящото проучване за първи път използвахме биоразградимия материал полиепсилон капролактон и смес от този материал с желатин и създадохме скеле от много тънки нишки, която имитира естествената структура и форма на яйчниковия кортекс.“ Изследователите използвали това скеле в своите ин витро тестове за прикрепването на фоликули от яйчниците на прасета и оценили жизнеспособността на фолукилите и ооцитите след 10-дневно култивиране върху скелетата. Резултатите показали голям брой жизнеспособни фоликули, които запазили характерната си форма.

„Това е важна стъпка към идеалния изкуствен яйчник, който имитира истинския орган от гледна точка на условията за растеж и узряване на фоликулите. Тези резултати са много обещаващи, но са необходими още проучвания, преди приложението им в клиничната практика да се осъществи“, казват от екипа.

Към момента, момичетата и жените, диагностицирани с рак, могат да запазят способността си да забременеят само чрез отстраняване на тъкан от яйчниците им, която да бъде замразена и след това имплантирана отново, когато се възстановят от заболяването. Въпреки че този метод се смята за безопасен, някои видове рак може да засегнат яйчниковата тъкан и при връщането ѝ в тялото на жената, тя отново да заболее. Целта на новия метод е напълно да замести болната тъкан с изкуствен яйчник и да възстанови фертилитета на пациентката, като по този начин значително подобри качеството ѝ на живот.

В световен мащаб случаите на рак стават все повече. Това е отчетено от Световната здравна организация през 2014 г., както и от Доклада за рака в Германия, публикуван от Института Роберт Кох. Само в Германия всяка година около 2000 деца са диагностицирани с рак, което поставя големи предизвикателства от гледна точка на ефектите от лечението в дългосрочен план. Според проф. д-р Ралф Дитрих и двата доклада съобщават за подобрение на лечението на рак, което позволява на пациентите да живеят по-дълго, въпреки заболяването си, а и след своето възстановяване. „Сега около 80% от заболелите деца и млади хора преживяват първите 5 години след поставянето на диагнозата. Това ни дава причина да полагаме усилия за подобряване качеството на живот и да търсим интердисциплинарни решения.“

Превод: Росица Ташкова

Източник: Liliana Liverani, Nathalie Raffel, Amir Fattahi, Alexander Preis, Inge Hoffmann, Aldo R. Boccaccini, Matthias W. Beckmann, Ralf Dittrich. Electrospun patterned porous scaffolds for the support of ovarian follicles growth: a feasibility studyScientific Reports, 2019; 9 (1) DOI: 10.1038/s41598-018-37640-1

Статия от сп. „Българска наука и медицина“, бр. 12. Открийте всички статии от броя тук.

 

ВЗЕМИ БРОЯ В MP3

и слушай всяка една статия, когато и където да си >>

 

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.