Направи дарение на училище!

Безкрайно много диети идват на мода и си отиват, но в наши дни има една, за която никога не спираме да чуваме. Независимо дали го наричате нисковъглехидратен, Аткинс, кето или палео, принципът е един и същ – намаляването на нишестената храна и увеличаването на мазнините и протеините.

Диетите с ниско съдържание на въглехидрати все повече се одобряват от специалисти по затлъстяване и диабет, а нарастващият брой опити показват, че подходът помага на хората да отслабват поне толкова, колкото традиционните нискомаслени и нискокалорични режими на хранене. Все повече хора се хранят по този начин, не за да отслабнат, а защото го смятат за по-здравословно.
И все пак много лекари предупреждават, че ниските въглехидрати са опасни. В подкрепа на това те посочват широкомащабни популационни проучвания, свързващи диетите с ниско съдържание на въглехидрати с повишения риск от инфаркт, инсулт и преждевременна смърт.

Озадачаващото е, че тези предупреждения не изглеждат припокриващи се с констатациите от клиничните проучвания, които обикновено са по-добър вид медицински доказателства от популационните проучвания. Няколко от тях са показали, че диетите с ниско съдържание на въглехидрати обикновено не повишават нивата на „лошия холестерол“, отдавна считани за основен рисков фактор за инфаркт и инсулт. Дори при хора, които се забелязва покачване, други показатели за сърдечното здраве обикновено се подобряват.

„Толкова е объркващо, че понякога се чудим дали не сме разбрали погрешно причините за сърдечните заболявания. Това ме накара да се замисля дали изобщо вярвам в хипотезата за холестерола“, казва Ерик Уестман, специалист по затлъстяването от университета Дюк в Северна Каролина.
Тъй като нарастващите нива на затлъстяване и диабет заплашват общественото здраве, въпросите около безопасността на диетите с ниско съдържание на въглехидрати стават все по-належащи.
И така, дали изхвърлянето на въглехидрати е безопасен начин за отслабване и поддържане на здравето – или е рецепта за инфаркт?

Диетите с ниско съдържание на въглехидрати за първи път набират известност през 70-те години на миналия век чрез нюйоркския кардиолог Робърт Аткинс, който сам отслабва по този начин и го препоръчва в книгите си за диети и кулинария.
Съветите му да се консумират обилно пържоли, сметана и масло, като същевременно отбягва повечето плодове и зеленчуци, го превърнаха в постоянна мишена за критиците. “Хората няма да могат да се придържат към неговите диети, а ако го направят, това ще ги убие”, според Уестман, който е учил при Аткинс.

Разбери повече за БГ Наука:

***

При много хора обаче диетите с ниско съдържание на въглехидрати очевидно работят. До началото на 90-те години рандомизираните проучвания показват, че такива диети са поне
толкова добри, колкото тези с ниско съдържание на мазнини за отслабване, често и малко по-добри.
В едно проучване хората на диета с ниско съдържание на въглехидрати са загубили средно 4,4% от телесното си тегло след една година, в сравнение с 2,5% сред тези в група с ниско съдържание на мазнини.
И противно на предупрежденията, нивата на холестерола на хората и резултатите от други кръвни изследвания обикновено се движат в правилната посока.
„Това беше голям момент“, казва Уестман, който ръководи някои от тези проучвания.
Какво е обяснението?

Основната идея е, че контролът върху теглото изисква повече от просто преброяване на калории. Като начало едно и също количество калории от мазнини или протеини кара хората да се чувстват по-сити, отколкото ако те идват от въглехидрати, което обяснява защо хората на диети с ниско съдържание на въглехидрати съобщават за по-слабо чувство на глад от тези с ниско съдържание на мазнини.
Изследванията на Уестман помогнаха да покажат, че въпреки че повечето хора на диети с ниско съдържание на въглехидрати не отчитат калориите, те обикновено консумират само 1200 до 1500 калории на ден, много по-малко от препоръчителните 2000 калории на ден за жените и 2500 за мъжете.
„Те ядат по-малко, защото не се чувстват гладни“, казва Уестман.

Другото ключово прозрение е за това какво се случва, когато сменим основния енергиен източник на тялото. Обикновено нашите клетки се захранват от глюкоза, обикновена захар, в която се превръщат всички други форми на захар или нишесте. Глюкозата е силно реактивна, така че телата ни обикновено поддържат количеството ѝ в кръвта в тесни граници, за да избегнат увреждане на кръвоносните съдове и клетъчните структури. Когато нивата на глюкоза се повишат след хранене, бързо освобождаваме хормона инсулин, който казва на клетките да започнат да поемат глюкозата и да я използват и съхраняват.
Инсулинът има множество други ефекти, но те могат да бъдат обобщени като сигнал на нашите тела, че имаме приток на калории и трябва да се освободим от тях. Важно е, че инсулинът кара мастните клетки да превръщат глюкозата в мазнини и да я съхраняват. Но при липса на глюкоза тялото има алтернативен източник на гориво – мазнините. В зависимост от клетъчния тип, складираната мазнина може да се превърне в мастни киселини или в молекули, наречени кетони, които могат да се използват за енергия. Това обикновено се случва през нощта, когато в продължение на няколко часа, не ядем и не приемаме въглехидрати.

Основният смисъл на нисковъглехидратните вещества е да се сведе до минимум отделянето на инсулин и да се подхранва възможно най-много от кетони. За повечето хора преминаването към така наречената кетоза се случва в рамките на няколко дни след драстично намаляване на въглехидратите. Храненето с много ниски нива на въглехидрати е известно и като кетогенна диета.
Освен хората, които се опитват да отслабнат, много други са възприели нисковъглехидратната или кето диета, тъй като я виждат като начин на здравословен живот и удължаване на живота.
Някои привърженици смятат, че навлизането в кетоза има редица метаболитни ползи, включително предпазване от рак и болестта на Алцхаймер, въпреки че няма добри доказателства за това.
Невролозите използват диети с много ниско съдържание на въглехидрати, за да предизвикат кетоза като лечение на определени форми на епилепсия, а тя е изследвана и при други състояния.

Това, което наскоро даде по-голяма легитимност на диетите с ниско съдържание на въглехидрати, е тяхното въздействие върху диабет тип 2. Това състояние възниква, когато клетките на тялото станат по-малко чувствителни към инсулин – състояние, известно като инсулинова резистентност – което води до опасно повишаване на кръвната захар след хранене. В дългосрочен план тези скокове на захарта им водят до диабет, включително увреждане на нервите, както и бъбречни и сърдечни заболявания.
Тъй като диабетът повишава риска от сърдечни заболявания, още по-важно е засегнатите да избягват наситени мазнини, съдържащи се главно в червеното месо и млечните продукти, защото се смята, че те повишават холестерола в кръвта и водят до запушени артерии.
Съветът на Националната здравна служба на Обединеното кралство за диабет тип 2 е, че хората трябва да свеждат мазнините до минимум и да ядат скорбялни храни като тестени изделия например.

И все пак това пренебрегва факта, че хората с диабет могат да получат две безспорни ползи от ниското съдържание на въглехидрати. Освен че загубата на тегло подобрява тяхната инсулинова чувствителност, избягването на нишесте и захар намалява вредните скокове на кръвната захар. Да не забравяме, че нишестето представлява основно дълги вериги от захарни молекули.
Хората с диабет често измерват кръвната си захар у дома и могат сами да се убедят, че започването на деня с бекон и яйца дава по-малка вълна от захар, отколкото препечен хляб или зърнени храни.

Скептиците могат да кажат, че докато няколко нисковъглехидратни дни водят до по-ниски нива на кръвната захар, е трудно да се придържате към този начин на хранене. Доказателствата по въпроса са противоречиви. Например, преглед на 10 рандомизирани проучвания установи, че диетите с ниско съдържание на въглехидрати са по-ефективни от диетите с ниско съдържание на мазнини за подобряване на контрола на кръвната захар при хора с диабет през първата година, но разликите изчезват след това.
Но има доказателства, че за тези, които продължават така, ползите за здравето могат да бъдат по-дългосрочни. Като например проучване сред 128 души с диабет тип 2, които са ходили на консултации за диети с ниско съдържание на въглехидрати, управлявани от Дейвид Ънуин, семеен лекар в Саутпорт, Великобритания. След средно проследяване от две години, около половината са успели да спрат приемането на всичките си лекарства за диабет. Поради подобни резултати, лекарите и групите за подкрепа на пациентите също започнаха да поставят под въпрос общоприетостта за ниското съдържание на мазнини.

Организации като Diabetes UK и Diabetes Australia сега казват, че нисковъглехидратната диета е валидна опция за отслабване. Преди десет години подобно нещо беше немислимо.
Американската диабетна асоциация отиде стъпка по-далеч миналата година и заяви, че от всички диетични стратегии нисковъглехидратните доказателства за подобряване на контрола на кръвната захар са най-солидни.
И все пак, тъй като все повече хора възприемат този начин на хранене, има нови въпроси относно безопасността му. В някои случаи диетите с ниско съдържание на въглехидрати могат да доведат до тревожна промяна в нивата на холестерола на хората.
Идеята, че някои видове холестерол могат да причинят натрупване на опасни запушвания в кръвоносните съдове, е стълб в основната медицина. В кръвта има няколко различни вида холестеролови частици. Един тип, наречен липопротеин с висока плътност (HDL), е свързан с по-нисък риск от инфаркти – той обикновено е известен като “добър холестерол”. Лошият холестерол е тип, наречен липопротеин с ниска плътност или LDL.
Друг вид мастни частици, наречени триглицериди, също се смятат за вредни.
При някои хора на диети с ниско съдържание на въглехидрати се наблюдава, че нивата на лошия им холестерол се повишават значително.

Някои елитни спортисти и други хора, които не искат да отслабнат, приемат диети с ниско съдържание на въглехидрати като част от „здравословния“ начин на живот.

Въпреки че изглежда са малцинство, броят на „хипер реагиращите“ хора, засега остава неясен, макар Уестман да изчислява, че само малка част от пациентите, които опитват такива диети, ще реагират така.
В едно от неговите проучвания, от 2004 г., двама души от 59, подложени на диета с ниско съдържание на въглехидрати, отпаднаха, защото нивата на лошия им холестерол се повишиха.
Уестман и други казват, че най-често научават за този отговор при слаби и относително мускулести хора.
Той обаче вярва, че сега може да се чуят и повече такива тези, тъй като нисковъглехидратните диети все повече се възприемат като по-дългосрочен подход към здравословното хранене, а не просто като краткосрочна стратегия за отслабване.
Не е нужно обаче да сте слаб и мускулест, за да сте хипер-реагиращ. Випан Бардвадж, семеен лекар от Уокингам (Обединеното кралство), е видял повишаване на лошия холестерол при двама от 38 от пациентите си, които са започнали с ниски въглехидрати за диабет. „Това направо ни стъписа“, споделя Бардвадж.

Странното при хипер-реагиращите е, че докато нивото на LDL се повишава, другите маркери за здравето им са склонни да се движат в правилната посока. Те включват техния HDL, триглицериди, кръвно налягане и няколко други показателя, свързани с отговора на глюкозата и инсулина.
Такъв беше случаят с двамата хипер-реагиращи пациенти на Бардвадж. Той получи допълнително успокоение, като сканира артериите до сърцето им, за да провери за наличие на запушвания, каквито не успя да открие.

Фактът, че някои хора виждат повишаване на нивата на лошия си холестерол при диета с ниско съдържание на въглехидрати, докато други мерки се подобряват, сега кара някои да се съмняват дали LDL наистина е ключов определящ фактор за риска за нашите сърца.
Относно тази форма на холестерол въз основа на проучвания на популациите, направени през последните няколко десетилетия се установи, че хората с по-високи нива на LDL са по-склонни да получат инфаркт.

Тези видове изследвания обаче могат да намерят само корелация между кръвните показатели и здравните резултати, но не и да докажат, че едното води до другото. Възможно е нещо друго да е основната причина за сърдечните заболявания, които
повишават нивата на LDL като страничен ефект.
Главният заподозрян за това друго нещо е инсулиновата резистентност, според Гари Таубс, американски научен журналист, който отдавна е привърженик на нисковъглехидратните диети и наскоро написа книга, озаглавена „The Case for Keto“.
Тази идея не противоречи драстично на сегашното ни разбиране за първопричините за сърдечните заболявания. Лекарите вече признават, че диабетът тип 2, затлъстяването и сърдечните заболявания често се срещат едновременно – толкова често заедно,
че това трио вече си има собствено име – „метаболитен синдром“.
И все пак, вместо сърдечните заболявания да бъдат следствие на дефектна „водопроводна инсталация“, при което нашите артерии се запушват, защото консумираме твърде много мазнини, истинският проблем може да бъде предразположението към инсулинова резистентност, което от своя страна насърчава по-високи нива на инсулин, съхранение на мазнини и сърдечно заболяване.
„Ако това е вярно, общността на медицинските изследователи е направила ужасна грешка и тепърва ще я поправяме“, казва Таубс.

Друга важна част от доказателствата, които ни накараха да вярваме, че LDL е важен, беше успехът на лекарствата за понижаване на LDL, наречени статини, които намаляват честотата на сърдечните пристъпи, според многобройни рандомизирани проучвания. Но няколко други лекарства, които понижават нивата на LDL, не предпазват от инфаркти, а статините имат много ефекти върху тялото. Възможно е статините действително да предпазват сърцето чрез техните противовъзпалителни ефекти. Някои казват, че именно появата на статини ни накара толкова да се фиксираме върху нивата на LDL.

„Лекарите имат само по 5 или 10 минути с пациент. Удобно е да напишете рецепта и да следите LDL “, казва Брет Шер, американски кардиолог и медицински директор на уебсайта Diet Doctor, който насърчава храненето с ниско съдържание на въглехидрати.
Докато практикуващите лекари се фокусират върху нивата на LDL на своите пациенти, в наши дни кардиолозите, които изучават биомаркери на здравето на сърцето, спорят дали нивата на LDL наистина са най-важният показател и дали неща като съотношението на общия холестерол към HDL или тези на триглицеридите към HDL, би било по-полезно.
Хипер-реагиращите пациенти би било добре, ако се преценят по някой от тези показатели: обикновено техните нива на HDL се повишават и нивата на триглицеридите им падат.

Едно проучване, често използвано за подчертаване на опасностите от диетите с ниско съдържание на въглехидрати, установява, че при хората с диабет тип 2 се наблюдава повишаване на нивата на LDL с около 10% средно след една година на такъв режим. Въпреки това, имаше подобрение в повечето от останалите 25 проследени здравни показателя, като тегло, кръвно налягане и HDL. Общата оценка на риска на участниците за сърдечни заболявания е спаднала с 12%.
Като илюстрация колко объркващо е това за обществеността, този конкретен процес се цитира както като доказателство срещу нисковъглехидратните режими – тъй като LDL се покачва – така и в полза на тях, тъй като общият риск намалява.
Шер признава, че все още не знаем колко е рисковано, ако хората на диети с ниско съдържание на въглехидрати изпитват повишаване на нивата на LDL, докато други здравни маркери се подобряват. Това, от което се нуждаем, са повече изследвания, които наблюдават хипер-реагиращите пациенти в течение на времето, за да проверят дали развиват сърдечни заболявания.

Междувременно къде несигурността оставя средностатистическия човек, който само иска да свали няколко килограма?
Появата на хипер-реагиращи не трябва да спира хората да опитат с ниски въглехидрати, казва Уестман. „Това би било лудост, като да кажеш на някого да не приема полезно лекарство, защото понякога може да има страничен ефект.“
От друга страна, за разлика от повечето лекарства, тук не знаем колко често се среща този страничен ефект. Опитите са склонни да отчитат само средни LDL промени за цялата група, поставена на диета с ниско съдържание на въглехидрати.

Въпреки новия ентусиазъм за тези диети сред специалистите по диабет и затлъстяване, много сърдечни специалисти и диетолози остават критични към тях. В съвместен доклад от 2019 г. за превенция на сърдечни заболявания от две американски кардиологични организации се казва, че диетите с ниско съдържание на въглехидрати са свързани с по-висок процент на смъртност.
„Доказателствата все още са слаби за дългосрочната сърдечно-съдова безопасност на кетогенната диета“, предупреждава Дона Арнет от университета в Кентъки.
„Има противоречиви доказателства“, казва и Трейси Паркър, диетолог от Британската сърдечна фондация. „Знаем, че наситените мазнини увеличават холестерола в кръвта ви.“
Паркър допълва, че ако хората са решени да намалят въглехидратите си, най-безопасният начин е заместването на въглехидратите с масла от растения и риби. Тя обаче признава, че това би довело до ограничителна диета, още повече, защото хората трябва да избягват не само всички нишестени и сладки храни, но също така и месо и млечни продукти.

Ниското съдържание на въглехидрати не е единственият начин да отслабнете, напомня Рой Тейлър, специалист по диабет от университета в Нюкасъл във Великобритания. Тейлър е пионер в използването на шейкове, заместващи храненето, за да помогне на хората бързо да отслабнат с нискокалорична диета с ниско съдържание на мазнини и показа, че ако хората с диабет тип 2 могат да отслабнат около 15 килограма по този начин, те също могат да поставят болестта си в ремисия.
За съжаление, нито едно от проучванията, които сравняват нисковъглехидратните диети с тези с ниско съдържание на мазнини, не е продължило достатъчно дълго, за да се знае кой подход помага на хората да пазят теглото си дългосрочно.
Всъщност неотдавнашен преглед на много различни видове диети – включително нисковъглехидратна, нискомаслена и средиземноморска – стигна до заключението, че повечето хора така или иначе са върнали почти всичките си свалени килограми 12 месеца след като са започнали.

Разбира се, не всеки може да се придържа към диета с ниско съдържание на въглехидрати; някои откриват, че им липсват хлябът, оризът и тестените изделия. Майк Лийн от Университета в Глазгоу (Великобритания), който е работил с Тейлър върху тази диетична стратегия, казва че сега клиниката му против затлъстяване предлага съвети както за диети с ниско съдържание на мазнини, така и за въглехидрати. Като той твърди, че досега не са открили разлики при загубата на килограми между тези два типа диети.
Идеята, че различните хора могат да се справят по-добре с различни храни, се подкрепя от по-скорошни изследвания, които предполагат, че няма такова нещо като една здравословна диета, която да работи за всички. Вместо това, индивидуалната ни генетика, навици и чревни микробиоми могат да повлияят на това как телата ни се справят с хранителните вещества в диетата ни.

И все пак дори ако най-многото, което можем да кажем в полза на нисковъглехидратните диети да е, че те работят за отслабване и са безопасни за по-голямата част от населението, това все пак ще бъде значителна промяна спрямо предишната общоприетост, че наситените мазнини са неизбежен път към сърдечен удар.
В момента има повече въпроси, отколкото отговори. Но дори преди да се появи нисковъглехидратната диета, нарастваха опасенията, че теорията за ролята на холестерола в сърдечните заболявания е стъпила на нестабилна основа. Сега хипер-реагиращите пациенти правят това становище да изглежда още по-колебливо.
„Има шанс тази група пациенти да сложи край на разбиранията, че LDL е най-важният рисков фактор за сърдечните заболявания“, казва Шер. „Аз съм предпазлив оптимист.“

Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!