Николай Спасов, директор на Националния природонаучен музей при БАН

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Николай Спасов. Работя в областта на зоологията, палеонтологията и еволюцията на гръбначната фауна, както и по проблемите на нейното опазване. Това не е за мен просто професия, то е начин на съществуване и осъществяване на детските ми мечти.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Професор съм в Националния природонаучен музей при БАН и негов директор.


РЕКЛАМА:

***

Националният природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН) е най-богатият природонаучен музей на Балканите (към 1.5 млн. колекционни единици от живата и нежива природа на България и света). Същевременно той е и най-старият музей в България – на 129 години. От една страна музеят е научна институция в областта на класическите естествени науки и природозащитата, а от друга – културно и образователно средище с национално значение. Музеят популяризира научните знания за природата чрез експозицията си, чрез организиране на изложби, на лекции и образователни игри и занимания за ученици и деца. Главни изследователски направления в НПМ са изучаването на живата и нежива природа, проучването на еволюцията на организмите и опазването на природното биоразнообразие. Приоритетните направления за НПМ-БАН са фундаменталните проучвания в областта на класическите природни науки (зоология, палеонтология и палеоантропология, геология, ботаника) и природозащитните изследвания (консервационна биология). НПМ-БАН се явява национален център по биоспелеология и проучване и опазване на прилепната фауна, както и основно изследователско звено в страната в областта на палеонтология на гръбначните животни, археозоологията и ентомологията. В тези области музеят разполага с водещи специалисти със световна известност и обучава докторанти и дипломанти. НПМ-БАН оказва експертна помощ на държавните институции и други обществени структури.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Ще прозвучи странно, но мисля, че аз съм роден с тази даденост – да се интересувам от природата, нейното минало и настояще и да се занимавам с изучаването ѝ. Майка ми казваше, че първата дума която съм произнесъл не е „мама“, а „меца“ (!). Бил съм на почти годинка и ме извели навън да видя снега. Имал съм книжка с бяла мечка на корицата. Явно съм свързал бялото на снега с белия цвят на мечката… Неочаквана асоциация… Помня, че баща ми ме заведе за пръв път в Природонаучния музей. Бил съм сигурно на 5-6 години, помня че ръката ми се протягаше максимално нагоре, за да държа неговата… Когато излязохме навън, аз казах (и това го помня отлично, бил съм много впечатлен!) – Татко, един ден аз ще работя тук!

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има за науката и живота на обикновения човек?

Участвал съм в над 40 проекта в областта на палеонтологията, палеоантропологията, археозоологията, екологията на животните и консервационната биология като голяма част от тяхсъм ръководил. Ръководил съм проекти с европейско и американско финансиране, но нито веднъж не съм имал одобрен проект в сесиите на ФНИ, макар че съм участвал като проекто-ръководител или участник в 6-7 сесии на фонда. Явно не съм дорасъл до нивото да се класирам в проекти на националния фонд… Съжалявам, че трябва да го кажа, но имам преки впечатления от ниското ниво, от липсата на обективност и явната корупция съществувала във фонда през последните повече от 10 години; корупция с раздаване на милиони на „наши хора“, за която алармира преди няколко години проф. Хорозов, но от това нищо не последва… Получавал съм явно фалшиви и некомпетентни рецензии, които могат да служат за доказателства в съдебен процес, какъвто явно никога няма да се състои… Дано днешното ръководство на фонда да успее да се справи с това наследство, но не съм особен оптимист…

Прочетете цялото интервю тук!


Европейска нощ на учените 2022 г.: