Търсене
Close this search box.

Никога не вярвай на картата

Никога не вярвай на картата

Никога не вярвай на картата

Никога не вярвай на картата


Направи дарение на училище!



***

Автор: Гл. ас. д-р инж. Таня Славова, Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“

Винаги когато възникне географски казус, картата е наш пръв съветник. Един бърз поглед е достатъчен да научим кои са страните в съседския списък на Китай, да проследим пътя на най-дългите реки в света или просто да проверим къде на сушата можем да поставим единия си крак в Северното полукълбо, а другия – в Южното. Провокациите на любопитния ум са многообразни, а с картата изглежда, че всичко е ясно. Дали обаче може да ѝ се вярва напълно?

“Nova Et Accvratissima Totius Terrarvm Orbis Tabvla” – или в превод от латински: „Най-новата и точна карта на целия свят“. Това произведение е дело на потомствения датски картограф Джоан Блау и е публикувано през 1665 г. Източник: https://www.davidrumsey.com/

 

Размерът има значение

Нека направим един бърз тест. Опитайте се да отговорите на въпросите коя от всяка двойка държави има по-голяма площ (да, можете да погледнете картата): България – Сърбия? Франция – Белгия? Бразилия – Гренландия? Ако нямате точна информация, може би сте се зачудили за първия – верният отговор е България. За втория е ясно – това е Франция. Ако на третия обаче сте отговорили с Гренландия, редно е да преосмислите представите си за света. А те най-вероятно са повлияни от най-разпространената картна проекция.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Две изображения в Меркаторова проекция. На първото територията на Бразилия (лилаво) е насложена върху територията на Гренландия (синьо). Във второто Гренландия (жълто) е върху Бразилия (зелено). И в двата случая отговорът е категоричен – Бразилия е доста по-голяма. Изследвайте още тук: www.thetruesize.com

 

Правата посока

Меркаторовата проекция, наречена по името на своя създател – Герардус Меркатор, е представена през далечната 1569 г. Бележи началото на модерните картни проекции и е използвана от епохата на Великите географски открития до днешната космическа ера.

Една от основните характеристики, които обуславят голямото ѝ приложение векове наред, е условието сочената от компаса константна посока, или локсодромата, да се изобразява в права линия върху картата. Без съмнение това е важно качество за целите на навигацията.

 

Правилните форми

Запазването на оригиналните ъгли при изобразяването им върху картата – т.нар. конформност, е друга много важна характеристика. Така бреговите ивици на континенти, държавни граници и други геометрични очертания запазват своето подобие в равнината. Меркаторовата проекция притежава това качество. Може да се уверите в това, като погледнете съответната карта и я сравните с кълбото на Google Earth – формите си приличат, нали?

 

Цялата статия е в брой 131 на списание “Българска Наука” >>
Вижте всички статии от броя:

138 стр. в брой 131 – вижте ги:

(отвори ДЕМО – първите 31 стр. )

– Карина Ангелиева за научните проекти и организации в контекста на Covid-19 – 8 стр.
– Ролята и трансформацията на библиотеките по време на пандемията – 15 стр.
– “30 под 30 Европа 2020”: Иноватори в науката и здравеопазването от целия континент (класация на Forbes) – 28 стр.
– ДНК на „Ирландски фараон“ хвърля светлина върху древни гробници – 45 стр.
– Еволюцията на коронавируса очертава неговият път от животните към хората – 53 стр.
– НИКОГА НЕ ВЯРВАЙ НА КАРТАТА – 56 стр.
– Близо милион кралски пингвини изчезнаха без следа от малък остров – 66 стр.
– Експедицията, която ще хвърли светлина върху нощния живот на арктическата зима – 72 стр.
– Ледените стени на Антарктида защитават глобалния климат – 82 стр.
– Най-старата проба от човешко ДНК изяснява спора за нашите предци – 85 стр.
– Доколко неандерталците са се приспособили към живот край морето – 91 стр.
– Редовните физически упражнения помагат в борбата срещу рака – 95 стр.
– Най-пагубните епидемии в историята на човечеството (Част 2) – 99 стр.
– “Два тройни гроша на Стефан Батори(1576-1586) от София” – 105 стр.
– Някои тенденции в маркетинга, маркетинговите стратегии при електромобилите в контекста на екологичната устойчивост – 110 стр.
– Триъгълникът на Паскал, измеренията и числото 3 – 123 стр.
– ДИМИТЪР ХАДЖИВАСИЛЕВ – ДАРИТЕЛЯ – 132 стр.

 

Вземи този брой в PDF >>

 

Списанието е достъпно само за хора взели абонамент за списанието – 2,5 лв. на брой или 30 лв. за година.

Абонаментът за списанието помага за развитието на целия проект, като получавате в рамките на една година над 11 броя и достъп до уникално съдържание, което е достъпно само за тези от вас, които са се абонирали: научете повече тук.  ВЗЕМИ БРОЯ ОТ ТУК->

 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.