Направи дарение на училище!

Епидемиите често разкриват грешките на обществото и изострят неравенствата, казва проф. Петер Пиот. Снимка – Петер Пиот

Ние сме едва в началото на пандемията от коронавирус, въпреки че втората вълна може да приеме различна форма спрямо първата, твърди ветеранът вирусолог Петер Пиот, прекарал последните 40 години в изучаване на вирусите и борбата срещу тях.

Проф. Пиот, който помогна за откриването на Ебола на 27-годишна възраст и ръководи борбата срещу ХИВ и СПИН, се зарази с коронавирус по-рано тази година. Директорът на Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина във Великобритания и специален съветник по въпросите за коронавируса на Европейската комисия Урсула фон дер Лийен, говори пред Horizon за това как се изменя ситуацията около Covid-19, защо се нуждаем от ваксина и какви ще са дългосрочните въздействия на пандемията.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Първо най-важното. След 40 години в преследване на вируси, наскоро сте имали близка среща и с коронавируса. Как сте сега?

Минаха три месеца от началото на болестта до възстановяването и сега вече се върнах повече или по-малко към нормалното. Но моят опит с това показа, че Covid-19 е повече от някакъв грип или че 1% преминават в интензивно лечение и умират. Между тях има много.

Преболедуването ми даде нова представа за нещата. Сега познавам вируса отвътре – не само да го изучавам или да се боря с него. Това дава съвсем различна перспектива към нещата.

Каква именно?

На първо място, тази криза се свежда до хората. Голяма част от официалните съобщения за Covid-19 се отнасят до изравняване на кривата и по-рядко до самите хора. След това идва фактът, че това не е нещо от типа „грип или интензивно лечение“. Ще има много хора с хронични състояния.

Лично мен това ме прави двойно по-мотивиран да се боря с вируса. След като се борих с вирусите през по-голямата част от живота си, те ме хванаха сега, но мисля, че това е от съществено значение за човешкия опит. Както ние го наричаме на нидерландски – ervaringsdeskundige (експерт от опит). Този термин произхожда от социалната политика. Така че това не са просто експерти, които да казват на хората какво е добро за тях, те са същевременно и хора, които са били засегнати. А аз идвам от войната със СПИН, където ние не бихме и мечтали да проектираме, разработваме, дори да правим изследвания, без да включваме в тях хора, живеещи с ХИВ. Това е моят начин на мислене.

Понастоящем има повече от 9 милиона случая в световен мащаб и пандемията се разрази сега и в Латинска Америка. Каква е настоящата ситуация от вашата гледна точка?

Е, честно казано, на първо място, цифрите със сигурност са подценявани, защото това са потвърдени случаи. Така че ние вероятно сме по-близо до много над 20 милиона заразени и половин милион смъртни случая.

Заедно с ХИВ, който сега е безшумна епидемия (която все още убива 600 000 души всяка година), и испанският грип, коронавирусът със сигурност е най-голямата не само епидемия, но и обществена криза в мирно време.

Когато мислим за Европа, че почти всяка държава е успяла да намали разпространението на вируса, това е добра новина. Обществата се връщат назад и отпускат различни мерки.

И сега трябва да се подготвим за така наречената втора вълна. Надявам се, че това няма да е цунами, но по-скоро ще са огнища, които вече ги е имало, като например в месокомбинатите в Германия или около нощните клубове в Корея. В Обединеното кралство все още имаме огнища в някои домове за грижи. Така че мисля, че за това трябва да се подготвим за сега.

Истината е, че ние сме само в началото на тази пандемия. Докато има хора, които са податливи на заразяване, вирусът ще бъде много щастлив да ги зарази, защото се нуждае от нашите клетки, за да оцелее.

Имаме ли повод за оптимизъм?

Добрата новина е безпрецедентното научно сътрудничество. Трудно е да бъдеш в крак с цялата нова информация и наука, която излиза от нещо, за което пък е трудно да се повярва, че е само на пет месеца.

Понякога си казвам: „О, боже, как мога да бъда в крак с всички публикации?“ Но от друга страна, това е добър проблем, тъй като при миналите епидемии информацията далеч не се споделяше толкова. Също така безпрецедентен е фактът, че индустрията и правителствата инвестират такива огромни средства в разработването на ваксини, терапии и т.н. Така че всичко това помага много.

Ако наистина сме само в началото на пандемията, колко дълго може тя да продължи?

Не си нося кристалната топка за да погледна, но това може да продължи няколко години. Бих казал, че в краткосрочен или средносрочен план ваксината може да доведе до огромна промяна, въпреки че се съмнявам, че ще бъде 100% ефективна ваксина. Дадоха обещания, че може би до октомври ще бъдат на разположение стотици милиони ваксини. За всички практически цели, това ще бъде по-скоро 2021 г. и наистина може до голяма степен да постави епидемията под контрол.

Но ще трябва да продължим да променяме начина, по който общуваме помежду си. Когато погледнете Япония например, там поколения наред хората носят маски за лице, когато дори имат настинка, за да защитят другите. Така че, има нужда от някои доста мащабни промени в поведението ни, в допълнение към разчитането на тази магическа ваксина.

Европейската комисия, събра близо 10 милиарда евро, които ще бъдат разпределени между ваксини, лечение, тестове и укрепване на здравните системи. Според вас какви са приоритетите за харченето на тези пари – и достатъчно ли ще бъдат?

Най-вече трябва да се гарантира, че действително ще бъдат дадени тези пари и, че всички ще имат равен достъп до ваксините и другите ресурси. Най-голямата нужда, в която трябва да се влага сега, е  разработването и производството на ваксини.

Но много важен момент е, че средствата са не само за научноизследователска и развойна дейност, но и за въвеждане на механизми, така че да има достъп до ваксини за онези страни, които или не са производители на ваксини или са бедни страни. Това може и да ви изглеждат много пари като цяло, но няма да са достатъчно.

Защо няма да са?

Безпрецедентното отново е, че говорим за милиарди, а не за милиони по отношение на хората, които трябва да бъдат ваксинирани. Това никога досега не е било изпробвано. Около 4 или 5 милиарда души ще се нуждаят от достъп до тази ваксина. А това означава и милиарди стъклени флакони, за да се постави ваксината. Това са все много важни неща, за които трябва да се внимава.

Компаниите и правителствата трябва да поемат риска и да инвестират в производство на ваксини, без да знаят дали тази ваксина действително ще проработи. Което е огромно предизвикателство, но това е и причината да има такава нужда от публични пари, защото те ще отидат за едно голямо обществено благо.

Тук обаче възниква въпросът за „ваксиналния национализъм“. Той започна със САЩ, които обявиха, че ваксините, произведени в САЩ, ще бъдат само за американците. И ако всяка страна започне да процедира така, по-голямата част от хората по света ще бъдат изключени, защото само много малко страни произвеждат ваксини.

Тогава как да се уверим, че никой няма да бъде изоставен?

Това е голям въпрос и мисля, че в крайна сметка решението му ще бъде политическо. Ето защо подчертавам, че инициативата на Комисията за справедливият достъп трябва да е неразделна част от него. Не става въпрос просто за набиране на пари за разработване на някаква ваксина. Това е набиране на пари за разработване на ваксина, която ще бъде достъпна за всички, които се нуждаят. Разликата между двете е доста голяма.

Миналия месец казахте в интервю, че се учим докато плаваме и че без ваксина нормалният живот няма да се възобнови. Все още ли мислите така?

Сега се появиха и някои нюанси. Вече казвам, че се учим, докато се състезаваме, защото плаването ни е малко бавно. В момента всички се състезават. И все още мисля, че без ваксина ще бъде изключително трудно да се върнем към нормалното общество отпреди пандемията.

Много ще зависи от това дали ваксините ще предпазват от предаване. С други думи, че ако съм ваксиниран, не мога да го получа повече, или както в случай на грип, ваксината е особено полезна за предотвратяване на развитието на тежко заболяване и смъртност. Има много неизвестни. За мен това е приоритет номер едно за науката и за решението, защото ако не намерим ваксина, това означава, че имаме още дълги години да живеем с този вирус.

Има ли претендент за ваксина, от когото сте развълнуван и който може да влезе в употреба?

Не е един, вълнувам се от доста претенденти. Но хубавото в момента е, че има и много различни подходи за направата на ваксина. Когато имате Информационна РНК, тогава имате и повече традиционни подходи. Аз лично съм агностик.

Дори ако една ваксина би могла да попречи на хората да се разболеят, споменахте, че много хора ще имат хронични състояния. Как трябва да се формира отговорът на това в дългосрочен план?

Всички сме заети с острата криза и макар че сега имаме малко време да се подготвим за тези огнища на втората вълна, ние също се нуждаем от дългосрочен поглед. Това е очевидно за икономическото и социалното въздействие. Дори въздействията върху психичното здраве, не само от епидемията, но и от защитните мерки – да бъдете в изолация, децата да не ходят на училище и т.н., което наистина би могло да засили социалните неравенства и несправедливости. Епидемиите често разкриват разломни линии в обществото и задълбочават неравенствата. Това надхвърля биологичните и медицинските аспекти, но именно то е, което трябва да планираме засега.

Източник: horizon-magazine.eu

Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!