Аз съм Величка Мартинова, почти магистър по археология. От Нова Загора съм, а градът е известен в България като „меката на праисторията”.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”.

Кое Ви запали за науката и кога се случи това?

За разлика от повечето студенти, които казват „филмите на Индиана Джоунс”, аз се запалих по археологията, след като посетих един археологически обект, когато бях в 10-ти клас. Имах страхотна преподавателка по история (Додка Маркова), която освен че ни просветляваше в часовете, бе сформирала и исторически кръжок. Веднъж ни заведе на обекта на археолога Веселин Игнатов от Новозагорския музей, който проучваше тракийски гроб с колесница. Имахме възможност да разгледаме всичко отблизо и дори да „пипнем” археологията – позволиха ни да се позабавляваме, докато мажем костите на двата коня със специален консервиращ разтвор. И така започна всичко. Научният ми ръководител (проф. Б. Борисов) обича често да казва, че археологията е като бацил – веднъж хване ли те, няма отърване.

Разбери повече за БГ Наука:

***

С какво заглавие беше последната Ви публикация?

Тя предстои да излезе през май месец, ако не се лъжа, и се казва „За един нов вид рисувана сграфито керамика от територията на днешна Южна България”.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

За мен „наука” е синоним на „бъдеще”. Не го виждам, единствено се надявам, че скоро правителството ще обърне нужното внимание на науката и няма да се налага тя да проси от врата на врата, не за да спонсорира изследванията си, а за да оцелее (като обсерваторията Рожен). Що се отнася до археологията, през последните 10 години може да се каже, че тя е в своеобразен възход и то най-вече заради инфраструктурни проекти като АМ „Тракия”, АМ „Струма”, газопроводи, градска инфраструктура и т. н. И все пак, много еталонни обекти остават извън финансирането на Министерството, а общините като цяло не обичат да отделят пари за проучвания от бюджета си. И тук до голяма степен важи израза „наши и ваши”. От изключително значение за всички клонове на науката е, хората, които са се отдали на изследвания, да получават адекватно заплащане и трудът им да не се принизява до ред „професии”, за които не е необходимо висше образование, камо ли научна степен. Излиза, че в България да чистиш пода на лабораторията е равностойно на самата работа в лабораторията.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука?

Младите хора искат да се занимават с наука, но често само желанието не стига. Те имат нужда от стимул, реална оценка и признание за своята работа. Освен това, с всяка изминала година нивото на студентите пада. Когато аз кандидатствах за специалност археология (преди 7 години), с оценка 5,50 влязох чак на второ класиране. Тази година чух, че са приемали и само с оценка от дипломата – за да пълнят бройки. И това важи не само за археологията, а за много други специалности. Как ще пуснеш някой, изкарал на кандидат-студентския изпит по 2-ка, да учи атомна физика, като този някой след време може да започне работа в някой АЕЦ например. Проблемите са многостранни, и най-големият е, че Министерството плаща на глава на университетите и те имат паричен стимул да си пълнят квотите. В България в повечето университети лесно влизаш и лесно излизаш. Системата е пред тотален крах, но последствията от тази недалновидна политика ще са видими след поне десетина години.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Ами, не знам дали това, което бих им казала, би ги стимулирало. Науката не е за всеки. Ако искаш да се занимаваш с наука, трябва много добре да си го обмислил. Тя не носи парични облаги, нито слава. В науката ти даваш всичко от себе си – време, усилия, нерви, и ако си достатъчно усърден и нещата потръгнат, единственото, което получаваш е лично удовлетворение. Като бях малка, майка ми се шегуваше „Учи, че да не копаеш после на нивата”. А аз в действителност сама избрах да уча, за да копая на „нивата”. Парадокс, има много хора, които и до ден днешен не разбират любовта ми към археологията и удоволствието да работя понякога и по 12-14 часа на открито. Някои ме наричат мазохист, но не е така, аз съм хедонист. Така че, науката не е за всеки – само за просветените.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България спрямо науката?

В България на първо място трябва да се промени отношението към науката. И на обществото като цяло и в частност на правителството. Трябва да има твърда държавна политика за развитие и утвърждаване на науката, защото днес тя оцелява „на мускули”. Много области остават без финансиране, в БАН постоянно се говори за закриване, заплатите са унизителни. Трябва да се разбере, че науката е за хората, и влагайки средства в науката, ние влагаме средства в нашето бъдеще. Учените отново трябва да се превърнат в елита на нацията и да изместят псевдо „благородници” като Бай Ганьо с големия джип от Парламента. За съжаление от времето на Алеко Константинов нещата никак не са се променили, да не кажа, че са по-зле.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа?

Занимавам се активно с археология още от първи курс – веднага тръгнах по разкопки, обходи, малко по-късно и по конференции. Най-хубавото беше, че получавах заплащане за труда си и никога не ми се е налагало да работя нещо друго, за да се издържам. В момента работя почасово като преводач, защото се намирам в преходна фаза – скоро ще защитя магистърска теза и страничните доходи като стипендии вече изчезнаха. Но и тази работа ми доставя удоволствие и в никакъв случай не е досадно задължение. Често ми се случва да превеждам и научни текстове. Каквото и да правиш, трябва да го правиш с любов и да влагаш 100 % от себе си – тогава няма как да не ти се получи.