Направи дарение на училище!

Автор: Венцеслав Вутов

Това са истории за живота и смъртта, за отровата и оцеляването. Те показват как подкрепеното от държавата невежество и бюрократичният апарат на една демократична страна могат безнаказано да реализират необосновани, ненаучни, необмислени и рискови планове, чиито единствен резултат се оказва масовата смърт сред животните и растенията и здравословните проблеми при хората.

Отношението ни към отровите се е променило с времето. В миналото са държали отровите в кутии с нарисуван череп и кръстосани кости под него, като емблема на смърт, а в редките случаи, когато са ги използвали, хората са действали с крайна предпазливост и гледали отровите да бъдат в досег само с определения обект на третиране и нищо друго. Но със създаването на модерните органични инсектициди и при изобилието на излишни самолети след Втората световна война всичко това се забравя. Пестицидите са по-опасни от всякакви предишни отрови, но колкото и да е невероятно те започват да се разпръскват безразборно от самолети и да валят от небето върху всичко живо в САЩ. Не само обектът на пръскането (насекоми или растения), но и всичко живо (като животни и хора), което попада в обсега на химичния отровен прах може да изпита леталното му действие. Пръскат се не само гори, ниви и градини, но и градове. Още в самото начало на това самолетно разпръскване на смъртоносни отрови доста хора са разтревожени, но двете акции на масово пръскане (срещу гъботворката в Североизточните щати и срещу огнената мравка в Южните щати), предприети към края на петдесетте години, допълнително сериозно засилват опасенията за безопасността на подобни начинания. И двете набелязани насекоми не са местни, но обитават САЩ от много години, без това да е налагало дотогава някакви драстични мерки. Въпреки това изведнъж са взети крайни мерки против тях възоснова на философията „целта оправдава средствата“. Философия, която прекалено дълго време е ръководно начало на отделите за борба с вредните насекоми при американското Министерство на земеделието и се превръща в ярко доказателство, че неоправданите средства често не постигат желаната цел. Програмата срещу гъботворката показва какви огромни щети може да се нанесат, когато местната и умерена борба се замени с необмислено пръскане в широк мащаб. Същевременно акцията срещу огнената мравка е отличен пример за операция, основана на крайно преувеличаване на необходимостта от борба, която освен това е водена неумело, без научни знания относно дозирането на отровата и без познания за въздействието и върху други форми на живот. И двете акции не постигат целта си, но за сметка на това създават нови тежки екологични проблеми.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Войната срещу гъботворката 

Гъботворката, която произхожда от Европа, съществува в САЩ от ХІХ век. През 1869г. френският учен Леополд Трувело случайно изпуска няколко от тези пеперуди от лабораторията си в Медфърд, щата Масачузетс, където се опитва да ги кръстоса с копринената пеперуда. Малко по малко гъботворката, която като ларва напада листата на дъба и на някои други дървесни видове за няколко седмици през пролетта, се разпространява във всички Североизточни щати. Забелязвана е понякога и в щата Ню Джърси, където се появява през 1911г. при доставка на дървен материал от Холандия, и в щата Мичигън, където е проникнала неизвестно как. Ураганът, който минава през Ню Инглънд през 1938г., я пренася в Пенсилвания и Ню Йорк, но планинската верига Адирондак служи за преграда и пречи на разпространението и в западна посока, тъй като тамошните гори се състоят от дървесни видове, които не я привличат. Главният фактор за прогресивното и разпространение е вятърът- във форма на гъсеница насекомото е извънредно леко и може да бъде отнесено на значителни височини и на големи разстояния. Друг начин е чрез пренасяне на растения, по които има яйца на гъботворка.

Целта да се ограничи гъботворката в североизточния край на САЩ е постигната по най-разнообразни начини и след почти едновековен престой в страната не се оправдават опасенията, че тя може да нахлуе в големите широколистни гори на Южните Апалачи. От чужбина са внесени и успешно аклиматизирани в Ню Инглънд 13 вида паразитни и хищни насекоми. Самото Министерство на земеделието отдава именно на тези полезни насекоми значително намалелите случаи на стихийно разпространение на гъботворката и на причинените от нея щети. Тази биологична борба, заедно с карантинните мерки и частичното пръскане постига разултати, които американското министерство през 1955г. окачествява като „изключително добро ограничение на разпространението и щетите“. И точно тогава, по неясни причини, се решава да бъде обявена война на гъботворката. Ако се отнасяше просто до корупция, подкрепена с парите на производителите на пестициди, отрицателните последици от подобни акции поне щяха да бъдат очаквани и ограничени, но в случая става дума за комбинация от чиновническо невежество, безхаберие и подкупи, което си е сериозна взривоопасна смес. Само една година след като изразява задоволството си от положението, Отделът за борба с вредителите по растенията към министерството започва изпълнението на програма, която предвижда плътното покриване с инсектициди на няколко милиона акра годишно с цел в края на краищата да „изкорени“ гъботворката. „Изкореняване“ означава цялостно и окончателно унищожаване на даден вид, където и да се среща. Понеже първите няколко последователни акции нямат желания ефект (провалят се), министерството се вижда принудено да говори за второ и трето „изкореняване“ в едни и същи райони, започвайки тотална химична война срещу гъботворката в огромен мащаб. През 1956г. в щатите Пенсилвания, Ню Джърси, Мичигън и Ню Йорк са напръскани почти 4 милиона декара, като хората от тези райони отправят множество оплаквания за нанесени щети. Щатски и федерални чиновници от селскостопанските ведомства отхвърлят по типичния за тях начин оплакванията на отделните лица като маловажни. Може би по тяхната логика, ако все още няма умрели хора, значи всичко е наред. Да, ама не! Когато пръскането на огромни площи започва да става постоянна практика, защитниците на природата са обхванати от оправдана тревога. Опозицията нараства допълнително, когато се оповестява, че през 1957г. ще бъдат напръскани още 12 000 000 декара. Областта на Лонг Айлънд, която влиза в програмата за пръскане против гъботворката през 1957г. включва многолюдни градове и предградия, част от крайбрежието и граничещите с него солени блата. Окръгът Насау в Лонг Айлънд е най-гъсто населеният в щата Ню Йорк по това време, като изключим град Ню Йорк. Най-абсурдният аргумент, с който властите се опитват да оправдаят предприетата кампания е, че съществува „опасност гъботворката да нахлуе в град Ню Йорк“. Без майтап! И какво ще прави там- ще ходи на фитнес или може би на театър? Гъботворката е горско насекомо, а не обитател на големи градове. Също така не живее в ливади, ниви, градини или блата. Въпреки това през 1957г. наетите от Федералното министерство на земеделието и Министерството на земеделието в щата Ню Йорк самолети съвсем безгрижно изсипват предписаното (незнайно от кого) количество пестициди върху зеленчукови градини и кравеферми, рибарници и солени блата. Напръскват малките градини от един декар в предградията, изсипват инсектициди върху деца, които си играят по дворовете, и върху хора на път за работа или чакащи на жп гари. В Сетокет един здрав кон умира 10 часа след като пие вода, напръскана от самолетите. Цветята и храстите са съсипани, птици, риби, раци и полезни насекоми са избити. Учудващо е, че замърсяването на млякото и на селскостопанските продукти по време на пръскането срещу гъботворката се оказва голяма изненада за обществото, докато всъщност трябва да е напълно очаквано. Това показва колко добре си е свършила работата по прикриване на съществена информация предварителната държавна пропаганда. А може дори да не се е налагало да прикриват нищо, поради собственото си невежество. Американските държавници не са известни като любители на часовете по биология в училище. Показателно за авторитарното управление на цялата акция е това, което става с голямата млечна ферма на семейство Уолър в северния край на щата Ню Йорк. Госпожа Уолър изрично моли Министерството на земеделието да не пръска над нейния имот, защото при пръскането на дърветата от самолети е невъзможно да се избегнат пасищата. Тя предлага да направят внимателна проверка и ако има гъботворки по дърветата, тя ще ги унищожи с ръчно пръскане. След като я уверяват, че въобще няма да се пръскат ферми, на два пъти пряко напръскват имота и. (Очеваден пример за реалните права на американските граждани по това време в някои щати- първо държавната администрация най-нагло ги лъже, считайки че може да си прави каквото си иска без да се съобразява с никого, а след това усилено ги трови. Чудничко!) Освен това, когато изсипват химикали върху близките гори, върху ливадите на фермата попадат още пестициди, донесени от вятъра. Проби от млякото на кравите от фермата на Уолър, взети 48 часа по-късно, съдържат 14 мг/кг ДДТ. Тревата на пасището, където пасат животните, разбира се, също е замърсена. Макар Окръжният здравен отдел да е известен за химическите добавки, не са дадени никакви нареждания да не се продава това мляко. Такива случаи съвсем не са рядкост и показват липса на защита на консуматора. Въпреки че Службата за контрол на храните и лекарствата не разрешава никакви пестициди в млякото, тези разпоредби не се контролират както трябва и важат само когато се отнасят за храни, които преминават от един щат в друг. Това е интересна логика: Можеш да тровиш близките си съседи, но хората от съседните щати трябва да бъдат защитени.

Собствениците на зеленчукови градини също са засегнати. Някои листни зеленчуци са толкова обгорени и покрити с петна, че стават негодни за пазара. По други култури има големи остатъчни количества пестициди. Следователно производителите трябва или да понесат големи загуби, или да продават стока, която реално е отровна. Ограничен брой земеделци се обръщат към съда и получават обезщетение, но колкото повече се разширява пръскането от въздуха, толкова повече расте и броят на делата в съдилищата. Между тях има и искове, предявени от пчелари в няколко области на щата Ню Йорк. Един пчелар, който дотогава сляпо вярва във всички мероприятия на Федералното министерство на земеделието, след пръскането през 1957г. загубва 800 пчелни семейства. Щетите са толкова големи, че той и 14 други пчелари осъждат щата да им плати четвърт милион долара.

В акциите за премахване на гъботворката има още безотговорни прояви, които са престъпен бонус. Тъй като на самолетите за пръскане плащат не на хектар, а на галон, пилотите не правят усилия да пръскат по-умерено (очевидно не са им дадени и конкретни количества, които да не превишават) и много имоти вместо веднъж са поръсвани многократно. Щеше да е хубаво, ако пилотите бяха преминали един кратък опреснителен курс по химия, за да са наясно, че изсипват отрови и не могат да си позволят свободата да пръскат като с дезодорант наляво и надясно (всъщност и дезодорантите се оказаха вредни, що се отнася до фреоните в тях, които по-късно бяха забранени).

След катастрофалното пръскане през 1957г. цялата програма внезапно и рязко е съкратена с неясни обяснения за необходимостта „да се направи оценка“ на извършената работа и да се изпитат други инсектициди. От 14 милиона декара през 1957г. пръсканите площи спадат през 1958г. на 2 милиона декара и на около 400 000 декара през 1959, 1960 и 1961г. Тази кампания струва много на Министерството не само в пари, но и в загуба на доверие от страна на обществото. Акцията, започната с намерението да се унищожи гъботворката веднъж завинаги, в действителност не постига нищо. Освен че много живот е погубен, включително враговете на гъботворката, което помага на насекомото отново да се появи в Лонг Айлънд, но в още по-огромен размер.

Най-лошото в случая е, че никой не си прави необходимите изводи от целия провал. И историята се повтаря. И донася още повече смърт и разруха.

Поражението на САЩ във войната срещу огнената мравка

След провала с гъботворката специалистите по борба с вредителите в Министерството на земеделието на САЩ временно забравят за това насекомо, защото насочват всичките си усилия към мащабна акция за изтребване на огнената мравка в Южните щати.

Огнената мравка, наречена така поради парливата болка, която причинява нейното ухапване,  е пренесена в САЩ от Южна Америка най-вероятно чрез пристанището Мобиле в Алабама, където е открита наскоро след Първата световна война. Оттам тя плъзва из предградията и нашествието продължава. През следващите 40 години тя прониква в почти всички Южни щати, но хората не и обръщат особено внимание. Тя представлява неудобство главно с това, че строи 30-40см високи мравуняци, които пречат на селскостопанските машини. Само два щата я поставят сред двадесетте най-важни насекоми вредители, и то към края на списъка. Нито властите, нито фермерите проявяват интерес към нея и никой не смята, че тя застрашава културите или добитъка. С обогатяването на синтетичните инсектициди обаче, внезапно настъпва промяна в отношенията на властите към огнената мравка. През 1957г. Федералното министерство на земеделието започва една от най-забележителните в историята си пропагандни кампании. Огнената мравка изведнъж става прицел на цял порой от правителствени съобщения, филми и вдъхновени от министерството репортажи, чрез които се внушава, че тази мравка нанася големи щети на селското стопанство в Южните щати и убива птици, добитък и хора. Разгласява се, че ще започне огромна акция, в която федералното правителство в сътрудничество със засегнатите щати ще напръска около 80 000 000 декара в девет Южни щата.

Тази пропагандна кампания е като опитно поле за всички последващи в други области, а методите и техниките за манипулация на общественото мнение (дезинформация, откровени лъжи и пълно пренебрегване и прикриване на информацията от научните изследвания по въпроса) могат да се наблюдават почти непроменени в други бъдещи акции в сферата на политиката и здравеопазването. Никоя пестицидна програма дотогава не е така безрезервно порицавана, и то с пълно основание, от почти всички граждани, освен от производителите на пестициди, които печелят страхотни пари от нея. Това е изключителен пример на зле замислен, лошо изпълнен и абсолютно вреден опит за масова борба срещу насекоми. Опит, който струва ужасно скъпо не само в пари, но и в унищожение на животни, и в загуба на доверие към Министерството на земеделието, затова е непонятно как след провала му продължават да се отпускат средства за него. И досега не е ясно кой и защо решава да поведе война точно срещу огнената мравка. Не е известно да са проведени някакви разследвания. Смисъл може да се види само ако мравката е избрана напълно случайно, а основните мотиви са били алчност и пари (тоест самото насекомо е без значение- важни са пръскането и продажбите на пестициди). Но мисля, че е наистина важно да знаем истинските причини за цялата глупост, за да не позволим да се повтори на друго място, в още по-трагични размери.

Планът за разпръскване на отрови над огромни площи първоначално печели подкрепата на Конгреса чрез доводи, които впоследствие се оказват

лъжи (невежеството не може да бъде оправдание за предоставяне на невярна информация). Огнената мравка е представена като сериозна заплаха за земеделието в Южните щати с това, че уж поразява посевите и нанася вреди на дивата фауна, като напада пиленцата на гнездещите по земята птици. (Много интересно как така се интересуват от пиленцата само като оправдание за стартиране на плановете си, но впоследствие са готови да отровят всички птици, за да довършат започнатото. На мен не ми е ясно как точно се помага на пиленцата, като се избиват всички птици и животните, с които те се хранят.) Твърди се също, че ухапването на тези мравки представлява сериозна опасност за здравето на човека. Но това изобщо не е вярно. Известно е, че ухапването на огнената мравка е болезнено и е добре човек да се пази също така, както и от оси и пчели. У някои хора понякога реакцията е много силна (особено ако е съпроводена с алергична реакция), но в медицината до 60-те години на ХХ век е отбелязан само един непотвърден смъртен случай, който се отдава на отровата на огнената мравка, макар че причината за смъртта не е установена с положителност. За сравнение само през 1959г. американските статистики отбелязват 33 смъртни случая от ужилване от пчели и оси. Мравуняците по тревни площи и игрища вероятно създават условия, при които деца могат да бъдат ухапани, но това не е сериозна причина да се заливат милиони декари с отрови. Такива мравуняци лесно се премахват като се напръскат ръчно.

Доколко са основателни останалите твърдения обаче? Изявленията, направени от служители на Министерството на земеделието, които искат да им се отпуснат кредити, не съвпадат с данните в основни публикации на същото министерство. В бюлетина, издаден от това учреждение през 1957г. и озаглавен „Препоръки за инсектициди в борбата срещу насекоми, които нападат култури и добитък“, дори не се споменава за огнената мравка, което е невероятен пропуск, ако министерството наистина вярва в собствената си пропаганда. Освен това Енциклопедическият годишник на министерството за 1952г., посветен на насекоми, включва само един кратък пасаж върху огнената мравка, макар че цялата книга съдържа общо половин милион думи.

Недокументираното (и необосновано) твърдение на министерството, че огнената мравка уврежда посеви и напада добитък, е опровергано от старателното изследване на Селскостопанската опитна станция в щата Алабама, която е най-добре запозната с това насекомо. Според учените в Алабама „случаите на щети, нанесени на растения, са въобще редки“. Доктор Ф. Арант, ентомолог при Алабамския политехнически институт и председател на Американското ентомологично дружество, през 1961г. заявява, че през последните 5 години неговият отдел „не е получил нито едно съобщение за щети, нанесени на растения от мравките; няма констатации и за увреден добитък“. Учените, които действително са наблюдавали мравките и в полето, и в лабораторията, казват, че огнените мравки се хранят предимно с най-различни други насекоми, много от които се смятат за вредни. Забелязано е, че огнените мравки унищожават ларвите на мексиканския хоботник по памука. Дори изграждането на мравуняци се приема за полезно, тъй като проветрява и оцежда почвата. Изследванията в Алабама са потвърдени от проучвания в Щатския университет в Мисисипи и правят много по-силно впечатление от измислената от Министерството на земеделието информация.

В кампанията срещу огнената мравка се използват два относително нови инсектицида, за които никой не знае какво въздействие ще имат върху диви птици, риби и бозайници, ако се приложат в големи количества и в широк мащаб. Известно е обаче, че и двете отрови са неколкократно по-силни от ДДТ. Затова повечето федерални и щатски служби за защита на природата, много еколози и дори някои ентомолози протестират енергично и искат да се отложи кампанията, поне докато се направят някои изследвания, за да се установи действието на хептахлора и диелдрина върху диви и селскостопански животни и да се определи минималното количество, което би било достатъчно за унищожаването на мравките. Протестите са 

пренебрегнати и акцията е започната през 1958г. За учените става ясно, че всякаква изследователска работа ще бъде по-скоро аутопсия. Още след първоначалното пръскане започват да се трупат трагични заключения, направени в резултат на изследванията на биолози на щатските и федералните служби за защита на дивите животни, както и на проучванията в много университети. Те показват загуби, които в някои от пръсканите области стигат до пълно унищожение на дивите животни. Избити са също така селскостопански птици и животни, кучета и котки. Министерството на земеделието отхвърля всички доказателства (което почва да се превръща в практика), определяйки ги като преувеличени, неверни и несвързани с акцията срещу мравките. Тогава, да не би това да е най-голямата случайност съществувала някога? След пръскането с пестициди, на местата където е пръскано животните започват масово да измират. Не е нужно да си голям детектив, за да видиш връзката. Освен това фактите продължават да се трупат. По-долу са изброени някои от тях:

– В Хардинския окръг (щата Тексас) например почти напълно изчезват опосумите, броненосците и често срещаните там миещи мечки.

– При химичния анализ на тъканите на мъртви птици, намерени в пръскани райони, се открива, че те са абсорбирали или погълнали отровите, използвани против огнените мравки.

– На пръскана през 1959г. територия в Алабама половината птици са убити. При видовете птици, които живеят на земята или в ниската растителност смъртността е 100 %. Дори една година след пръскането продължават да умират много пойни птици и обширни местности, където обикновено има много гнезда остават тихи и празни.

– В Тексас са намерени мъртви в гнездата си много косове, врабчета и полски чучулиги, а много други гнезда са изоставени​.

– Горските бекаси, които само зимуват в Луизиана, но мътят на север, също са засегнати от пестицидите, които поемат с храната си, състояща се от отровени земни червеи. Последиците от поглъщането на несмъртоносни дози химикали се проявяват в рязкото намаляване на броя на младите птици спрямо броя на възрастните.

– Пъдпъдъците, които гнездят и търсят храна на земята, са почти изтребени в пръсканите области. В район от 144 декара биолози от Алабамската кооперативна група за изследване на дивеча намират само мъртви пъдпъдъци две седмици след пръскането. Всички проби пратени за анализ показват, че птиците съдържат инсектициди в количества, достатъчни, за да причинят смъртта им. Резултатите от Алабама се повтарят в Тексас, където един район от 1000 хектара загубва всичките си пъдпъдъци. Наред с тях са засегнати и 90% от пойните птици.

– Пръскането с инсектициди сериозно намалява броя на дивите пуйки. През лятото след пръскането в Уилкокския окръг (щата Алабама) са намирани само яйца с още неизлюпени пуйчета. Възрастните птици ги нямало.

– Единственият вид, който оцелява в по-голям брой екземпляри, е домашното врабче- има доказателства, че то притежава относителен имунитет. Това не означава, че врабчета не умират, а че при тях има доста оцелели.

– Домашните животни последват съдбата на дивите си събратя. Доктор Кларънс Котъм, биолог и специалист по диви животни, посещава някои от фермерите, чиито земи са пръскани. Повечето от тях му съобщават за големи загуби на животни. Умират крави и малки телета, а от малкия брой новоизлюпени пилета и пуйчета почти всички загиват. Девет месеца след пръскането малките прасета се раждат мъртви или умират скоро след раждането.

– В период от две седмици до няколко месеца след пръскането с отровата говеда, кози, коне, кокошки и други птици, както и диви животни започват да страдат от някаква болест на нервната система, която често води до смърт. Болестта засяга само животни, които са били в досег със замърсени с пестициди храна или вода. Това заболяване се среща само в райони, пръскани срещу огнената мравка.

– Ветеринарният лекар доктор Отис Пойтевинт описва случай с двумесечно теле, подложено на подробни лабораторни изследвания. В тлъстините му са открити 79 мг/кг хептахлор, а от пръскането са минали вече 5 месеца. Пита се: Направо от тревата ли получава отровата телето, още преди раждането или косвено чрез майчиното мляко? Ако отровата идва чрез млякото, защо не са взети никакви мерки да се защитят децата, които пият мляко от местните млекарници?

Последното съобщение на доктор Пойнтевинт засяга важния проблем за заразяването на млякото. Какво става с дойните животни, които пасат по пръсканите пасища? Остатъчните количества от отрова по тревата неизбежно попадат в млякото. Това пряко преминаване е доказано експериментално през 1955г., достатъчно дълго време преди да започне кампанията за унищожаването на огнената мравка. И какво се предприема по въпроса? Министерството на земеделието съветва фермерите да не пускат млечни крави в пръскани пасища от 30 до 90 дни. Като се има предвид малките размери на много от фермите и огромният мащаб на кампанията, при която голяма част от химикалите се разпръскват с помощта на самолети, тези препоръки са изпълними само ако кравите се научат да ядат въздух или нищо. А и предписаният карантинен срок не е достатъчно дълъг за такива трайни съединения (по-скоро е произволно избран). Службата за контрол на храни и лекарства се противопоставя на наличността и на най-малките количества пестициди в млякото, но няма достатъчни правомощия да се намеси. Контролът на млякото е предоставен на самите щатски власти, а санитарните инспектори в Алабама, Луизиана и Тексас през 1959г. не правят никакви анализи и изобщо не става известно дали в млякото има инсектициди или не.

Реално държавата не изследва сериозно последствията от пръскането с химикали, нито ограничава щетите нанесени на дивата природа и фермерите. Дори почва да действа още по-нагло. Като опит да успокои растящото недоволство от войната срещу огнената мравка през 1959г. Министерството на земеделието предлага безплатно химикали на онези земевладелци от Тексас, които се съгласят да подпишат документ, освобождаващ федералните, щатските и местните власти от отговорност за щети. (Какво сладко предложение: Аз ще ти помогна да съсипеш всичко, а след това се оправяй сам! Държавата не иска да отговаря за отровеното мляко, умиращите животни и унищожените растения затова подарява бъдещите щети на хората, които предварително е излъгала, заедно с химикалите необходими за това.) През същата година щатът Алабама, разгневен и разтревожен от претърпените загуби, отказва да предвиди в бюджета си средства за продължаване на химическата авантюра. Един висш щатски чиновник характеризира тази програма като „необмислена, набързо решена, лошо планирана – крещящ пример за пренебрегване компетентността на други обществени и държавни учреждения“. Междувременно против това мероприятие се обявяват все по-голям брой фермери в щата Луизиана, тъй като става ясно, че използването на химикали срещу огнената мравка причинява рязко увеличение на насекомите, които нападат захарната тръстика. При това тази програма явно не постига нищо. През пролетта на 1962г. директорът на Отдела за ентомологични изследвания на Земеделската опитна станция при Луизианския щатски университет се изразява кратко и ясно по този въпрос:

„Програмата за „изкореняване“ на внесената огнена мравка, програма, ръководена от щатски и федерални учреждения, претърпя пълен провал. Сега в Луизиана има повече земи, нападнати от насекоми, отколкото преди да започне акцията.“

Властите във Флорида също съобщават, че „сега във Флорида има повече огнени мравки, отколкото когато се предприе тази кампания“, и заявяват, че се отказват от всякакви програми за „изкореняване“ в широк мащаб, като смятат да прилагат методите на пряка борба с мравуняците. А резултатни и евтини методи за такава борба са известни от дълго време. Много лесно е да се премахнат мравуняците като се пръска всеки един от тях отделно. Този начин струва 25 цента на декар. Където има много мравуняци и може да се употребят машини, първо се изравнява земята, а след това препаратът се пръска направо на мравуняка. Борбата срещу огнената мравка с този метод е успешна в 90-95% от случаите и струва около 6 цента на декар. Програмата на Министерството на земеделието за борба с огнената мравка, от друга страна, струва около 90 цента на декар- най-скъпата, най-вредната и най-малко ефикасната акция от този вид.

Освен всичко друго, Министерството на земеделието се залавя да прилага програмата си без дори да направи някакви усилия да потърси научно установените данни за химикала, който ще използва. Или ако е намерена подобна информация, то изобщо не е обърнато внимание на изводите. Също така не са направени предварителни изследвания, за да се установи минималната доза от химикала, с която може да се постигне желаната цел. След като три години се пръска с големи дози, внезапно количеството е намалено от 220 на 125 грама на декар през 1959г., а по-късно на 55 грама на декар, приложени на два пъти по 27 грама с интервал от три до шест месеца между двете пръскания. Един чиновник от министерството обяснява, че „практиката е показала, че по-малката доза е по-резултатна“. Колко навременно откритие! Ако тези сведения са били получени преди започването на програмата, е можело да се избегнат извънредно големите загуби (тоест щетите е можело да бъдат по-малки) и да се спестят много пари на данъкоплатците.

Накрая ще завършим с няколко въпроса, които е трябвало да получат отговор от Министерството на земеделието на САЩ, но така и никога не са зададени вкупом. Те едва ли ще получат отговор, но понякога и липсата на отговор е достатъчна, ако знаеш какво да питаш! Ето ги и тях:

– Защо и кой избира за враг огнената мравка?

– Защо огнената мравка се определя като най-големия вредител в селското стопанство, след като това не е вярно? Защо се премълчават ползите от нея за земеделието?

– Защо се използват фалшиви филми и репортажи, за да се внуши че мравките нанасят големи щети на селското стопанство и убиват птици, добитък и хора?

– Защо се почва война срещу тези насекоми точно тогава, когато са вече ограничени и няма никаква опасност от тях?

– Защо предварително не е изследвано въздействието на инсектицидите върху другите форми на живот освен върху атакуваното насекомо?

– Защо никой не е предвидил, че използваните срещу огнените мравки инсектициди ще доведат до рязко нарастване броя на много по-вредни за селското стопанство насекоми?

Защо след като вече има налични методи и техники за борба с тези насекоми, които са достатъчно ефективни и евтини, се рискува с по-скъпи и много по-опасни начини?

– Защо в кампанията срещу огнената мравка се използват нови инсектициди, за които никой не знае какво въздействие ще имат върху фауната, ако се приложат в големи количества и в широк мащаб?

– Защо предварително не е установено минималното количество,  необходимо за унищожаване на насекомите? Защо никой не е разбрал, че всъщност по-малката доза е по-ефективна?

– Защо пилотите на самолетите, от които се хвърлят инсектицидите, не са получили указания за нужното количество и съответните ограничения? Защо никой не ги контролира в какъв размер и по колко пъти пръскат, след като им се плаща на галон и те имат финансов интерес да изхвърлят повече отрови?

– Защо след като се знае колко лесно може да се зарази млякото с пестициди, не са затегнати мерките за контрол на качеството, най-малкото да се предпазят децата? Защо дори не се проверява млякото в пръсканите райони?

– Защо Министерството на земеделието отхвърля с лека ръка всички доказателства и показва нулев интерес към смъртта на хиляди животни от стотици видове?

– Защо държавата не изследва сериозно последствията от пръскането с химикали, нито ограничава щетите нанесени на дивата природа и фермерите?

– Защо след като изкуствено е създала нови екологични проблеми, държавата решава да се освободи от отговорност за сметка на всички потърпевши, като едновременно с това задълбочава ситуацията с предоставяне на безплатни химикали?

– Защо вместо постигната цел резултатът е екологични проблеми?

– Защо след акцията по „изкореняване“ на насекомите всъщност техният брой се увеличава? Защо насекомите побеждават във войната срещу тях?

– Защо престъпните акции на Министерството на земеделието на САЩ бяха удобно забравени и ненаказани?

Ако не си задаваме тези въпроси, ще повтаряме същите грешки отново и отново. Защото, когато държавни служители и чиновници решат, че са по-силни и по-умни от природата, която лесно могат да превърнат в ресурс или инструмент, нещата обикновено излизат от контрол и завършват зле. Тъй като живите системи са взаимозависими, много трябва да внимаваме с глупавите идеи, подкрепени с лъжи, за да не получим точно това, от което се опитваме да се отървем!

Оптимистичната нотка е, че това, което едни хора са започнали, други могат да спрат. Най-голяма вреда нанасят тези, които нищо не правят и се смятат за неутрални. В някои битки неутралитет не може да съществува. Не и когато се отнася до живата природа или цялата планета!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!