Екип астрономи с помощта на телескопът ‚Хъбъл‘, открили звездна система, която може да е оставила „звезда-зомби“ след  необичайно слаба свръхнова.
Свръхновата обикновено унищожава експлодиралото бяло джудже или умираща звезда. В този случай, учените вярват, че слабата свръхнова може да е оставила непокътната част от звездата джудже—наричат това явление „звезда зомби.
Докато изучавали снимките направени от Хъбъл години преди експлозията, астрономите идентифицирали синьо тяло даващо енергия на бялото джудже, процес който запалва ядрената реакция и освобождава слаба свръхнова. Този тип взрив тип lax е по-слаб от по-яркият му братовчед тип la. Астрономите са идентифицирали повече от 30 от тези мини-свръхнови които могат да са оставили оцеляло бяло джудже след себе си.
“Астрономите търсят от десетилетия звездни системи които създават свръхнови от типа la,“ казва ученият Сараб Джа от университета Рутгер в Пискатауей, Ню  Джърси.“ Типът експлозии la са важни понеже се използват за да се измерва огромните космически разстояния и разширяването на вселената. Приликите между тип lax и тип la  ни карат да разберем кои са предшествениците на lax защото никой тип la предшественик не е напълно разбран и идентифициран. Това откритие ни показва начина по който бялото джудже бива накарано да избухне.“
Резултатите постигнати от екипа се публикувани в журнала Nature на 7ми август т.г.
Слабата свръхнова назована SN 2012Z, се намира в галактиката NGC 1309, която е на 110 милиона светлинни години от Земята. Открита е през 2012 година от обсерваторията Лик. Телескопът на Хъбъл също е наблюдавал NGC 1309 няколко години преди избухването на свръхновата, което позволява на учените да сравнят снимки от преди и от сега.
Къртис МакКъли, студент в Рутгер и водач на екипа, забелязал в снимките от преди експлозията странен обект близо до мястото на свръхновата.
“Бях много изненадан да видя нещо в района на суперновата. Очаквахме системата родоначалник да бъде прекалено смътна за да се види, както и в предишни търсения на родоначалници на типове la свръхнови. Вълнуващо е, когато природата ни изненадва,“ казва МакКъли.
След като изучава цветовете на тялото и го сравнява с компютърни симулации на възможни прародители на lax системи, екипът заключил, че виждат светлината на звезда, която е изгубила водородната си обвивка и е разкрила хелиевото си ядро.
Екипът планира да използва Хъбъл отново през 2015 за да наблюдава за да наблюдава района, така дава време на светлината от свръхновата да стане достатъчно мъждива за да се открият възможни звезди зомбита и хелиеви спътници, които да потвърдят хипотезата.
“През 2009 само започвахме да разбираме този клас супернови, предугадихме, че са създадени от бели джуджета и хелиеви звездни бинарни системи,“ казва Райън Фоули, от университета на Илинойс в Урбана-Шампаня, той помага да се идентифицират свръхновите lax като нов клас. „Все още има малко съмнение в изследването, но като цяло то валидира нашите доводи.“
Едно от възможните обяснения за необичайната природа на SN 2012Z  е клатушкането и промяната в размера на звездите. По-масивната звезда еволюирала по-бързо и изхвърлила водородът си и хелия в по-малката. Бързо развиващата се звезда станала бяло джудже. По-малката звезда е нараствала и погълнала бялото джудже. Външните слоеве на тази смесена звезда били изхвърлени, оставяйки зад себе си бялото джудже и хелийното ядро на звездата спътник. Бялото джудже отклонявало материя от звездата спътник докато не станало твърде нестабилно и експлодирало като мини-свръхнова, оставяйки звезда-зомби.
Астрономите вече са намерили последствията от друга свръхнова тип lax. Снимки взети с Хъбъл през януари 2013 представят свръхнова намираща се на 69 милиона години в галактиката UGC 12682, 4 години след снимките е експлодирала. Снимките показват обект в района на суперновата, който може да е звезда зомби или спътник. Откритията ще бъдат публикувани в журнала по Астрофизика.
“SN 2012Z е една от най-мощните свръхнови от типа lax  и СН 208ха е една от най-слабите от вида си, показвайки, че свръхновите от типа lax могат да са различни и разнообразни по големина и сила,“ казва Фоули, водещ автор на изследването върху SN208ha. „И може би разнообразието е свързано с това как всяка от тях избухва. Понеже свръхновите не унищожават бялото джудже напълно, предполагаме, че някои от тези експлозии изхвърлят малко, а други много.
Астрономите се надяват находките им да ускорят развитието на симулациите на експлозии на бели джуджета и да дадат по-пълно разбиране за връзката между типа lax и нормалния тип la свръхнови.

Източник: http://www.nasa.gov/

От брой 70 на сп. „Българска Наука“