Направи дарение на училище!

На пленарното заседание на 18.05. Народното събрание прие годишните отчети за дейността на Българската академия на науките за 2015 г. и 2016 г. Председателят на Комисията по образованието и науката Милена Дамянова представи доклад от заседанието на парламентарната комисия и обобщи направените становища относно годишните отчети на БАН.

По време на дебатите народните представители се обединиха около становището, че БАН е безспорен научен, експертен и духовен център, който поддържа високо ниво на научните си изследвания.

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски представи пред депутатите дейността на Академията през изминалите две години. В изложението си той припомни, че Българската академия на науките е водещият научен център на България, в който се провеждат фундаментални и приложни научни изследвания, с огромен изследователски и научен потенциал, подпомагащи развитието на нашето общество като конкурентно и иновативно. „БАН е и място, в което се създават ново поколение материали и технологии, където се съхранява родовата памет, изучават се родната история, бит, език и култура“, подчерта акад. Ревалски.

В изложението си пред народните представители председателят на БАН акцентира върху публикационната активност на учените от Академията. „В периода 2010-2015 г. на БАН се пада основната част на българска научна продукция в реферирани чуждестранни списания, което показва, че  изследванията в БАН получават международно признание и са видими извън рамките на страната“, уточни акад. Ревалски. Публикационната активност на учените от БАН през 2016 г. се задържа висока, като делът на излезлите от печат през годината публикации с импакт фактор е нараснал в сравнение с 2015 г.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Председателят на БАН представи успешното международно сътрудничество между български и чуждестранни учени. „Академията е изключително добре интегрирана в европейското и световното научно пространство и е търсен партньор за участие в международни проекти. Доказателство за значимостта на нашите научни разработки е включването на проект на БАН в класация с 25 най-успешни проекта, финансирани по Седма рамкова програма на ЕС“, обяви председателят на БАН.

Като основен проблем пред Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски определи ниският процент млади учени в системата на БАН. По думите му,  като цяло учените в България устойчиво намаляват и е достигнат критичен минимум. Като начална стъпка за преодоляване на този проблем акад. Ревалски посочи стартиралата през 2016 г. „Програма за подпомагане на млади учени в БАН“, финансирана от Министерството на образованието и науката. Той припомни и успешната работа на отделни институти на БАН с талантливи ученици и посочи, че това сътрудничество между Българската академия на науките, учители и ученици ще се разраства в рамките на Ученическия институт към БАН.

През 2016 г. БАН е договорила над 3 милиона евро за 15 нови проекта по Рамковата програма на ЕС „Хоризонт 2020“, съобщи акад. Юлиан Ревалски, но уточни, че проектното финансиране трябва да има допълваща, а не заместваща роля на институционалната форма на финансиране.

Изключително голяма е ролята на БАН и като експертен център, съобщи акад. Ревалски. Той допълни, че през 2016 г. са дадени над 9 300 експертни мнения, поискани от различни министерства и ведомства

По време на дебатите в парламента Снежана Дукова каза, че приносът на академията е ярък и в определени научни направления професионално висок, но в последните години няма ясен анализ на структурните промени в сферата на изоставащите научни звена.

Проф. Анелия Клисарова заяви, че в бюджета на БАН за 2018 г. трябва да се осигурят повече средства за хуманитарните науки. „БАН е прозорецът към европейската и световната наука“, каза проф. Клисарова и допълни, че Академията има основна роля за запазване на националната ни идентичност.

Народният представител Ерол Мехмед отправи критики и конструктивни забележки към дейността на БАН.

Проф. Станислав Станилов обяви, че Българската академия на науките е реформирана според европейските изисквания и припомни, че след международния одит беше извършена тежка структурна реформа в БАН. „Учените в БАН работят почти без помощен персонал и сами извършват своите научни изследвания“, каза проф. Станилов. По думите му Академията работи в „режим на прегряване“ и дава максимално възможното като резултат.

Колегата му Стоян Мирчев каза от парламентарната трибуна, че въпреки липсата на достатъчно финансиране, Българската академия на науките е съпоставима с останалите научни институции в световен мащаб.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!