Направи дарение на училище!

Много сме писали за различни проблеми, свързани с науката в България и както всички знаят парите никога не са достатъчни. За съжаление в България учените наистина взимат страшно ниски заплати. За да не е само изказване, ще говоря в цифри. Един докторант, който работи 3 години по своята докторска дисертация взима държавна стипендия от 450 лв. на месец, като в повечето случаи не може да работи нищо друго, защото трябва да се отдаде както да своите научни изследвания, така и на самото писане. Т.е. той трябва да се оправя с тези 450 лв.

След като завърши и има късмета да го вземат вече като доктор в някоя научна институция (например БАН) там той започва на минималната работна заплата, т.е. 420 лв. (379 лв. за 2016 г.)

Понякога трябват повече от 5 години, за да се качи на следващото стъпало в научната йерархия, където вече може да взима между 500 и 600 лв.

Най-големият проблем на хората, които се занимават с наука в България е, че нямат публичност и никой не се “занимава” с тях, освен ако няма скандал. И друг път съм писал за това, че медиите не ги интересува какво става в научните среди. Говоря за частта с науката като такава.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Трябва няколко неща много драстично да се променят.

• Публичност на дадени личности (учени)

Около 10 години съществува конкурсът, организиран от Британски съвет – FameLab, който цели точно това. Идеята на конкурса е за 3 минути да успееш да разкажеш на достъпен и разбираем език за конкретен научен проблем. Само теми, свързани с природни науки се допускат. Вече има много хора, които минават през FameLab и Фестивала на науката, но това не е достатъчно. Те остават пак затворени в своите си среди.

Трябва да има конкретни специалисти, които да бъдат лице на своята науката и институция, за да може лесно да се обърнат журналисти към тях, а не да виждаме все едни и същи лица по телевизията, които в повечето случаи не са добре запознати с проблема, който коментират.

• Повече статии, свързани с научната работа на институциите

В БАН и някои университети ежедневно се случват интересни събития, свързани с някой научен проект или експеримент. Те остават неразказани и недостъпни за всички нас, които имаме интерес към темата.

Това, което трябва да се направи, е да се пише за тези неща, да се правят видео репортажи и снимки, които да се пускат в медиите и социалните мрежи.

Това ще промени изцяло представата за наука в България. Ще помогне за осъзнаването на важността ѝ за държавата и бъдещето на поколенията, защото без наука няма образование (индустрия, специалисти, икономика…), без образование няма бъдеще.

• Всеки проект, който България спечели или участва да бъде обявен сред всички медии.

В момента знам за няколко проекта, които са на световно ниво и български специалисти работят и създават НАУКА, която има глобален ефект – тук в България. Но статии, материали, снимки и видео материали – няма. А трябва!

• Колкото е важно да се публикува в научни списания, толкова е важно да се пише и за научно-популярни.

Това е най-трудното нещо за повечето учени, според мен. Трудно се разбира важността на публикациите в научно-популярни списания.

Едното има една цел, а другото има друга цел. Представете си, че пускате научна статия в списание с импакт фактор 20 (това е много). Там е ясно, че ще бъде високо оценено от всички специалисти в света по конкретната тема. Но ще бъде достъпна само за тези, които работят в тази област на науката. Колкото и да е важен проблемът или да е значимо решението, то няма да стигне до хората, които не работят по него.

Затова е важно да се публикува и в публичното пространство. Много учени на запад имат свои блогове или рубрики във вестници, списания и сайтове, където правят точно това – осведомяват обществото на разбираем език за най-новите открития и експерименти.

Всички знаем защо са важни усилията за опазване на природата и планетата Земя, но много хора смятат, че големите суми, заделени за фундаментална наука, не са необходими. Повечето най-високи технологични уреди и джаджи, които ползваме, съществуват благодарение именно на фундаменталните финансирания. Всичко, свързано с космоса ще има ефект след години, но точно това ни е дало Google Maps, 4G технологиите, всички смарт телефони и още много други неща, които използваме всеки ден без да подозираме как ги има и от къде са дошли.

За да се осъзнаят всички тези разходи и да се уважават хората, които ежедневно променят живота ни, трябва да се говори за наука навсякъде и по всяко време.

В България се работи за решаване на различни медицински проблеми. Разполагаме с уред, свързан с ин витро технология, която би променил цялата индустрия – само трябва финансиране и още научна работа, за да влезе в експлоатация. Работи се по наш ускорител на частици, който ще се произвежда изотопи за диагностициране и лечение на онкологични заболявания, каквито в момента в България се правят в ограничено количество и се внасят предимно от Унгария и Австрия.

Дали ако обществото знае повече, не би имало обществен натиск да се намерят по-бързо пари и средства тези неща да заработят колкото се може по-бързо?

Драги учени, колкото по-прозрачни и комуникативни сте, толкова по-лесно ще намирате решение на проблемите с парите. Не подценявайте всички нас, ние имаме голяма власт, стига да знаем какво може да се постигне с вашите умения и знания.

Публикувайте повече за вашата работа!

Разберете тук как може да публикувате в списание “Българска наука”

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!