Мускули – устройство, видове и основни физиологични функции

 

Активната част на  опорно-двигателната система е изградена от мускулите, които заемат около 40-50%  от масата на тялото. Те са прикрепени към костите и могат да се съкращават, при  което се осъществява движението на тялото или на част от него. В човешкия  организъм те са над 500. Мускулите са изградени от тяло и сухожилия. Тялото на  един мускул е изградено от дълги напречнонабраздесни многоядрени мускулни  клетки, които са подредени в снопчета и са обградени от съединителна тъкан.  Снопчетата изграждат мускулното тяло, което е също обвито от съединителна  тъкан.
Отделните  мускули, както и групи от тях са обградени от плътни съединителнотъканни  обвивки, които се наричат фасции.
В  мускулите навлизат множество кръвоносни съдове и нерви, които изпращат  информация до всяка тяхна клетка. Сухожилията са изградени от плътно подредени  колагенови връзки. Те са много здрави и не се разтягат. Сухожилията на  мускулите са обвити със специални обвивки. В някои случаи при претоварване на  отделни мускули се получава възпаление на сухожилните обвивки (тендовагинит).
Едно  от сухожилията се прикрепва към т.нар. начална точка на една кост. Другото  сухожилие се прикрепва към съседната или по-отдалечена кост през точката на залавяне.  Прикрепването на мускула за тези две места е необходимо, за да се извърши  съответното движение.
В  сухожилията на някои мускули има малки сезаловидни кости, които представляват  кости, намиращи се в тъканта на сухожилието. Те подпомагат тяхното движение.  Най-голямата сезаловидна кост е колянното капаче.
Мускулите имат различна  форма.

http://image.nauka.bg/bio/med/muskul/muscle279.gif
Според  начина на подреждане влакната могат да бъдат вретеновидни, плоски, триъгълни,  четириъгълни, перести, пръстеновидни. Според броя на началните си глави се  разделят на двуглави, триглави и четириглави, напр. Някои от подезичните  мускули.

 


В  редки случаи могат да бъдат изградени от две коремчета, които са свързани с  междинното сухожилие.
Действието  на мускулите върху костите се осъществява на принципа на лостовете.
В  случаите, когато два или повече мускула извършват еднакво действие (сгъване,  разгъване, привеждане, отвеждане, завъртане), те се наричат синергисти.  Когато мускули извършват противоположно действие – например едните сгъват, а  другите разгъват, се наричат антагонисти.
В  зависимост от своето разположение в тялото те се разделят на мускули на  главата, на шията, на гръдния кош, на корема, на гърба и на крайниците.
Мускулите  на главата са две групи: мимически и дъвкателни. Характерно за  мимическите е, че единият им край се залавя за кост, а другият – за кожата.По  този начин при своето съкращение те притеглят кожата и така променят израза на  лицето (мимиката): изразяват радост, смях, печал, строгост. Мимическите мускули  са предимно около очите, носа и устата. Дъвкателните мускули са четири чифта.  При тяхното действие се отваря и затваря устата, като се стрива храна между  зъбните редици. Както мимическите, така и дъвкателните мускули взимат участие в  осъществяването на говора.
Мускулите  на шията са няколко групи. С тяхна помощ се извършва движението на шията и  главата.
Мускулите  на туловището се разделят на мускули на гърба (гръбни), на гръдния кош (гръдни)  и на коремната стена (коремни).
Гръбните  от своя страна се делят на повърхностни и дълбоки. Повърхностните  са трапецовидният мускул, широкият гръбен мускул и други по-малки мускули.
Дълбоките  мускули се намират под повърхността и се разполагат от двете страни на гръбначния  стълб. Чрез тяхното действие туловището се наклонява назад, напред и встрани и  се завърта. Освен това служат и за поддържане на изправеното положение на  тялото.
Гръдните  мускули се делят на мускули, които принадлежат към горния крайник и на  собствени мускули на гръдната стена.
Големият  гръден мускул се намира повърхностно отпред в горната част на гръдния кош. Той  взема участие в движенията на горния крайник. Към собствените мускули на  гръдната принадлежат вътрешните и външните междуребрени мускули, които участват  извършването на дихателните движения. Диафрагмата е широк плосък мускул, който  разделя гръдната и коремната кухина. Тя има няколко естествени отвора, през  които преминават нерви. Тя заема участие и в дихателните движения.
Мускулите  на коремната стена са широки и плоски. Те се простират между гръдния кош и  тазовите кости. По този начин ограждат коремната кухина.
Със  съкращението си спомагат за дихателните движения, а също така допринасят за  поддържането на положението на коремните органи. Това им действие се нарича  коремна преса. С тяхна помощ се изпразват пикочният мехур, правото черво и  матката по време на раждане.
Мускулите  на горния крайник се разделят на мускули на раменния пояс, на мишницата, на  предмишницата и на ръката.
От  тези на раменния пояс най-голям е делтовидният мускул, който участва активни в  дриженията на раменната става и дава форма на рамото. По предната повърхност на  мишницата се разполага двуглавият мишничен мускул. Първият сгъва в лакътната  става, а вторият – разгъва. В предмишницата има множество мускули, разделени в  три групи. Те участват в движенията на предмишницата и ръката, включително и на  пръстите. Мускулите на ръката осъществяват сложните движения на пръстите.
Мускулите  на долния крайник са значително по-масивни от тези на горния крайник. Те се разделят  на мускули около тазибедрената става, на бедрото, на подбедрицата и на  ходилото.
Големият  седалищен мускул бързо разгъва бедрото в тазобедрената става и спомага за  изправения стоеж на човека. В предната част на бедрото се намира четириглавият  бедрен мускул, който разгъва подбедрицата в колянната става. Мускулите, които  са  по вътрешната повърхност на бедрото,  го придвижват към другия крайник. Повърхностно, отзад на подбедрицата се намира  триглавия мускул, който с дългото и здраво ахилесово сухожилие се залавя за  петата. Ахилесовото сухожилие е най-голямото в човешкия организъм. Триглавият  мускул е основен мускул при ходене, бягане и скачане. Мускулите на ходилото  участват в движението на пръстите.
Под  действието на мускулите, които са активната част на опорно-двигателната  система, се осъществява движението на тялото и на неговите части. За да се  осъществява движението или да се изразят чувства посредством мимиката и  жестовете, е необходимо мускулите да се съкращават. Това съкращение при  скелетните мускули се извършва под волев контрол. Те никога не се отпускат  напълно – дори и да няма движение, са слабо съкратени. Това състояние се нарича  мускулен тонус. Така мускулите винаги са готови да извършат бързо съкращение.  При него те отделят топлина, с което вземат участие в регулирането на телесната  температура.
Основните  физиологични свойства на мускулите (на мускулните клетки) са възбудимост,  проводимост и съкратимост. Свойството на мускула да преминава от покой във  възбудено състояние се нароча възбудимост. Възбуждането на мускулните влакна в  нормални условия се причинява от импулси от нервното влакно към влакно с  мускулната клетка, се нарича невромускулен синапс. На края на нервното  влакно се отделя вещество посредник (медиатор), което достига до мускулната  клетка и я възбужда.
От  синапса възбуждането се разпространява по цялата мускулна клетка и тя се  съкращава.
Проводимостта  е свойството да провеждат възбуждането по клетъчната мембрана. Това явление е  присъщо за нервните влакна и мускулните клетки и се нарича „всичко или нищо”.
Главно  свойство на мускулните клетки е тяхната съкратимост, в резултат на получените  импулси от нервните влакна те се съкращават. Това свойство позволява мускулът  да променя своята дължина.
Съкращението  на всяка клетка на скелетните мускули се дължи на наличието в не я на специални  съкратителни нишки (актин и миозин), които се приплъзват една спрямо друга. За  извършването на този процес е мускулът е пасивен процес. Неговото осъществяване  се дължи на еластичността на мускула като цяло и не се изисква енергия.


РЕКЛАМА:

***

http://image.nauka.bg/bio/med/muskul/Skeletal_muscle.jpg
Според  това дали при съкращение се променя дължината на мускула има два вида мускулни  съкращения. Мускулното напрежение е по-голямо от мускулния товар. Работата на  мускула бива динамична и статична. При динамичната работа се придвижват отделни  части на тялото (ходене, тичане), а при статичната тялото запазва определено  положение.  При изотоничното съкращение  мускулът повдига товар, който и той променя своята дължина. Изотоничното  съкращение на мускула се осъществява, когато товарът е много тежък и мускулът не  може да го повдигне. В такъв случай в резултат на съкращението се променя  неговата дължина. При спорната тренировка за увеличаване на мускулната сила се  използват и двата вида мускулно съкращение.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: