(Claviceps purpurea)

Ако минавате край ръжени посеви непосредствено преди жътва, огледайте внимателно узрелите вече класове. По някои от тях сигурно ще откриете странни на вид образувания, които се подават като малки тъмни рогчета между плевите. Разгледате ли ги отблизо, ще видите, че те са дълги около един-два сантиметра, възчервено-виолетови на цвят и твърди на пипане телца, които сякаш са посипани отгоре с белезникав прах.

Тези телца са образувани от моравото рогче – гъба, която живее като паразит по ръжта. От тяхната форма и цвят идва и името на гъбата. Самите телца не са обаче „цялата“ гъба, а само един от нейните „образи“, едно от състоянията, през които преминава жизненият й цикъл, известно като склероциев стадий. В това състояние тя презимува. Самите телца се наричат склероции, а народът им казва рогалки.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Напролет, но едва след изкласяването на ръжта, попадналите в почвата и презимували в нея склероции покълват. От всеки склероций израстват от 5 до 30 кълна – строми. В тях рязко се разграничават месесто пурпурно краче и месеста пурпурно-виолетова или червеникавокафява главичка с диаметър около 2 мм. В периферните части на главичките се оформят плодните тела на моравото рогче. В тях се образуват многобройни бухалковидни торбички (те се наричат асци – в единствено число аскус), а във всяка торбичка — по 8 спори, които са подобни на иглички и се наричат аскоспори.

Когато ръжта започне да цъфти, асците „изстрелват“ през отвора на плодните тела аскоспорите, които, носени от вятъра, попадат върху близалцата на цветовете. Там те покълнват и развиват къси хифи, които проникват в завърза на ръжта, убиват го и се разрастват в мицел. Той образува силно нагънато гъбчесто тяло (известно под името сфацелий), което веднага започва да произвежда нов тип спори – конидиоспори, във вместилища конидии.

Едновременно с образуването на конидиите се отделят капчици сладникава течност, наречена „медна роса“. Тя привлича насекоми, които разнасят плуващите в нея конидии по още незаразените ръжени класове.

Когато ръжта прецъфти и в незаразените цветове започнат да се наливат зърната, на мястото на загиналите завръзи в заразените растения постепенно се оформят склероциите на моравото рогче.

Моравото рогче напада не само ръжта. Негови жертви стават повече от 170 вида други житни растения – културни и диви.

Жертви на моравото рогче, особено в миналото, често ставали и хората. Когато се хранели с хляб, приготвен от ръжено брашно със склероции на паразитната гъба, те страдали от виене на свят, нервно разстройство, гърчове по цялото тяло, нарушаване на кръвообращението. Това болестно състояние е известно под името ерготизъм. Установено е, че се причинява от отровните вещества, натрупани в склероциите (от същото заболяване страдат и животните). Оказало се обаче, че в моравото рогче има и вещества, които притежават чудодейна целебна сила. Съвременната фармацевтична промишленост произвежда от склероциите на моравото рогче многобройни лечебни препарати, които се използват с успех при лечението на различни нервно-психични болести и като кръвоспиращи средства в акушеро-гинекологичната практика.