Монтажът и монтажистът като средства за работа на режисьора и режисурата

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

ЯНИ БОЯДЖИ, магистър по филмова и телевизионна режисура, доцент в университет Еуропа Прима Македония; докторант в ЮЗУ „Неофит Рилски”, България

 

Ключови думи: Филм, Кино, Монтаж, Режисьор, Продуцент, Конфликт, Изкуство, Индустрия


РЕКЛАМА:

***

 

В продукцията – заснемане на филма в студио или на снимачна площадка, е невъзможно да се направи нещо без присъствието на режисьора. На този етап единствено той е човекът, който има властта да каже „акция“ и „стоп“. Режисьорът е този, който превръща своето образование, придобити житейски знания, умения и квалификация в много художествени и технически сфери и особено собствените си човешки и духовни състояния в конкретно съдържание, което присъства във всеки кадър и във всяка част от филма чрез разказ, характери, визия и обща атмосфера, запазени като консервирано време във форма игрален филм. Тук завършва една много важна част, която по същество може да бъде допълнена, коригирана, подобрена и дори променена не само в сюжета си, но в определени случаи и в първоначално дадения концептуален контекст чрез прилагане на творчески повествователни, структурни и технологични решения в последната фаза на филмово производство – монтаж на филма.
„Критикуват ме, че правя филми само за собствено удоволствие. Това е основателна критика, защото е вярна. Това е единственият начин, по който мога да работя. Ако правите филми, за да угодите на всички, значи не го правите за никого. — Мисля, че преди всичко трябва да удовлетвориш себе си.” (Федерико Фелини, стр. 94/95 1997)

Това е обичайно мислене и начин на работа на много режисьори, с утвърден статут на признати автори, филмови артисти. И всички те имат право да участват в процеса на монтаж или самите те да са монтажисти на своите филми. Но това е най-големият страх на продуцентите, тоест студията, които финансират производството на филми. Опитните продуценти и режисьори знаят, че ако няма себелюбие, егоизъм, нужда от себеизразяване, няма да има порив, глад за работа, без които не се създава изкуство, а обикновено производство на продукт. Въпреки че филмът е продукт за пазара, той все пак основно се продава за да задоволи емоционалните нужди на зрителя – потребител, чрез личния дух, който режисьорът и неговите сътрудници пренасят в този продукт.

Как да овладеем този първичен артистичен порив на режисьора, който като артист винаги, ама винаги ще се стреми да бъде различен от другите?

Студията и разпространителите търсят едни и същи или приблизително едни и същи филми, които са предназначени за конкретни целеви групи с определено образование, интелигентност, емоционална структура и накрая с определен вкус и в много случаи със строго повърхностна потребност от изкуство, което задоволява ниско ниво на човешки страсти. Може и да не мислим по начина на Федерико Фелини, но остава фактът, че крайната цел на Холивуд и филмовата индустрия е да угоди на всички. Това е крайната цел на всеки инвеститор: да угоди на всеки един човек, навсякъде, по всяко време, на всички континенти, за всички раси, религии, нации и групи, на богатите, на средно богатите, на средно бедните и на бедните. Това е логиката на бизнеса, наречен филм.
„Изглежда, че има широко разпространено схващане сред хората, които управляват студиото, че ако един филм не обещава да бъде хит (но е най-добре, ако може да стане тотален хит), тогава е по-добре изобщо да не започвате да снимате.  И това е опасността. Тя не идва от хората, които правят филмите – от продуцентите, режисьорите или авторите – а от тези, които контролират парите. Казват, че искат да си върнат парите десетократно. Казват: Нямам желание да гледам филм за личния ти живот, за баба ти и дядо ти, за това какво е било да израснеш в американско училище, което означава мастурбация за първи път на 13 годишна възраст или нещо подобно, разбираш ли ме? Искам филм, който всички ще харесат! С други думи: Холивуд иска да получи идеалния филм – в който има по нещо за всеки. И това, разбира се, не е възможно.” (Вим Вендерс, Стивън Спилберг, стр. 78 2003)

Поради тези причини бизнесмените, продуцентите създават система за индустриално производство, чрез която ще контролират обема, степента, нивото, присъствието, грубо казано, процента на изкуството в бъдещия филм, което ще определи точните „потребности от изкуство“ на повечето хора на планетата консуматори на филма.
„Стивън Спилбърг е щастлив човек, защото толкова много хора по света харесват това, което той прави. Той е успешен, честен е. Актьорът трябва да реши да прави това, което иска, със собствен стил, без компромиси. Тези, които искат да угодят само на някого, не могат да бъдат наречени артисти.” (Федерико Фелини, стр. 95 1997)

В Америка и по-късно в Европа и останалата част от света създадена е матрицата според която са написани сценариите.  След това се създава система за техния подбор, процес на разработка чрез отделни фази на финансиране и контрол върху процеса с участието на огромен брой специалисти, експерти, скрипт доктори и други технически лица, които извършват конкретни и категорични действия, които ограничават режисьора и неговата работа в повествователните рамки, представени от сценария, в които той трябва да се движи като автор и артист. Изследването се делегира от продуценти и ръководители на звена, които извършват не само бюджетен, но и организационен и изпълнителен контрол на целия снимачен процес на снимачната площадка или в студиото. И накрая, ако по някаква причина продуцентите са недоволни от продукта, като последен инструмент за контрол на оформянето и приспособяването на произведението към нуждите на пазара в неговия окончателен вид, те използват филмовия монтаж.

Монтажът като изкуство на създаване или изкуство на подреждане.

Монтажът има дълга история на развитие. През последните две десетилетия, с дигиталните технологии, възможностите за монтаж, буквално нямат граници и са в почти ежедневен процес на развитие и усъвършенстване. Преди 20 години монтажът беше аналогов, механичен, а самият процес изискваше освен творчески и технически познания за управление на монтажната машина, която като технология беше скъпа, обемиста и почти несъществуваща извън филмовите студия. Днес монтирането на филм е достъпно за всички. Днес всеки може да монтира филм, защото за да монтирате филм, всичко което трябва да направите, е да имате персонален компютър и един от стотиците софтуери, който може да бъде закупен за няколко стотин долара.

 

Цялата статия, както и много подобни, можете да прочетете в новия Брой 151 на списание Българска Наука.

Подаряваме ти първите 55 стр. от брой 151 тук>>