Автор: Йоанна Колесниченко

Млад учен с много постижения! Идеален пример за хора, които се колебаят дали да учат наука и се питат дали е загуба на време! Преподавател по „Биология на развитието“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ към Биологическия факултет от цели 18 години – едни от най-интересните години от живота му с надежда най-любопитните моменти да предстоят. 

Д-р Петър Ефтимов завършва ветеринарна медицина, практикува като специалист по спешна медицина в една от най-реномираните клиники в България, записва специалност Молекулярна биология и защитава докторантура, печели конкурси, преподава в Биологическия факултет към СУ и учи магистратура по Астрономия и популяризация на науката. Видимо толкова разпръснати и различни интереси, а всъщност имат толкова общо помежду си! 

Първата публикация на младия доктор е свързана с работата му като ветеринарен лекар. Заглавието, което е избрал е по-скоро информативно, отколкото завладяващо: „Контрол на болката при спешни и критични пациенти“. Публикацията все още може да се намери онлайн, но протоколите вече не са толкова актуални.

Всяка оценка на работата на екипа е субективна: за младия учен е от голямо значение да успеят в начинанието си, а именно да направят астробиологията достъпна за студентите в България – това ще е една чудесна първа стъпка!

За щастие има млади хора, които искат да се занимават с наука. Младият доктор споделя: „Ще се радвам да успеем да им предложим това, от което имат най-силна нужда: условия да работят и да развиват научното си любопитство.“

Младият учен винаги се е интересувал от астрономия и от детска възраст са му интересни природните науки и се е надявал да успее на ги съвмести по някакъв начин. При въпросът какво е общото между биологията и астрономията, той обяснява така:

„Когато човек започне пътя си в желание да помогне на животно или човек, първият въпрос, който си задава е : Как? Как да помогна? Как да спася пациента? – и всичко друго остава на заден план. Това е една задача в която човек започва да се фокусира и започва да си задава въпроса : Защо? Защо се случва? Защо на мен терапията ми влияе различно от на другите?“ и от там вече се включва молекулярната биология.

Земята вече ни е малка и търсим отговори извън нея! До преди 10 години сме изследвали нашата Слънчева система, но сега вече са намерени над 4000 екзопланети – планети, намиращи се около звезда, различна от нашата. Тук вече влиза астробиологията, която е общата точка между молекулярната биология и астрономията. Младият учен споделя, че астробиологията търси отговор на поне два големи въпроса: как е възникнал живота и какви възможни типове живот може да има. И двете теми са фундаментални и са повече от достатъчни за работа в рамките на няколко живота!

„Големият ми стремеж е да достигна до разбиране какво точно е живота, защото в момента няма точно определение за понятието „живот“ и ние не знаем дали има други форми на живот извън Земята, а и нашата Слънчева система.“ 

Едно от най-големите предизвикателства е мащабът на Вселената и ограничената ни способност да наблюдаваме дори и обектите в рамките на нашата Слънчева система. Друг проблем е дефиницията за живот, която в момента се базира само на познанията ни за нашата планета.

Цялата статия, както и много други, прочетете в новия Брой 173 на сп. Българска Наука

Направи дарение на училище!