Експерти по здравословното хранене заключават, че всичко, от което се нуждаем, обикновено се съдържа в една рутинна диета. Представители на индустриите, подкрепени от една изключителна история, твърдят, че храната не съдържа достатъчно и имаме нужда от добавки. За щастие, много удивителни изследвания вече са разрешили този спор.

На 10-ти октомври 2011 учени от университета в Минесота откриват, че жени, които взимат мултивитамини като хранителни добавки, умират по-бързо от тези, които не приемат такива добавки. Два дни по-късно, изследователи от Клийвланд Клиник откриват, че мъже, които приемат витамин Е, са в повишен риск от рак на простатата. „Тежка седмица е за витамините” – казва Кари Ган от ЕйБиСи Нюз.

Тези открития не са нови. Седем предишни изследвания вече са показали, че приемът на витамини увеличава риска от рак и сърдечни заболявания и съкращава живота. Въпреки това, през 2012 година повече от половината американци приемат някакъв вид хранителни добавки. Това, което малко хора осъзнават, обаче, е, че началото на манията по витамините може да се проследи до един човек. Човек, който е толкова невероятно прав, че получава две Нобелови награди и също толкова невероятно объркан, че е смятан за най-големият шарлатанин в света.

През 1931 година, Лайнъс Полинг публикува доклад на тема „Природата на химичната връзка” в Журнала на американското химично общество (Journal of the American Chemical Society). Преди публикуването му, химиците знаят за съществуването на два вида химична връзка – йонна, при която един атом отдава електрон на друг атом; и ковалентна, при която атомите споделят общи електронни двойки. Според Полинг, връзките всъщност не са така прости – споделянето на електрони в действителност е някъде по средата между йонна и ковалентна връзка. Идеята е новаторска и обвързва квантовата физика и химията. Концепцията е толкова революционна, че когато редакторът на журнала получава ръкописа, не успява да намери достатъчно квалифициран човек да го прегледа. Когато Алберт Айнщайн бил попитан какво мисли за работата на Полинг, той свил рамене и казал: „Това е твърде сложно за мен”.

За този доклад Полинг получава наградата Лангмюр за най-отличителен млад химик в Съединените американски щати, става най-младият човек избран в Националната академия на науките (National Academy of Sciences), става професор в Калифорнийския технологичен институт (Caltech) и печели Нобелова награда по химия. Тогава той е на 30 години.

През 1949, Полинг публикува доклад в Science, наименуван „Сърповидно-клетъчната анемия като молекулярно заболяване.” По това време учените са наясно, че хемоглобинът (протеинът в кръвта, който пренася кислород) кристализира във вените на хората със сърповидно-клетъчна анемия, причинявайки болки в ставите, тромби (съсиреци в кръвоносната система), и смърт. Но не знаят причината за това. Полинг е първият човек, който доказва, че сърповидният хемоглобин има различен електронен заряд – признак, който драстично променя реакцията на хемоглобина към кислорода. Тези открития дават началото на молекулярната биология.

През 1951 Полинг публикува доклада „Структурата на протеините” в Бюлетина на Националната академия на науките (Prоceedings of the National Academy of Sciences). Учените знаят, че протеините са формирани от серия аминокиселини. Според Полинг, обаче, протеините имат и второстепенна структура, определена според нагъванията на протеините. Той нарича една от структурите алфа-спирала – по-късно тя е използвана от Джеймс Уотсън и Франсис Крик за да обяснят структурата на ДНК…

Превод: Боряна Ильова

Източник: www.theatlantic.com

Прочетете целия материал безплатно в новия брой на сп. Българска Наука тук:

https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka90/138

Изтеглете безплатно целия брой от тук: 

http://image.nauka.bg/magazine/bg-science90.pdf

Направи дарение на училище!