Направи дарение на училище!

В речните системи на тропическите райони на Южна Америка живеят десетки видове сладководни скатове. Тези местни риби са еволюирали от техни древни морски предци, но как точно са попаднали във вътрешността досега не беше съвсем ясно. Днес картината започва вече да се изяснява и изглежда, че те са мигрирали от Карибско море, достигайки дълбоко във вътрешността на континента преди милиони години.

Централна и Южна Америка са дом на около 20% от всички видове риби по света, казва Жоао Педро Фонтенел от университета в Торонто, Канада. Заинтригувани от това биоразнообразие, Фонтенел и колегите му разгледаха еволюционната история на речните скатове, които се срещат само в Южна Америка. Те са общо 38 вида, повечето с петна или мраморни шарки и имат размери от 25 сантиметра до повече от метър. Те са единствения съвременен жив клон на акули или скатове, живеещи в прясна вода.

Изследователите са анализирали ДНК от 350 отделни скатове от 35 различни вида. Сравнявайки генетичните им различия, те разбраха как скатовете са се разделили на много видове с течение на времето, давайки представа къде и кога за първи път са напуснали морето.
Фонтенел и неговият екип изчисляват, че речните скатове се разделят с техните океански роднини преди около 26 милиона години, между олигоценската и миоценската епоха, в горния басейн на Амазонка.
„Нивото на морето тогава е било по-високо от днешното и Андите не са били толкова високи, така че западната част на Амазония тогава е била по-низинна, което е позволило на морето да навлезе в континента.“ обяснява Фонтенел.

В Южна Америка има 38 вида речни скатове. Изображение: monsterfishkeepers.com

Изкопаеми и химически доказателства в скалите предполагат, че северозападният ъгъл на Южна Америка е бил доминиран от необятно, блатисто море в продължение на милиони години, известно като влажните зони Пебас. Комбинацията от прясна и солена вода в това блатисто море вероятно е варирала като количества между отделните места, допуска Фонтенел, добавяйки, че тези сложни солени градиенти може да са позволили на скатовете, попаднали там от морето, постепенно да се адаптират към прясната вода.
Изследователите се питат дали скатовете са имали достъп до реките през океана в едно по-неблагоприятно състояние, но такова заблатяване се е случвало многократно в продължение на десетки милиони години в различни океански басейни, така че не е ясно коя точно итерация на това вътрешно море бележи дебюта на сладководните скатове. Новото изследване помага да се потвърди произходът на скатовете в Пебас и да се определи времето когато това се е случило (Journal of Biogeography, doi.org/f4b8).

Разбери повече за БГ Наука:

***

„Това е нещо като нареждане на пъзел“, казва Фонтенел. „Получаваме улики за тези организми от геологията и компютърните симулации, и с всичко това заедно, ние се опитваме да разкажем историята им.“
Андреа Томас от университета Дел Росарио в Богота (Колумбия) казва, че е изненадана от това колко добре генетичните данни се привеждат в съответствие с промените в ландшафта в басейна на Амазонка.
„Южна Америка е толкова разнообразен континент по отношение на биологичното разнообразие и геоложките процеси, че подобни изследвания са от голямо значение, за да се разбере как фауната реагира по подобен или различен начин на големи геоложки събития.“

Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!