Метод за облекчаване на симптомите на язвен колит

Credit: retna karunia, flickr (CC BY-SA 2.0)
Credit: retna karunia, flickr (CC BY-SA 2.0)

Според проучване на австралийски учени, така наречените фекални транспланти помагат за облекчаване на тежките симптоми и предлагат метод за лечение на пациенти с тежък язвен колит.

Учените твърдят, че откритието им може да насърчи използването на подобни транспланти в по-голям мащаб. Прехвърлянето на фекална маса от здрави донори в тези пациенти изменя състава на чревната им микрофлора, отстранявайки една от причините за язвения колит, според експертите.

„Не сме напълно изненадани от това, което установихме, тъй като по-малки изследвания и непубликувани данни показват, че периодичното транспалнтиране на фекална микрофлора може да бъде ефективен начин за лечение на язвен колит” – казва авторът на проучването доктор Sudarshan Paramsothy, гастроентеролог от Университета на Нов Южен Уелс. „Това проучване показва, че [фекалният трансплант] е много обещаващ терапевтичен вариант за пациентите с язвен колит.”

Приблизително 700 000 американци страдат от язвен колит – хронично заболяване, за което се смята, че се причинява от аномален отговор на имунната система, според Crohn’s and Colitis Foundation of America. Състоянието води до възпаление на лигавицата на дебелото черво, по която се образуват малки отворени язви.

В момента, фекалните транспланти – за които експертите признават, че вървят ръка за ръка с фактора „гадост” – са стандартно лечение само за вирулентните стомашно-чревни инфекции, причинени от Clostridium difficile. Тези инфекции могат да бъдат животозастрашаващи.


РЕКЛАМА:

***

Екипът на Paramsothy анализирал 81 пациента, страдащи от заболяването, които били неподатливи на стандартните лечения, като прием на стероиди или противовъзпалителни лекарства.

Участниците били случайно разпределени в две групи, като 41 от тях неколкократно получавали фекални транспланти в продължение на осем седмици, а останалите получавали плацебо.

Фекалната маса, използвана за трансплантацията, била получена от поне трима донори за всеки пациент, за да се минимизира вероятността чревните бактерии на един-единствен донор да замъглят резултатите.

Пробите били хомогенизирани и филтрирани, след това замразени с цел съхранение, преди да бъдат въведени в течно състояние в ректума, казва Paramsothy. Били необходими множество проби, за да осигурят 40 вливания, необходими за всеки пациент, получаващ фекални транспланти.

Фекални транспланти. Credit: Cjc 2nd (CC BY-SA 3.0)
Фекални транспланти. Credit: Cjc 2nd (CC BY-SA 3.0)

„Съществува риск от пренасяне на инфекция винаги, когато се използва биологичен продукт” – казва той – „но той може да бъде понижен чрез внимателен преглед на клиничната история на дарителя и чрез изследване на пробата и кръвта му за познати патогени.”

След осем седмици, 27% от пациентите, които получили трансплантите, постигнали първоначалната цел, която била те да нямат повече симптоми на язвен колит, а лекарите да установят чрез едноскопско изследване, че лигавицата на червото е заздравяла или значително се е подобрило състоянието ѝ. Само 3 от 40 (или 8%) от плацебо групата постигнали тази цел.

Когато учените преброили само тези пациенти, които съобщили, че нямат симптоми, без да преглеждат дебелото им черво, те установили, че 44% от пациентите, които получили трансплантите, са постигнали това, в сравнение с 20% от плацебо групата.

„Бях изключително впечатлен… и смятам, че трябва да обърнем внимание на това изследване” – казва доктор R. Balfour Sartor, директор на Broad Research Medical Program за Crohn’s and Colitis Foundation of America. „Съществува факторът „гадост” при тези фекални транспланти, въпреки че напоследък са много модерни. Лекарите, пациентите и държавните агенции трябва да бъдат убедени, че те са безопасни и ефективни, а това проучване вероятно е най-добрият пример, който може да се даде за язвения колит.”

Но все пак са необходими още проучвания, за да определим дългосрочните ефекти от лечение на пациентите с язвен колит, твърдят Paramsothy и Sartor.

„Това, което не е демонстрирано тук е колко време тези пациенти остават в ремисия, след като приключат осемте седмици терапия” – казва Sartor. „Един от недостатъците на настоящото проучване е, че не знаем какво се е случило след като терапията е приключила.”


Европейска нощ на учените 2022 г.: