1821 г.
Богатите креоли в съюз с духовенството, изплашени от победата на либералната революция в Испания, провъзгласяват отделянето на Мексико от Испания.

1822—1823 г.
За император е издигнат креола ген. Итурбиде, който преди това сътрудничил с испанците. Наскоро обаче народът сваля императора и страната е обявена за република. При опит да си върне властта Итурбиде е екзекутиран от републиканците.

1824 г.
Конгресът провъзгласява страната за република и приема демократична конституция (4. X. 1824 г,), подобна на северноамериканската. Мексико става федерална република. Конгресът избира за първи президент ген. Виктория Гуадалупа.

1824—1855 г.
Период на анархия; водят се борби между аристократи и демократи; заговори и бунтове. Установена е военна диктатура. Война със САЩ.

1833—1855 г.
Клерикално-феодално управление; президент е Антонио Лопес де Санта Ана (в 1853 г. за четвърти път), който е свален от демократите и либералната буржоазия (1855 г.).

1836 г.
Американските заселници в провинция Тексас прокламират откъсване на Тексас от Мексико.

1845 г.
САЩ присъединяват Тексас към своята територия.

1846—1848 г.
Война със САЩ. Поражение на мексиканските войски. Въз основа на мирния договор около половината от мексиканската територия северно от р. Рио Гранде е присъединена към САЩ (Тексас, Ню Мексико, Калифорния).

1853 г.
Южната част на Аризона е продадена на САЩ.

1855 г.
Президент е либерала Алварес. Министърът Бенито Хуарес (също либерал) премахва привилегиите на католическото духовенство, ограничава влиянието на армията върху управлениетв на държавата. Това довежда до организиран заговор от консервативно-клерикалните среди, които свалят президента.

1856 — 1858 г.
Президент е ген. Комонфорт (либерал). Той използва много по-умерени методи за управление в сравнение със своя предшественик Алварес.

1857 г.
Приета е нова конституция. Ликвидирано е робството; въведено е общо избирателно право; свобода на словото и събранията.

1858 г.
Отделянне на църквата от държавата, национализация на огромни църковни имения. Установена е религиозна търпимост, влизат в сила граждански бракове.

1858—1861 г.
Кръвопролитна гражданска война между либерали и клерикали. Победа на президента Бенито Хуарес.

1861 г.
Отново за президент е избран Б. Хуарее. Държавата е в тежко финансово положение. Преустановено е за 2 години изплащането на задграничните дългове — това предизвиква съвместната интервенция на Англия, Франция и Испания.

1861 г. — ХИ
Под командването на Хуан Примо испанците, поддържани откъм морето от английски и френски кораби, завземат пристанищния гр. Веракрус.

1862 г. — 19. 11
В Соледад е сключен договор. Призната е независимостта на Мексиканската република. Някои спорни въпроси останали да се решават на конгреса в Оризаба, но по вина на Наполеон III той е провален.

1862 — 1867 г.
Война с Франция. Опитите на Наполеон III да създаде в Мексико латинска империя като противотежест на САЩ надминават целите на експедицията (възвръщане на владенията). Испания и Англия изтеглят войските си от Мексико. Френските войски превземат Мексико сити (1863 г. — VI). Установена е конституционна монархия, а императорската корона е предоставена на австрийския ерцхерцог Максимилиан Хабсбургски (браг на австрийския император Франц-Йосиф). Той пристига в Мексико (12. VI. 1864 г.), където получава подкрепа от клерикалното малцинство и френските войски. С помощта на народните маси и републиканците Бенито Хуарес започва партизанска борба.

1866—1867 г.
Правителството на САЩ, опирайки се на доктрината Монро от 1823 г. („Америка за американците“, разбирай: „Америка за северноамериканците“) принуждава с дипломатически натиск Наполеон III да изтегли войските си от Мексико (1867 г.).

1867 г.
Републикански отряди завземат крепостта Куеретаро, където се укрива император Максимилиан. Той е заловен и разстрелян. Възстановен е републиканският строй; върната е конституцията от 1857 г. Президент е Бенито Хуарес (избран отново през 1871 г.; умира в 1872 г.).

1877—1880 и 1884—1911 г.
Президенство на Порфирио Диас. Управлява като диктатор. По негово време е въстановен вътрешният ред в страната, поставени са в ред финансите. Бързо развитие на икономиката. Църквата продължава да е отделена от държавата. Положението на индианците се влошава; голяма част от техните земи са иззети: възниква слоят на селскостопанските работници без земя. Господстваща класа е креолската аристокрация.

1910—1917 г.
„Национална революция“. Предизвикана е от либералите. Към нея се присъединяват и безимотни индианци. Класова основа на революцията е селячеството и особено аграрният пролетариат. Водачи на въстаналите селяни са партизанските командири Панчо (Франсиско) Виля и Емилиано Сапата. Порфирио Диас се отказва от президентския пост, но революцията преминава в гражданска война. Започват постоянни обществени и стопански промени, политически преврати. Същевременно в Мексико се засилва влиянието на САЩ.

1911 г. — XI
Президент е буржоазният либерал Ф. Мадеро. С плана от Сан Хуан Потоси се прокламират политически и социални реформи. Ген. Викторнано Хуерта извършва с американска подкрепа военен бунт. Ф. Мадеро е разстрелян. Военна диктатура на Хуерта. Силите на Виля и Сапата влизат в столицата. Хуерта капитулира.

1914 г. — 9. IV
Конфликт със САЩ, който е предизвикан от обстоятелството, че мексикански революционни отряди нарушават американската граница. САЩ окупират временно Веракрус (американските войски се изтеглят от мексиканската територия през II. 1917 г.).

1916 г.
Германия се опитва да спечели Мексико за борба срещу САЩ.

1917—1920 г.
Президентство на буржоазния демократ Венустиано Каранса.

1917 г.
Влиза в сила нова конституция, насочена срещу едрия капитал (в рудодобива, нефтената промишленост), едрите земевладелци и срещу всемогъщата власт на католическата църква. Постепенна реализация на постановките в конституцията. Най-голяма съпротива вътре в страната оказва католическата църква. САЩ са другият фактор, който спъва осъществяването на реформата. Частично са експроприирани едрите земевладелци; установен е 8-часов работен ден; предоставена е свобода на словото и събранията, право за демонстрации и стачки, свобода на сдруженията.