1822—1859 г.

Султан на Мароко е Абд ар Рахман, който подкрепя алжирците в борбата им за свобода.

1843 г.
Мароко започва война с Франция и претърпява поражение по суша. Френският флот бомбардира Танжер и Могадор.

1844 г.
Подписан е мирен договор с Танжер. Определени са границите с френските владения в Алжир.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1860 г.
Война с Испания. Мароко заплаща високи репарации.

1863 г.
Започва проникването на европейски капитали.

1875—1894 г.
Управление на султан Мулай Хасан. Политика на лавиране и използване на противоречията между колониалните държави, за да се укрепи властта и се получи финансова помощ.

1880 г.
Конференция в Мадрид — дадени са гаранции за суверенността и независимостта на султанската власт. В конференцията участват Австро-Унгария, Белгия, Дания, Испания, САЩ, Великобритания, Франция, Норвегия, Италия, Холандия, Португалия и Швеция. Първа международна интервенция Мароко.

1887 г.
При продължителното боледуване на султан Мулай Хасан се засилва съперничеството между великите сили за влияние в Мароко.

1894—1900 г.
След смъртта на Мулай Хасан започва вътрешни междуособици. От името на непълнолетния наследник на трона Лбд ел Азиз, управлява регентът Ба Ахмед,

1900—1904 г.
Финансова криза. Абд ел Азиз провежда данъчна реформа (1901 г.): данъкът трябва да се плаща в злато, а не в натура.

1901 г. — 20. VII
Френско-марокански договор (допълнен на 20. IV. 1902 г.); край на граничните инциденти между Алжир и Мароко, установено е търговско и митническо сътрудничество в пограничните райони.

1901 г.
Данъчната реформа засилва антиправителствените настроения.

1902—1904 г.
Въстание в района на Газа (22. XII) Въстаниците завземат гр. Уджда (1003 г.). Въстанието обхваща широки обществени слоеве.

1904 г. — 8. IV
Френско-британски договор. Англия потвърждава специалните интереси на Франция в Мароко; предлага се проект за неутралитет на Танжер (важен при тегически пункт); разпределени са зоните за влияние на Испания и Франция в Мароко.

1905 г. — 31. III
Първа мароканска криза. Германският император Вилхем II пристига в Танжер и заявява на френските пласт, че по мароканските въпроси ще контактува пряко със султана като суверенен владетел. Мароканското турне на Вилхем е голяма политическа демонстрация.

1906 г. — 7. IV
Конференция в Алхесирас. Франция и Испания получават право да поддържат полиция в мароканските пристанища.
В Мароко е създадена Държавна банка: страната е подчинена от чуждия капитал.
Узаконено е френското и испанското влияние. Край на кризата.

1907—1908 г.
Засилва се революционното напрежение в страната. Абд ел Азиз избягва във Франция. Ръководителят на въстаниците е провъзгласен за султан на Мароко.

1907 г.
Френските части завземат Казабланка.

1911 г.
Германия изпраща до Мароко канонерката „Пантера“ под претекст — защита на интересите на германските поданици (1. VII). Това едва не предизвиква световна война. Втора мароканска криза. Енергичната намеса на Англия заставя Германия да се съгласи на компромис: срещу част от Конго немците признават предимството на френските интереси в Мароко.

1912 г.
Франция обявява протектората си над Мароко.
Испания провъзгласява своя протекторат над Северозападно Мароко. В Танжер (пристанище в Гибралтарския прилив) се установява международна зона.