Направи дарение на училище!

Автор: Красимир Григоров – зав. отдел „Възраждане“, РИМ – Враца

/Публикация V от Цикъла „Революцията – триумфална врата за всеки народ”/

Ботевата чета бележи най-необикновения и романтичен, но не по-малко жесток, епилог на героичното Априлско въстание от 1876 г. Никоя друга наша чета не е преминавала от румънския на българския бряг чрез завладяване на чуждестранен параход. Този акт няма аналог в българската революционна практика. Така е, но и не съвсем, защото замисълът на този стратегически прийом се ражда в хъшовските среди доста преди организираната от Христо Ботев акция. Най-вероятно той е заимствал идеята от врачанския съзаклятник Никола Войводов, който на път за Родината си през 1867 г., заедно със своя знаменосец Цвятко Павлович на австрийския параход ”Германия”, намира смъртта си като герой в неравностойна битка в една от каютите. През бунтовната 1876 г. врачани, случайно или не, са орисани да принесат пред олтара на свободата още много свидни жертви начело с легендарния си войвода – Христо Ботйов. Никак не е случаен и фактът, че година преди „заверата“, войводата пламенно е убеждавал останалите свои съзаклятници в преминаването на Дунава чрез „пленен вапор“, циркулиращ по реката, а идеята е възприета от ЦРК. Стратегическият план бил подготвен от него до най-малката подробност. Изумителен е фактът, че наред с организационното и техническо обезпечаване на четата с модерно за времето си оръжие, той обезпечил и медицинското оборудване, осигурявайки медикаменти и превързочни материали за ранените. Една част от тях набавил безвъзмездно д-р Чобанов – лекар в румънската армия, а другата – военният фармацевт Янко Ангелов. Нещо повече, само нелепа случайност е попречила днес ние да се гордеем с факта, че лекарят на Ботевата чета е станал Президент на Хаваите! Звучи прекалено сензационно, но историческите факти го потвърждават по безспорен начин. Касае се за д-р Русел, една не по-малко обаятелна и легендарна личност, чието истинско име е Н. К. Судзиловски, руски студент от дворянско семейство с полски произход. Той следвал в юридическия факултет на Петербургския университет, но поради участието си в студентските вълнения от 1868 г. бил изключен и завършил Киевския Медицински факултет.

Още същата година основал нелегален народоволчески кръжок, но царската полиция се развихрила – много студенти били изключени, а други заточени. Судзиловски емигрирал в Швейцария, където се запознал с видни революционери и дейци на Първия интернационал. След кратък престой в различни държави от Европа, Судзиловски се установил в Румъния (1874-1881), където се сближил с много от дейците на българското националнореволюционно движение като Христо Ботев, Захари Стоянов, Стефан Стамболов и др. За приятелството му с неговия връстник Ботев данните са оскъдни, но има и някои, на които можем да се доверим. В писмо до Ив. Драсов от 12.IV.1875 г. поетът Ботев пише: „…Новост. Руските социалисти в Лондон и Цюрих ме викат да отида при тях или да им остана комисионер. Те искат да влязат в по-тесни отношения с нашите революционери…“ По-нататък Ботев цитира и един пасаж от писмото на Судзиловски, в което пишело, че руските революционери в Западна Европа са готови да помогнат на българските си другари „нравствено и физически“.

И след като Ботев поради заетост не се отзовал на поканата, Судзиловски му отива на крак в Букурещ. „Касаеше се – обяснява сам той – да замина с чета през Дунав като хирург. Така ми предлагаше Ботев, но някои четници се отнасяха отрицателно към това и предпочитаха да ме видят с винтовка. Аз толкова малко вярвах в успеха на тяхната експедиция… та след известно колебание се отказах.“

Разбери повече за БГ Наука:

***

Въпреки че не заминал с Ботевата чета, Судзиловски взел дейно участие при подготовката на четата и има определени заслуги за подготовката на въстанието. В Румъния, той окончателно завършил медицинското си образование, получил диплома за лекар и приел името д-р Русел, което в превод означавало „руснак“. Прогонен от румънските власти заради революционната си дейност, д-р Русел бил сред първите политически емигранти, които идват в новоосвободена България. По време на регентството, след контрапреврата през 1886 г. заедно с руските консули д-р Русел е обвинен в съучастничество в заговор срещу правителството. Посветил целия си живот на борбата против царизма и прокуден от него да живее и се скита без стряха д-р Русел приема предизвикателството и се отправя към Сан Франциско, където бързо се утвърждава като лекар и общественик. Заради богатата му ерудиция, са му поверявани дипломатически мисии в състава на американската легация в различни страни от Източна Азия. С течение на годините съдбата го отвела на Хавайските острови, когато след 1892 г. територията получила статут и права на отделен щат в рамките на американската държава. Най-неочаквано за мнозина, д-р Русел основал на терен Туземската партия и с нея се явил и спечелил изборите. Утвърдил се като сенатор и президент на Хаваите, предприемайки прогресивни, политически и хуманно-социални реформи. Веднага след 1904 г. правителството на САЩ му отказало поданство заради просветната му работа сред руските военнопленници. Огорчен, последователят на Бакунин, медик и учен с голяма ерудиция и обширни енциклопедични знания; човек, владеещ свободно осем европейски езика, той акостира за последно в Китай, където завършва земния си път на 30 април 1930 г. на 83-годишна възраст от инфлуенца и умствена преумора. Интернационалист, взел участие в освободителните движения на много страни и народи; близък приятел на Христо Ботев; гражданин на Америка, роден в Русия, президент на Хавай, той е погребан триумфално в Китай… По стар обичай, тялото на великия покойник било изгорено свещенодействено.

Така, вместо да загине на Камарата, в близост до приятеля и връстника си Ботйов, като хирург на Ботевата чета, д-р Русел предпочел да умре като гражданин на света!

Николай Константинович Судзиловски, известен още като Николас Русел или Русел Судзиловски (15 декември, 1850 г., руски лекар, етнограф, географ, химик и биолог).

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!