XVI—XIV в. пр. н. е.
Разположена на юг, между I и IV праг на р. Нил, Куш е завладяна от Египет и поставена под управлението на египетски наместник.

Края на XII в. пр. н. е.
Кушитите се освобождават от египетската власт и основават самостоятелно Напатско царство. За кратко време налагат властта си над Египет. Кушитските владетели господстват като XXV нубийска династия. В Напата са запазени останки от много храмове и малки пирамиди-гробници.

Ок. 538 г. пр. н. е.
Столицата на Куш се премества в Мерое. Плодородната земя, природните богатства (желязна руда) и разцвета на търговията ускоряват икономическото и културно развитие, за което свидетелствуват останките от прекрасни строежи (храмове, дворци, бани, около 50 малки пирамиди), запазени фрагменти от керамика и пещи, използвани за получаване на желязо.
Ок. I в.
Появява се азбучно писмо, съставено от 23 знака (все още не е разчетено).
III в.
На територията на Мерое се заселват нубийски племена, от които произхожда наименованието на страната — Нубия.
Началото на IV в.
Езана, владетел на етиопската държавица Аксум, завладява част от Нубия.
VI—VII в.

В Нубия възникват 2 християнски, воюващи помежду си държавици. Нашествието на арабите — от 2-та половина на VII в. — довежда до постепенно изтласкване на християнството от исляма (то продължава до края на XV в.). В VII в. Нубия е завладяна от арабите.