Красимир Кънчев

    Християнството прониква късно в районите на Източна Азия, в сравнение с други религии. Първите християнски мисионери на Корейския полуостров са несторианци, дошли от съседен Китай през VІІ век. Несторианското християнство не успява да се наложи и остава интересен епизод от историята на страната. През следващите векове в Корея се установяват представители на основните християнски деноминации, като най-активни са католицизма и протестантството.

Разбери повече за БГ Наука:

***

     Православието, вярата, която най-вярно, непроменено и истински слави Бога вече две хилядолетия прониква в корейските земи във връзка с дейността и интересите на Руската империя в Далечния изток. Началото на руско-корейските отношения е поставено през ХІХ век, когато фрегатата „Палада” изследва крайбрежието на Корейския полуостров. На нея са писателят И. А. Гончаров, корабните свещеници И. А. Гошкович (който владее отлично китайски и японски език, и по-късно става първият руски консул в Япония) и Авакум (който пък по-рано е в състава на ХІ-та руска духовна мисия в Пекин през 1830-1840 г.).[1] По това време християнството е забранена религия в страната и православието прониква трудно, а оцеляването на християнството е поставено на изпитание. Само корейските католици дават 12 хил. жертви до 1870 г. и по брой на мъчениците в Римокатолическата църква, корейският народ заема четвърто място!

Корейските преселници в Русия

      Първоначално православието се разпространява сред корейските преселници в далекоизточните земи на Русия. Тежкото икономическо положение е основна причина за корейската емиграция в руския Приморски край през втората половина на ХІХ век. Давайки им поданство руското правителство се стреми да покръсти в православието корейците и така да ги интегрира.

      Покръстителската дейност започва в началото на 60-те години, когато отец Инокентий (Вениаминов) покръства корейци по бреговете на реките Тизинхе и Янчихе, както и по бреговете на заливите Петър Велики и Посета; основава първата енория и построява църква в село Корсаковка. Масово се създават мисионерски станове, всеки от които се състои от няколко села с църква и училище. Към края на ХІХ в. в тези станове живеят около десет хиляди православни корейци. През 1899 г. са 14247 в 33 села с 18 училища, с 597 ученици. През 1913 г. вече има 10 мисионерски станове, обхващащи над 50 села и 20 хил. корейци , от които 15100 са православни, 10 църкви, всяка с руски свещеник, училища.[2]

      Сред руските корейци постепенно се създава интелигенция: учители, преводачи от източни езици, фелдшери, лекари, свещеници (Василий Огай, Василий Пак, Фьодор Тян, Роман Ким, Мефодий Хван, Василий Лан), дякони. Някои от тези духовници стават православни мисионери в родината на дедите си.

Руско-корейските отношения в края на ХІХ век и подготовка за откриване

 на православна мисия в Корея

     През 80-те години на ХІХ в. Корея е под силна зависимост от Китай и Япония. Корейските власти все повече виждат в лицето на Русия алтернатива за провеждане на по-независима политика, а самата Русия също има интерес от укрепването си в Далечния изток. Княз Александър Михайлович посещава страната и през 1884 г. Русия и Корея установяват официални дипломатически отношения. Това води до привилегии за руските граждани, включително свободното им движение из полуострова. От 1885 г. православието се изповядва свободно от местното население и руските поданици.

      Засиленото руско присъствие увеличава числеността на руската колония, която има своите духовни нужди, но нямат свещеник и храм. Стига се до там, че матрос чете молитви в Сеул през 1897 г. пред 120 руснаци и 30 православни корейци.[3]

Дейност на Руската православна мисия в Сеул (1897-1921 г.)

     Основаване на Мисията. През 1897 г. Светият Синод на Руската православна църква взема решение за откриване на Руска духовна православна мисия при Руската дипломатическа мисия в Сеул, с две основни задачи: попечителство на руските християни в Корея и проповядване на православието сред корейците.

       В състава на Духовната мисия са: архимандрит Амвросий (Гудко), йеродякон Николай (Алексеев), псалмочетеца А. Красин. Те пристигат в Сеул в началото на 1898 г. На първо време църквата се помещава в пристройка към дипломатическата мисия, а амбициозният план на началника на мисията, архим. Амвросий за построяване на голяма църква среща финансови затруднения. Отпуснатите от Петербург 25 хил. рубли са недостатъчни и той започва акция за събиране на пожертвования за начинанието. Решение на архимандрита е храмът да носи името на Свети Николай Чудотворец[4] – закрилник на моряците, тъй като и сред корейците има много морски труженици.

      С указ на Св. Синод на РПЦ от 7 септември 1899 г. за началник на Мисията е назначен архимандрит Хрисанф (Щетковски), 31 годишен, с пет годишен мисионерски опит сред калмиците. В неговия екип са: йеродякон Николай, псалмочетците А. Красин и Йон Левченко. Арх. Хрисанф освещава на 17 февруари 1900 г. домовата църква (параклис) и отслужва Божествена св. Литургия. През 1902 г. е завършен строежът на Мисията в сеулския квартал Чонг Донг. В нея има жилищна сграда, дом за преводачите, стаи за прислугата, параклис, чиято камбана е доставена от Москва. През същата година, над Посолската църква, започва строежът на малка тухлена църква, осветена на 17 април 1903 г. с името „Св. Николай Чудотворец”. Освен параклисите, това е първата православна църква в Корея![5].

      Начало на мисионерската дейност. Скоро след тези събития започва истинска мисионерска дейност. Най-голямата трудност се оказва незнанието на корейски език, което затруднява комуникацията с любопитните към православието корейци и извършването на точни преводи на необходимата религиозна литература.  Помощ в това отношение е получена от православните корейци в Русия. Така 25 младежи, знаещи прекрасно и двата езика, помагат в контактите и в преводаческата дейност. Но тези младежи не владеят църковнославянския език, който е богослужебен. С много усилия са преведени и отпечатани основните молитви, „Символът на вярата”, десетте Божи заповеди, Часослов, „Чин на покръстените езичници”, Новия, а по-късно и Стария завет от Библията. В годините 1900-1904 г. са покръстени първите местни корейци, действа една църква, 12 деца посещават ежегодно мисионерското училище, а през 1902 г. седем корейчета са изпратени да учат в Казанската „инородна учителска семинария”. Мисионерите започват да проповядват, освен в Сеул и в град Пусан.[6]

      Руско-японската война през 1904-1905 г. завършва с поражение за Русия и ограничаване на руското присъствие в Далечния изток. Русия преглъща японската окупация на Корея и временното прекратяване на дейността на Мисията.

      През 1906 г. са нормализирани отношенията между  Русия и Япония. Това позволява Руската мисия в Корея, която вече е японски протекторат, да бъде отново открита. Новият ръководител архимандрит Павел (Ивановски) пристига в Сеул с четирима помощници. За шестте години, през които е начело, начинанието се разраства. Мисионерските станове се увеличават от 2 на 5 (всеки с молитвен дом), 7 училища с общо 250 деца и 20 учители, църковен хор в Сеул от корейчета. Отец Павел се подпомага от руски дякон и ходатайства Архиепископ Сергий Токийски да ръкоположи първият кореец – Йоан Кан, дякон през 1911 г. и свещеник от 1912 г. Този свещеник прави много нови религиозни преводи, а послушниците Фьодор Перевалов и М. Г. Ким развиват църковното песнопение.[7]

      През 1912 г. архимандрит Павел е отзован в Русия и въведен в сан Епископ Николск-Усурийски, викарий на Владивостокска епархия. Това е вид награда и признание за усърдната работа, но и израз на променената юрисдикция. От 1908 г. Мисията преминава на подчинение на владивостокския митрополит, а дотогава е в подчинение на петербургския митрополит.

      През 1912 г. за ръководител на Мисията е назначен архимандрит Иринарх, който за разлика от предшественика си не полага голямо усърдие и е отзован през 1914 г. През същата година Русия влиза в започналата Първа световна война. Военните години водят до съкращаване на разходите на Мисията, закрити са училищата и. До 1917 г. Мисията има още двама началници – игумен Владимир (Скрижалин) и йеромонах Паладий (Селецки). Броят на покръстените достига 500, а корейските свещеници са вече двама – Йоан Кан и Ким Люк.[8]

      Болшевишката Октомврийска революция през 1917 г. променя не само Русия, но и Корея. На полуострова се озовават хиляди белогвардейци, възприемани от японците, като потенциални съюзници в борбата с Червена Москва. Съветска Русия прекратява изцяло финансирането на Мисията. Така последната се оказва в бедстващо положение. Интересно е, че съдбата и е взета присърце от тогавашния англикански епископ в Корея Марк Тролъп. На празника Кръстовден, през 1918 г., той пише на епископ Монтгомъри: «имайки предвид, че броят на духовниците ми е съкратен до 7, остатъчните пари са дадени на бедстващия руски свещеник отец Феодосий, началник на Руската православна мисия в Корея». Плащайки помощ в размер на 250 йени месечно (около 30 лири) до края на 1919 г.[9], това християнско дело позволява да продължи работата на Мисията. За да попълнят бюджета, мисионерите отдават под аренда имоти и земи. Оцеляват само два мисионерски стана – в градовете Кьохе и Каругай.

      Поставено при трудни условия, без никаква държавна подкрепа, корейското православие оцелява. В мнозинството си православните са руски емигранти, около две-три хиляди и няколкостотин корейци. В такава обстановка руският патриарх Тихон и Светият Синод на Руската православна църква приемат решение №1571/4 ноември 1921 г.[10], с което предават Мисията и Корейската църква в подчинение на Японската Православна църква, която е получила автокефалност от Московската патриаршия. Решението е продиктувано най-вече от прагматични подбуди – поради близостта на Корея до Япония и японското управление на полуострова е по-лесно просъществуването на Мисията в лоното на Японската митрополия. Промяната трудно се приема от православните корейци по национални причини и в продължение на десетилетия не се примиряват с този факт.

Корейското православие в подчинение на Японската православна църква

     След съдбовното решение от 1921 г. крепители на православието остават свещениците: архимандрит Феодосий, отец Сергий и корейският свещеник Ким Хий Юн (ръкоположен през 1924 г.). Белогвардеецът Павел Афанасиев има заслуга за разширяване на географията на православието. Възпитаник на Владивостокския университет и отличаващ се със силна вяра, той се установява в Пхенян и приема монашеска схима. Открива домашна църква и покръства 120 корейци в града. На това мисионерско поприще той работи до 1939 г.[11]

      През 1930 г. управлението на ЯПЦ е поверено на архиепископ, в последствие митрополит, Сергий (Тихомиров) Японски и Токийски. Митрополит Сергий изпраща от Япония в Сеул за началник на Мисията свещеник Александър (Чистяков). По време на новото си служение той кръщава 87 корейци[12], което за тези години не е малко. На неговото място през 1936 г. пристига йеромонах Поликарп (Приймак).[13] Младият и енергичен пастир вдъхва увереност у малобройното паство, живеещо вече в 17 града. Дейността му се простира върху целия полуостров. Богослуженията все още се водят на църковнославянски и само ектенията на корейски език.

      Новият японски губернатор, Минами Хиро, прекратява либералната политика през 1936 г. и подновява антикорейските репресии. Това отприща вълна на корейски национализъм. Една част от участниците, ръководителите и героите на Съпротивата са членове на православната фамилия Цой. Осем нейни членове са разстреляни от японците, с което продължават примера на първия покръстен в рода – Пьотр Цой – водач на освободителното движение от 1906 г., заловен и разстрелян от японците през 1920 г.[14]

      След прогонване на японските окупатори и освобождението на Корея на 15 август 1945 г. от американски и съветски войски, проблемите не са решени. Започналата «студена война» превръща Корея в заложник на американо-съветските отношения. Разделението и идеологическата ожесточеност вземат връх в Корейската война през 1950-1953 г. След нейното приключване Корейският полуостров е разделен по 38-ия. Северната, комунистическа част, остава обвързана със СССР, а капиталистическа Южна Корея – със САЩ.

      Политическите събития през 1945-1953 г. налагат отпечатъка си върху Православната църква в Корея. Южнокорейските власти и американската окупационна администрация се опитват да овладеят руската православна мисия и да я отнемат от РПЦ, представлявана от ЯПЦ. Заради отказа си да премине към Американската руска митрополия (обявена от Москва за «американски разкол»), началникът на Мисията, архимандрит Поликарп е арестуван на два пъти и експулсиран в СССР през 1949 г. Преди това Поликарп успява да ръкоположи за свещеник в Сеул Алексей Ким. Сеул остава единствената действаща енория, а отец Ким – единственият православен свещеник. Но за кратко, защото съдбата му, подобно на повечето корейци, е трагична. На 9 юли 1950 г. свещеникът е отвлечен и изчезва безследно![15]

Корейската православна църква под юрисдикцията на Вселенската патриаршия

     След емиграцията на руснаците-белогвардейци по време на войната, експулсирането на архимандрит Поликарп и убийството на отец Ким, православната вяра е застрашена от изчезване. Спасението идва по необичаен начин. В състава на контингента на ООН е гръцка бригада. Православните военослужещи правят щедри дарения за ремонти на храма и училището в стария мисионерски дом. Гръцкият армейски свещеник архимандрит Андреос Халкиопулос открива ремонтираната църква и възстановява православната енория в Сеул. Етиопските войници и техният полкови свещеник aвва Арайя Селасиз, също православни, вземат участие в начинанията.[16] Тези събития са своеобразен преход на корейските православни от ЯПЦ към Вселенската патриаршия.

      На 9 януари 1954 г. е отслужена голяма литургия в Сеул. На нея присъстват православни войници от гръцкия и етиопски контингенти, корейски православни и неколцина останали руснаци. Литургията се води на гръцки език с руски напеви от архимандрит Андреос; десетки корейци приемат кръщение и е осветено ремонтираното училище.[17] На 9 февруари с.г. Борис Муун е ръкоположен за свещеник и служи регулярно в сеулския храм, а до смъртта си през 1977 г.е достоен продължител на делото на гръцкия капелан.

      След приключване на Корейската война, гърците напускат Корея. С тях заминават двете деца Костас Ким и Александър Чанг, които са приети в семинарията в Коринт.[18] Гръцките военни оставят в Сеул прекрасен храм, укрепнала община и редица гръцки имена, които изместват традиционните руски имена. Спасената от гибел Църква се готви да премине под покровителството на гръцката Вселенска патриаршия, защото по това време са останали много малко руснаци, а дори и формалното подчинение на Японската митрополия е невъзможно. Но в съответствие с църковните канони Корейската църква не може да съществува самостоятелно.

      Това е причината, конгресът на православните християни, проведен в Сеул на 25 декември 1955 г., след дълги обсъждания и молитви да приеме единодушно решение за преминаване под юрисдикцията на Вселенската патриаршия, в лицето на гръцкия архиепископ на Америка Михаил, като автономна структура. Въпросът с юрисдикцията е решен от Вселенската патриаршия. Новото име е: „Корейска православна църква, диоцез на Гръцката Северноамериканска православна църква”.[19] Дълъг и руден е пътят на укрепване на Църквата. С огромни усилия отец Борис Муун и неговите съратници правят всичко възможно, за да се поддържа това „малко стадо вярващи”.

      Въпреки името си „Корейска православна църква”, територията на епархията реално е само в Република Южна Корея. Единствената енория в КНДР е в Пхенян и е под контрола на Московската патриаршия, но поради комунистическия режим дейността е твърде слаба.

      Следващата промяна в статута на Корейската църква е направена през 1970 г. Тогава Вселенският патриарх Афинагор я предава в диоцеза на Новозелавдския екзарх Дионисий, който приема титлата „Митрополит на Нова Зеландия и екзарх на Корея”. В големия диоцез влизат още районите на Япония, Индия, Шри Ланка, Филипини, Сингапур, Индонезия, Хонг Конг. От 2004 г. Корея е отделена в митрополия.

      Основно направление на работата си остава евангелската проповед. Езиковата бариера се преодолява с усилията на свещениците Данаил На и Сава Ли. Отец Данаил Ли ръководи през 70-те и 80-те г. православните общини в трите най-гъсто населени градове – Сеул, Пусан и Инчхон. Дълги години в Сеул излиза ежеседмичникът „Ио Бо”. В гръцкото синодално издателство „Апостолики Диакония” Николай Пак превежда и издава на корейски език необходимата богослужебна литература.[20]

      С важно значение е решението на митрополит Дионисий от месец ноември 1975 г. да назначи за предстоятел на Корейската църква и на църквата „Св. Николай” в Сеул архимандрит Сотириос (Трамбас). Неговите приноси са неизброими: построяване или обновяване на църкви в Сеул, Пусан, Инчхон, Чонджу, Палан-ри, на манастира „Преображение Господне” в Капюнг, основава богословската семинария „Св. Николай” в Сеул през 1982 г. за обучение на кадри за цяла Източна Азия, ръководи мисионерски фонд, открива мисионерски социален център и пр. Заради заслугите си е повишен в митрополитски викарий (1993 г.), а по-късно (през 2004 г.) е определен за първия митрополит на Корея.[21]

манастира „Преображение Господне”

      Църковното строителство е в подем  В столицата Сеул е най-голямата църква – „Св. Николай”. През 1983 г. е построена втората църква „Св. Максим Грек”, а по време на олимпийските игри през 1988 г. е открит параклис.През 1982 г. е построен храмът „Благовещение на Св. Богородица” в гр. Пусан, в който живеят 200 православни. Църквата, обновена през 2000 г.  обгрижвана от о. Александър Хан и е в комплекс с неделно училище и социален дом. През 1983 г. е построен храмът „Св. Павел” в гр. Иншон, през 1988 г. „Св. Андрей” в Паланг-ри, църква в Чонджу, параклис в Улсан. В тези и в по-старите храмове в началото на 90-те г. служат пет свещеници и един дякон. През 1987 г. е построен единственият манастир – „Преображение Господне” в Капионг (на 45 км от Сеул), в който славят Бога две монахини. Манастирът е посетен от митрополит Дионисий през 1988 г.

      Корейската църква поддържа братски отношения с поместните православни църкви. Най-близки са контактите с Вселенската патриаршия. През месец април 1995 г. вселенският патриарх Вартоломей посещава Корея, който донася благословение на православните общини. През 1998 г. за пастирско служение в Сеул пристига гъркът Амвросий (Зографос) – подготвен богослов и добър администратор, служил в гръцки и американски енории. Митрополит Сотириос му възлага настоятелството на сеулския храм „Св. Николай” и управлението на Корейската църква. Постъпва и като професор по гръцки език в Университета за чужди езици в Хангук. Отец Амвросий отваря „Св. Николай” за индийци от Малабарската църква. За тях един път месечно се отслужва литургия на английски език. Корейците възлагат големи надежди на о. Амвросий. Неслучайно от 2005 г. е епископ, а от 27 май 2008 г. – и за митрополит на Корея.[22]

      Поддържат се контакти с РПЦ. През 1990 г. корейските християни даряват 15 милиона долара в рамките на проект за хуманитарна помощ за Русия. Издават и Библията на руски език. През месец март 1990 г., по време на световна конференция на Световния съвет на църквите, проведена в Сеул, корейски праославни се срещат с представители на РПЦ. През 1992/1993 г. двама корейци, свещеник Юстин (Канг Те Янг) и четец Владимир (Юнг Кил Ли) започват следването си в Санктпетербургската духовна академия.[23] Руски зографи участват в изографисването на новопостроените корейски църкви. Могат да се посочат още много примери, които са част от добрите руско-корейски отношения.

Корейската православна църква в началото на ХХІ век

     Днес в началото на ХХІ век, когато глобални процеси от различно естество променят ценностните системи на народи и държави, корейското православие все още съществува и обогатява културата на този източен народ. Православната църква е една от шестте официално регистрирани религиозни конфесии. С богослужебната практика, храмовото строителство, църковното песнопение, обществената дейност, Тя е продължител на древните руски и византийски традиции. Интересното е, че Корейската църква е мост между Вселенската патриаршия и Руската православна църква н Далечния изток.

митрополит Амвросий

     Корейската митрополия се оглавява от митрополит Амвросий, вторият корейски митрополит. 10-те енории в Южна Корея и манастирът се обгрижват от осем свещеници и двама дякони. Най-активна пастирска и социална дейност развиват свещениците протопрезвитер Даниел На и йеромонах Теофан Ким. Богословската семинария „Св. Николай” подготвя богословски кадри за Корея и за цяла Югоизточна Азия.  Хорът към сеулския храм „Св. Николай” има 15 певци,ръководени от Анджела Йон. На неделните и празнични служби присъстват редовно около две-три хиляди богомолци, малко на брой, но много силно и истински вярващи. Всички те отбелязват изключително тържествено всяка година на 17 февруари рождението на корейската църква (на 17 февруари 1900 г. отец Хрисанф отслужва първата православна литургия на корейския полуостров). Тази малка общност се ползва с уважението и интереса на цялото корейско общество.

йеромонах Теофан Ким

     Единствената енория в Северна Корея, тази в столицата Пхенян, по политически причини е изолирана от останалите корейски енории вече повече от половин век. Тя е под контрола на Московската патриаршия и дълго време е лишена от постоянен храм. Корейският президент Ким Чен Ир исказва за първи път намерение да се построи православна църква по време на визитата си в руския град Владивосток през 2002 г. През месец април 2003 г. РПЦ приема за обучение в Московската Духовна семинария четирима младежи от КНДР. Двама от тях приемат дяконска хиротония през май 2005 г., а сега са свещеници в единствената севернокорейска църква – Феодор Ким и Йоан Ра. Строежът на църквата започва на 24 юни 2004 г. в пхенянския квартал Чонбек и приключва през 2005 г.[24] Църквата е осветена с името „Света Живоначална Троица” на 13 август 2006 г. от Председателя на отдела за външноцърковни връзки на Московската патриаршия митрополит Смоленски и Калининградски Кирил с клирици от РПЦ. На тържеството присъстват стотици вярващи и десетки държавни ръководители на КНДР, начело със зам.-председателя на министерския съвет другаря Квак Пом Ги.[25] Това е знак за нормализиране на религиозната ситуация в комунистическия бастион.

Отец Антоний

Бележки: