За втора поредна година в СУ „Св. Климент Охридски“ се провежда единствената по рода си програма за космическо образование в България „Космически предизвикателства 2011“.
Студенти и млади учени имат уникалният шанс да се запознаят от близо с най-новите тенденции и развитието на космическите науки и технологии. Лекциите ще засягат както научната част на тези технологии така и развитието и приложението им в икономиката.
Програмата стартира много успешно в аулата на Софийски университет на 11-ти март, като първият гост лектор беше поканен проф. д-р Ханс-Петер Ройзер от Щутгартския технически университет. Професора представи на българската аудитория „Джъмбо джет“ с огромен отвор в корпуса, който изследва инфрачервеното излъчване на космическите обекти. Летящият телескоп, носещ името SOFIA.
Проф. Ройзер обясни, че достигащите голяма височина летящи телескопи са особено необходими при наблюдението в инфрачервения спектър. Той посочи, че заради влиянието на атмосферата класическите обсерватории не „виждат“ пълния спектър на лъчението. От друга страна, малкият телескоп, опериращ на голяма височина, няма подобни проблеми.
Първата подобна машина е на НАСА и е модифициран тежък транспортен самолет. Тя била направена в средата на 70-те години и след амортизацията й започнала работа по неин наследник. По този начин преди около 25 години стартирала и програмата SOFIA (Stratospheric Observatory For Infrared Astronomy).
Проф. Ройзер разказа, че той и колегите му, по това време млади учени, се борили с немското правителство в продължение на две години и в крайна сметка получили финансиране. Германия има 20% дял в 700-милионната програма, като останалите 80% са на САЩ.
Самият телескоп е немско производство. Той тежи 17 тона, огледалото му е изработвано в продължение на две години и теглото му е близо тон. Проф. Ройзер посочи, че вградените системи позволяват невиждани нива на точност при „следенето“ на космически обекти.
Телескопът лети на специално модифициран „Боинг 747″. Ученият разказа, че са били закупени две машини на старо, като едната е била използвана за части. Основно изпитание било да се гарантира, че машината ще лети устойчиво със задължителния за работата на телескопа отвор в задната й част. Инцидент с пътнически „Джъмбо джет“, при който експлозия пробива подобна дупка в корпуса и авиолайнерът каца успешно убеждава учените, че това е възможно.
Следва 7-годишен основен ремонт, при който самолетът буквално е разглобен и сглобен отново, за да получи отделно помещение с люк за телескопа и пълен набор от научна апаратура.
Проф. Ройзер посочи, че всичко излишно е било свалено от машината, за да се гарантира, че ще може спокойно да се издига на 14 000 метра и да осъществява наблюдение.
На 18 ноември 2009г. SOFIA извършва първия си полет с отворен люк, а в края на май 2010г. са получени първите снимки на Юпитер и спътниците му. По думите на Ройзер всяко ново изображение е стъпка в непозната територия, тъй като до този момент е било невъзможно да се постигне подобен резултат с класическа обсерватория.
SOFIA ще извършва по 160 7-часови полета годишно, като е изчислено да работи 20 години.
Ханс-Петер Ройзер посочи, че по програмата работи с колегите си от Института за космически системи към Щутгартския технически университет. По думите му ВУЗ-ът е отворен за чужди студенти от множество специалности, сред които математики, компютърни науки и астрономия. „Учените винаги искат това, което инженерите все още не могат да им дадат“, заяви Проф. Ройзер.
По думите му в института могат да кандидатстват студенти със завършена бакалавърска и магистърска степен на обучение, като голям шанс да се качат на летящия телескоп имат тези, които работят по съвместни проекти с немски и американски студенти.
Ученият посочи, че български студент е защитил докторска степен в неговата лаборатория, а в момента се обучават още няколко наши сънародници.
Повече информация за космическите програми в Щутгарт може да се получи на http://www.irs.uni-stuttgart.de
Посредством конферентна видеовръзка студентите и младите учени благодарение на организаторите от “Космически предизвикателства 2011” имаха възможността да се срещнат с Гари Мартин – директор „Нови разработки“ в Изследователския център „Еймс“ на НАСА в Калифорния. Лекторът представи структурата на НАСА с различните изследователски звена и институти, центровете за обучение на астронавти и ръководните структури на агенцията. Специален акцент в неговото експозе бяха възможностите за публично-частни партньорства и ползите за всички участници от съществуващите механизми и възможности.
За пример беше дадено партньорството с компании-гиганти от ранга на „Гугъл“ и „Сиско“, които инвестират частни финансови средства в субсидирани от държавата космически изследвания, особено за разработки с практическо приложение на Земята. Крайно интересна разработка е например техническо решение, включващо камера, GPS система и съответният софтуер, които позволяват в рамките на картографирани и заснети от „Гугъл“ терени и обекти да се документира фактическото им състояние след природно бедствие или промишлена катастрофа и да се сравни с наличните кадри отпреди събитието.
Това има огромна практическа полза при наводнения, земетресения и други бедствия, довели до трайни промени в релефа. В рамките на зададените му въпроси Гари Мартин отговори за възможностите български студенти да стажуват в изследователски центрове на НАСА, както и за желанието на НАСА да осъществява съвместни експерименти в Космоса с български учени.
Тази година програмата „Космически предизвикателства“ е три пъти по-голяма, поканените лектори са водещи специалисти от цял свят и представители на най-престижните университети като Оксфорд, Станфорд, MIT, Калифорнийски институт за Технологии както и от водещи космически организации като Европейската космическа агенция, Френската космическа програма и НАСА. В програмата взе участие един от най-известните американски астронавти, летял на всички совалки, Стори Мъсгрейв.
Мъсгрейв е с най-дългогодишна кариера в НАСА и специалист участвал както в разработването така и в поддръжката на космическият телескоп „Хъбъл” (http://goo.gl/eQbMG). Има седем дипломи по математика, компютри, химия, медицина, физиология, литература и психология. Носител е на 20 почетни доктората.
Следващите няколко лекции са посветени на „Седмицата на Европейската космическа програма“

7 ми Април – 18:00 – 19:30 – Райчо Райчев: „Европейската космическа агенция и България“
9 ти Април – 18:00 – 20:00 – Хюго Коста: „Европейската космическа агенция от гледана точка на малка държава-членка и европейските пилотирани космически мисии“
10 ти Април 16:00 – 18:00 – Пол Новел: „Космическите програми на ЕС – „Галилео“ и „Коперник“
Отново в Новата конферентна зала на СУ. Лекциите са отворени за участие на всички желаещи.
Още много подобни събития ще се случат в следващите няколко седмици!

По материали на:
http://News.bg
Агенция Форус ( http://www.focus-news.net )
http://Spaceedu.net